Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВСЕОТДАЙНОСТ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ - ПРОФ. КИРИЛ ДИМЧЕВ НА 7О ГОДИНИ

Маргарита Георгиева, Ваня Кръстанова, Ангел Петров

web | web | web

Годината, в която е избран първият професор по методика на обучението по български език (МОБЕ), е 1991-ва, а носител на това звание е тогавашният доцент Кирил Василев Димчев. Професурата, очаквана от съмишлениците и учениците му, е логично следствие на успешна творческа дейност, на експериментални проучвания, на създаване и апробация на хипотези. Тази първа професура е заслужено признание за титуляра на МОБЕ, на учения, който изследва както методологичните, така и технологичните аспекти на обучението по български език (ОБЕ) ("Обществената и културната роля на обучението по роден език", 1974, "Методологични проблеми на обучението по български език", 1988, "Методиката на обучението по български език в системата от науки", 1990, "Обучението по български език като система", 1998). Но за неспокойна, дейна творческа натура престижното научно звание не е предел: след тази хабилитация К. Димчев сътвори много и въвлече в изследователските полета на МОБЕ мнозина.

К. Димчев насочва изследователския си интерес към фундаментални въпроси от теорията и практиката на ОБЕ. Най-същественият му принос е, че превръща методиката от наука за описание на учителски опит в наука с ясно подчертан аналитико-синтетичен характер, че създава функционална методическа теория с неоспорима експликативна и прогностична стойност. Изследванията му в тази област поставят началото на нов, качествено различен етап в развитието на методиката.

Юбилярят пръв обосновава системността на ОБЕ като сложно социално взаимодействие между индивиди с различни психофизиологични и социокултурни характеристики. Анализът на това взаимодействие според К. Димчев може да се осъществява въз основа на междудисциплинното осмисляне на явленията и процесите, функциониращи на занятията по български език. Във функционален план системата на обучението се конструира методически. Именно тези разсъждения водят изследователя до логичния извод за необходимостта в МОБЕ да се използват факти, понятия и закономерности от различни науки, като приоритетно значение имат науките за българския език и науките за управлението на педагогическите системи. От това разбиране се ръководи ученият, когато изяснява детайлно лингвистичните, общопедагогическите, психолингвистичните, социолингвистичните и др. аспекти на педагогическата интеракция.

Доказано приносно значение за МОБЕ имат редица постановки на учения във връзка с функционално-генетичните, дейностните и морфологичните характеристики на ОБЕ. За пръв път в трудовете му се разграничават генотипно, фенотипно и монотипно равнище на методическия анализ; изясняват се специфичните цели на съвременното ОБЕ; обосновават се методически принципи, свързани с функционални и структурни особености на езика - обект на изучаване; предлага се методическа класификация на уроците, съобразена със спецификата на учебния предмет роден език; обогатява се технологията на езиковото обучение.

Заслуга на К. Димчев е обосноваването на предметната област на МОБЕ. Според него проблемът за оптималното подобряване на езиковата подготовка от периферен за другите науки се превръща в централен за методическата предметна област. Изследователят изяснява научнотеоретичните и нормативните функции на методиката, анализира влиянието на различни лингвистични школи и направления върху смяната на образователната парадигма. Съзвучни със съвременни схващания за комуникативността в езиковото обучение са възгледите на автора, свързани с онтологията на ОБЕ: специфика на комуникативнопрактическите цели; на комуникативноречевия методически принцип; на учебните похвати, ориентирани към развиване на комуникативноречевата компетентност на подрастващите.

Научната продукция на К. Димчев се състои не само от изследвания в областта на МОБЕ, но и от трудове по различни проблеми на филологическото и общопедагогическото знание. Тя включва над 270 заглавия (на български, руски, чешки, румънски език), между които повече от 25 книги (от тях 16 в съавторство). Публикациите се отличават с жанрово многообразие - монографии, студии, статии; учебни помагала за студенти; учебници и сборници с упражнения за ученици; методически ръководства за учители; рецензии; езикови бележки и др.

За отбелязване е успешното участие на изследователя с пленарни доклади на международни конгреси и конференции - Санкт Петербург (1986, 1988), Бърно (1986), София (1978, 1984, 1998), Букурещ (1979) и др.

