 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
НОЩ НА ПАШИНО БЪРДО
Догаря огънят. Китарата мълчи.
Въздишките при спомените спират.
Тъга потръпва в нашите очи
и само мурите самотни я разбират.
Дали стареем, та затуй горчи,
или умора в погледа ни тлее?
Но виж, сега поляната мълчи
обидена, че няма кой да пее.
А помниш ли в житейската зора
как къткаше ни, за да ни разказва
легенди за хайдушката гора,
закътани в бунтовната ù пазва?
Как радваше ни с птичите гнезда
и ни сдобряваше с овчарски псета,
как учеше ни нощем по следа
да търсим по чукарите телето?
Тук първи път познахме буря зла
и чухме тракане на вълчи зъби.
Тук сутрин под голямата ела
намирахме ядливи вкусни гъби.
Сърните ни познаваха. Без свян
отстъпваха ни топлото си ложе...
На детството отминалият блян
защо ли тази нощ ни разтревожи?
Нали поляната с внимателна ръка
извайваше житейските представи,
нали дори не сетихме кога
израснахме по нрав мъже корави?
Защо ли тази нощ поляната с тъга
жестоки нови истини ни каза?
Дали не искаше да разбере - сега
за песен ли сме годни или за омраза?
Вземи китарата. Сложи дърва.
Без огнен пламък песента е вяла.
Запей ми за хайдушката глава,
която гордо и на кол стояла.
Запей за Яна, гордата мома,
как либето си с вярност надарила,
как предпочела гибелта сама
пред друга вяра, давана насила.
Пусни гласа си. Ехото оттук
ще го препрати по отсрещните върхари.
Дано го чуе оня древен бук,
закрилник на комитите другари.
На мен подай бутилката с вино.
(Не смея вече огън да прекрача.)
И позволи ми тази нощ едно:
когато пееш, аз да си поплача
за гордостта, за минали беди,
за отшумели радости и рани,
за песните на нашите деди,
а най-накрая и... за младостта ни.
За тази слабост ти не ме съди -
поляната размеква ми душата.
Но знай, че искам пак като преди
и тази нощ да срещнеме зората.
И двама с теб. Сами. Без други хора.
Скалата да усещаме под нас.
Кога почувствам сигурна опора,
тогава, братко, ще запея аз!
Местността Пашино бърдо е символ на Ракитово. Тя е свързана и с детството, а и със зрялата възраст на Милош.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.