НА БРАТ МИ

web | Събрани творби

В живота си живях като на длан,
а неразбран
прекрачвам втората му граница.
Разлиствам го внимателно по страници -
откривам късно истини, контрасти,
окаляни от чужди, низки страсти.
Разголена, вината съска,
клеветата гледа дръзко...
Честта е горда, но ранена,
любовта - окаляна, смутена,
силата - прекършена,
гневът ми - тих,
като несвършен, страшен стих...
Защо останах неразбран?
Нали живях сред хора, не сред сган.
Нали им вярвах и горях...
Защо край себе си дочувам
безмилостен, отровен смях?
Кръвта ми сменят за пари.
Детето ми дори
в блатото на покварата потапят.
Където най боли,
там злобно, стръвно хапят.
Душата, братко, ми гори.
В зори
събуждам се окаменял.
Без жал
узрява болката в сърцето ми
да чака век оназ ракета,
която за атака в тъмнината свети.
Тогава не като на длан,
а в здрав, корав юмрук
живота си да преживее
ще посъветвам моя внук.
То гава...
А сега?
Самотата често ме обгръща.
От тежка язва и от подлости повръщам.
Жигосан от съдбата, чувствам се забравен.
По пътя свой да крача все изправен
се просто, брате, уморих.
Със сън дълбок отдавна се простих.
Живея, страдам сам
със жребия си труден и голям.
Ни обич ми достига, ни тревога,
а друг да стана - сигурно не мога....
Събирам сили, ти не се плаши -
не искам никой днес да ме теши.
Не се оплаквам в театрална поза -
аз зная точно свойта диагноза:
душата ми е като рана,
зовяща не за мъст и за разплата,
и не за ново разминаване -
ограбена, но по-богата,
тя чака,
чака оздравяване!

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.