Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАКАНА
web | Събрани
творби
Почакай, Време!
Откъде да вземем
резервни нерви за отмора?
Усмивки тихи
за добрите хора?
Почакай, Време!
Спри на тази гара.
Покой дари ни
за една цигара.
Почакай!
Твоите мотори
сами след туй
до болка ще пришпорим,
ако сме грешни
в честния си зов.
Поспри за миг - да разберем
дали е вярна твоята пътека,
щом в устрема на този бяг
задъхан изостава,
задъхан гони те Човека.
Почакай, Време!
С искрена молба те спираме...
Защото иначе... минираме.
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.
|