БИОГРАФИЯ НА КАТЯ СТОЕВА - МИМОЗА

web

Катя Стоева (Мимоза) е родена на 14. 09. 1970 г. в Балчик. Произхожда от бедно рибарско семейство, което след Първата световна война заедно с други безимотни роми-гагаузи от Гюргево се преселва в Балчик и до 1940 г. се препитава с доставяне на прясна риба, морски деликатеси и екзотични стоки (включително опиум) за капризната владетелка на румънския кралски дворец.

Истинското име на поетесата е Мимин Гитулеску, но нейните приятели още в детството я наричат Мимоза заради крехкото й здраве (боледува от туберкулоза) и свръхчувствителната й ефирна натура. С първата вълна на "възродителния процес" Мимин е преименувана на Катя Стоева и това име й остава до днес.

Брат й, певецът на цигански романси Йон Гитулеску, успява да замине за Румъния и след години на бурен и разпътен живот като странстващ музикант записва в RBA албум с любимите песни на Мимоза - преди всичко съчинената от нея още като дете "Spune, spune pui de corb" ("Кажи ми, кажи, гарванче") - така Йон гальовно е наричал смуглото момиче.

Ромка, румънка и българка (майка й е родом от Казанлък) Мимоза израства с песните и танците на балчишкото крайбрежие, с целебните йодни изпарения на утринно-здрачното море, с дивия интерес към книгите и езика и с одухотворяващия парлив нектар на лозята край залива. В преносен, но и в много пряк смисъл бъдещата поетеса се изпълва отрано с дълбока и дълбаеща красивата й душа спиритуалност.

Една съдбовна среща променя живота й. През 1987 г. Мимоза е похитена от Борил - синеок ром, курсант във варненското Военноморско училище. Борил е обладан от три страсти - жените, жените и жените. След еротичното стълкновение с надарената във всяко отношение поетеса страстите на Борил стават: Мимоза, музиката и компютрите. Младият мичман се обучава и в делтапланеризъм, но това му увлечение завършва трагично: след несполучливо кацане сред крайбрежните скали Борил претърпява ампутация на единия крак и е трайно инвалидизиран. Въпреки това Мимоза се омъжва за него (тя е бременна с една прекрасна дъщеричка), но без никаква надежда да има от Борил друго дете.

През зимата на преломната 1989 г. двамата заминават за Розенхайм, Германия, където Борил свири в един български ресторант, а Мимоза танцува в нощни заведения: кючек и испанско фламенко. Там тя научава немски и английски език и по Интернет се свързва с именития американски поет Джефри Котън, на когото праща свои творби, преведени от нея и Борил. Котън е силно впечатлен от самобитната, по женски пълнокръвна поезия на Мимоза и урежда за нея и Борил ангажимент в едно нюйоркско циганско кабаре. В сянката на Емпайър стейт билдинг те ще преживеят цели седем години...

В Ню Йорк пламва трудната и неподвластна на разума любов между Мимоза и Джефри, който става и най-близкият приятел на Борил (ромът я ревнува само от съпругата на Джефри). След дълги колебания честолюбивият Котън въвежда Мимоза в кръга на нюйоркските поети постмодернисти, които се възхищават на екзотичния й чар и в интимни беседи я посвещават в творческите въжделения на новата вълна в словесността на Източното крайбрежие. Там Мимоза се среща с Лорънс Фърлингети, Денис Левертов, Ейдриън Рич и Джойс Каръл Оутс. Особено плодотворно е общуването й с чернокожата поетеса Рита Доув, с която я свързва нежно приятелство. Чрез нея Мимоза опознава поетическите светове на Емили Дикинсън, Силвия Плат, Уилям Карлос Уилямс, Къмингс и Тиъдър Рьотке. Двете пътуват из индианските резервати, за да записват местни митове, легенди и песни. Рита я подтиква да чете в оригинал Мирча Елиаде, Емил Чоран и Йожен Йонеско.

В Манхатан обаче любим поет на Мимоза става обвеяният от скандална слава "модерен класик" Езра Паунд. Под въздействието на Паунд "мургавата Сафо" развива своя неповторим "бледолик албен стил" (както ще го нарече критиката), изразяващ се в опростен, монотонно-напевен синтаксис - като в старинните индиански балади (Story Telling), и неочаквана, "сакрална метафорика", излъчваща "глъбинни параментални състояния". След като публикува цикъл творби в авторитетното списание "Modern East Coast Poetry" Мимоза се завръща в България, за да подири пресечните точки между българския, румънския и индианския наративен фолклор и ги изрази вече чрез медиума на родния си език.

Така поезията на Катя Стоева (Мимоза) изригва пред фойерверките на постмодернистичния залез като "мощна еякулация на неподправената интелигибелна виталност" и отвежда отзивчивия за словото читател към непознати, но стихийно мамещи с духовната си флора и фауна брегове на едно ново литературно направление - РЕТРОМОДЕРНИЗМА.

© Издателство LiterNet, 13. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.