ЕДИНСТВЕНО РЕШЕНИЕ

web | Събрани творби

Мъгла.
Градът се спъва.
Задавен и забързан, изостава.
Опъва жилест врат, не се предава.
Градът с неравните ми крачки крачи,
озърта се и храчи,
забравил нравствени проблеми.
Таз лоша видимост
не дава време
да обуздаем своите задачи.
От яд да вием ли
или да плачем?
Мъглата ляга все по-ниско
и остър хлад в лицата плиска.
Градът и аз се спъваме
и крачим.
Озъртаме се, храчим,
ръмжим намръщено и псуваме,
срещу мъглата негодуваме,
поставила ни в тежко положение.
Останали без сили
от напрягане,
от нервно напрежение,
от стягане,
разпънати от хиляди съмнения,
избираме единствено решение:
докато слънцето пробие тук
с лъчите си -
на жълти фарове превръщаме
очите си.

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.