ПЕСЕН ЗА ИЛЮЗИЯТА В БЯЛО

web | Събрани творби

В далечни времена
една любов самотен мъж видяла,
към него полетяла
в ръцете с пролетни цветя,
но неродена била Тя,
илюзията в бяло...
А после се родила.
Такава дребничка, но много мила,
явила му се в образ на жена,
за да политне песничка една:
"Очите сини
станали му небеса.
Косата руса -
сноп от чудеса.
Опора - раменете нежни..
Усмивката ù -
негова мечта метежна.
И той политнал някъде в простора
с възторжен вик:
"Щастлив съм, хора!"
Но тя от полета се уморила
и тъй лишила го от сила.
В гърдите огънят му свършил
и вятърът
крилете му прекършил."
Това е песента.
Но ти … какво?
Тя - без да иска - причинила зло.
Недей плачи, девойко русокоса.
Нима не знаеш песните защо са -
да пълнят с радост
младостта ти волна.
А ти защо, защо си недоволна?
Изтрий сълзите от очите сини -
илюзията в бяло
и край теб ще мине.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.