Приносен характер имат проучванията на юбиляря в областта на лингвистиката. Още с първата си публикация (1955), направена през студентските му години, К. Димчев проявява интерес към постиженията на българското езикознание. Някои от ранните му трудове са резултат от диалектоложки изследвания ("Говорът на българите от с. Валя Драгулуй, СР Румъния. Фонемна система", 1969, "Речник на хасковския градски говор" (в съавторство), 1970 и др.). Компетентната критика оценява тези трудове като "принос в методологията на диалектоложките проучвания" (М. Младенов).

Вниманието на учения е привлечено от интерференцията между езици от различни езикови семейства. Принос в теорията на езиковите контакти са анализираните от него интерферентни явления между български и румънски език на фонетично, морфологично и синтактично равнище ("Двуфонемни консонантни съчетания в начален сегмент", 1968, "Възможности за проява на интерференцията на морфологично равнище", 1970, "Морфологично-синтактични модели, установени под румънско влияние в българския говор на с. Валя Драгулуй (СР Румъния)", 1974).

Обект на анализ в трудовете на К. Димчев са проблеми на стилистиката. Широк е диапазонът, в който се проявяват интересите му към различни стилистични проблеми: от цялостно проучване на езиково-стилистични особености на текст ("Езиково-стилистични особености на "Старопланински легенди", 1962, "За синтактично-стилистичния анализ на художествения текст", 1969) до анализ на конкретни стилистични похвати ("Стилистични варианти на сложните съчинени изречения", 1966, "Овладяване на синонимиката на родния език", 1975, "Система в стилистичните занятия", 1977, "Същност и функции на редактирането", 1978). Новаторски характер имат идеите му за обновяване на учебното съдържание на стилистична основа ("Основни въпроси на стилистичното обучение в средното училище", 1974, "Съвременното обучение по български език - обучение със стилистична насоченост", 1977, "Практическа насоченост на обучението по български език", 1982).

Актуални и днес са публикациите на К. Димчев по проблеми на езиковата култура. Той разглежда широк диапазон от въпроси, свързани с правоговора, правописа и пунктуацията.

Авторски колектив под ръководството на К. Димчев създава серия от учебници по български език за 5.-12. клас на СОУ, методически ръководства към тях, сборници с упражнения, помагала с тестови задачи, учебни тетрадки и др. Достойнствата на тези учебници и помагала се дължат преди всичко на тяхната функционалност по отношение на подобряване на резултатността на ОБЕ, на изучаването на речта като вид социална дейност. Не е тайна, че участието на К. Димчев в авторския колектив е залог за успех, защото той е взискателен и самовзискателен, защото прецизира текстовете в детайли. Затова и учебниците, създадени под негово ръководство, имат стойност на модел как да се създават помагала, съобразени с възрастта, с потребностите и с интересите на подрастващите.

Предпоставка, за да се направи нов образователен проект, е осмислянето на резултатите от действието на актуалните учебни програми. Публикациите на юбиляря, в които се представят изводи от работата на 10 научноизследователски групи, чийто ръководител е той, включват резултати от ОБЕ в различни класове на СОУ, контентанализ на лингвистични понятия в учебниците по български език, методологични и технологични аспекти на процеса на създаване на държавни образователни изисквания.

Разбиранията на учения за средствата, чрез които резултатно се подобрява професионално-образователната подготовка на студентите филолози, намират обосновка и практическа реализация в няколко публикации ("Помагало по методика на българския език", 1990, "Самостоятельная работа болгарских студентов над совершенствования профессиональныx коммуникативных умений", 1990, "Цели и съдържание на обучението по методика във ВУЗ", 1992, "Тестови задачи по методика на обучението по български език", 2003). В сборника с тестови задачи авторският екип приема за основа идеята на К. Димчев, че условие за повишаване ефективността на педагогическата интеракция е способността на учителя българист да "мисли" за ОБЕ като за системна цялост. Това е причина в публикуваната книга чрез най-голям брой тестови задачи да се проверяват именно методическите знания и умения, които позволяват бъдещият учител да има точна представа за отношенията между елементите на системата ОБЕ. Читателите се обогатяват с нова за тях информация. Запознават се със същността и функциите на актуални за съвременната хуманитаристика понятия - комуникативна компетентност, речев акт, дискурс и др., от една страна, от друга страна - за отношенията между базисни концепти от областа на наукознанието - обект и предмет, цел и функция, методология и технология на научните проучвания и т.н.

