 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЩА НИ
Отиде си от този свят
по правата пътека,
единствено с едно богат:
че тя не беше лека.
Отиде си със ясен ум
и със една заръка:
да изживееме без шум
човешката си мъка.
Отиде си, но не превит,
прекършен като цвете,
а като непознат гранит
в двубоя с боговете.
Отиде си признат борец,
веднъж не казал: "Стига!"
Достоен гроб за нов венец -
разкъсана верига.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.