Обичам мъжете с орловите вежди,
потулващи скрити надежди.
Онези, които не спорят,
а просто се борят
със свойта неволя.
Обичам мъжете със погледи строги,
таящи тревога
за своята вяра.
Обичам на воля които живеят
и сигурни в себе си -
пеят.
Обичам мъжете...
Но скрито завиждам на малкото "черни",
но верни мъже,
които в съня си сънуват завито
на примка
въже.
Милош има още две стихотворения освен това, посветени на баща
му. Последните две са написани през нощта след смъртта на Георги Зяпков, сам
писал поезия, а също и активен самодеец на читалищната сцена в Ракитово. Личността
на бащата винаги е предизвиквала уважение и преклонение.
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.