СЕМЕЙСТВОТО ЗАД БАРА
Те наблюдават масите отсреща,
претъпкани от чаши и от глъч.
И погледите им, до жар горещи,
единствени излъчват трезвен лъч.
Огрява той през алкохолни пари
различни хора - като цвят съдби..
А аз очаквам час ли да удари
и мен да стопли? Може би...
Не ме забравиха и аз се радвам.
Не счетоха съдбата ми за грях.
Пред тях готов съм да се изповядвам
защо така объркано живях.
Дотяга всичко. Може след година
край бара в час последен да горя.
Но и тогаз, преди да си замина,
ще чувствам нужда да благодаря.
Посветено е на негови много близки приятели, в чийто клуб той прекарва по-голяма част от времето в последната година от живота си. На 31. 05. 1990 г. от това заведение той тръгва за Велинград и последните ракитовци, които го виждат, са приятелите му от клуба. Основен спонсор на настоящата стихосбирка е тогавашният собственик на "Клуб на самодееца" - Асен Иванов.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.