Постиженията на ОБЕ и на МОБЕ през изминалото столетие са обект на анализ в публикации на К. Димчев, в които той представя вижданията си за някои развойни тенденции на образователния дискурс в условията на променящи се обществени и културни реалии. Актуализацията на изследователската парадигма в МОБЕ ученият обвързва с необходимостта от единство между наука, образование и обществена практика. Формирането на умения за пълноценно участие в речевото общуване се разглежда като предпоставка за успешна социална реализация на подрастващите. ("Опыт болгарской школы в создании коммуникативно-направленного курса родного языка", 1987, "Проблеми на обучението по български език в началото на 21. век", 2001). В изучаването на българския език в условията на билингвизъм авторът вижда една от приоритетните задачи на МОБЕ. Предложената от него типология на видовете ОБЕ - ОБЕ като първи език, ОБЕ като втори език и ОБЕ като чужд език - изгражда основата за методически решения, максимално функционални в ситуации на мултилингвизъм и мултикултурни отношения ("Методиката на обучението по български език на границата между две столетия", 2003). Евристичният заряд на създадената таксономия може да се интерпретира в няколко посоки: обогатяват се схващанията за същността и функциите на езиковите занятия; създават са условия за оптимално овладяване на официалния книжовен език в райони със смесен етнически състав, като се отчитат особеностите на конкретния комуникативен узус.

Разностранна и богата е и преподавателската дейност на юбиляря. След завършване на специалността българска филология в Софийския университет (1958) той работи в родния си град Хасково две години като учител и една година като преподавател в Учителския институт за прогимназиални учители. С конкурс е избран за редовен асистент по МОБЕ (1961), за доцент (1972) и за професор (1991) по същата дисциплина. Титуляр е по МОБЕ във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" от 1972 до 2004 г. Като съвместител е чел лекции по МОБЕ в Шуменския университет (1981-1985); преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти - София, е бил от 1976 до 1978 г.

Важно място в професионалната подготовка на студентите, подготвящи се за учители, заема запознаването с идеи на К. Димчев, представени в неговите лекции по свободноизбираемите дисциплини: "Актуални проблеми на обучението по български език", "Идеи на съвременната лингвистика и приложението им в обучението по български език", "Комуникативноречева насоченост на обучението по български език", "Методически, социолингвистични и психолингвистични аспекти на обучението по български език", "Урокът по български език - методически и лингвистични проблеми".

К. Димчев е бил ръководител на 4 докторанти, на повече от 100 студенти дипломанти и учители специализанти. Уменията му да увлича студенти и специализанти в научноизследователска дейност е предпоставка под неговото ръководство да бъдат направени приложнолингвистични изследвания с реални научни приноси. Основа за такива лингвометодически проучвания изграждат лекциите на К. Димчев, в които той разглежда въпроси с методологична стойност за езиковото обучение, представя функционалните, съдържателните и технологичните характеристики на съвременното ОБЕ.

К. Димчев не просто преподава методика на студенти и учители, той обогатява методическата им компетентност, учи ги да прилагат резултати от изследвания от областта на психолингвистиката, социолингвистиката, текстолингвистиката и др. в теорията и практиката на ОБЕ. Професионалистът насочва интересите на студентите към приложни лингвометодически проблеми, помага на учителите специализанти да проучват в теоретико-практически план основни въпроси на съвременното ОБЕ, а това създава предпоставки за успешното им професионално развитие.

По време на активната си преподавателска дейност юбилярят е дългогодишен ръководител на Катедрата по методика при Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски" (1973-1978, 1989-1993, 1996-2001), а в периода 1981-1985 г. ръководи Катедрата по педагогика и методика на филологическите дисциплини в Шуменския университет и е председател на Съвета за професионалнопедагогическа подготовка към Академичния съвет. Под негово ръководство катедрите се утвърждават като място за обсъждане на научни трудове, за творчески дискусии, в които ръководителят дава насоки, без да отнема ничия свобода и самоинициатива. Така се създава атмосфера на колегиалност и се стимулира диалогичността. Въпреки че К. Димчев спори с много страст, той умее да изслушва и да приема аргументите на другите. Затова той е търсеният научен ръководител, взискателният и компетентен рецензент пред специализирани научни съвети и издателства, консултантът на всекиго, който прави първите си стъпки в полето на МОБЕ. Няма да е пресилено, ако се каже, че К. Димчев е свързан с професионалното развитие на почти всички специалисти по МОБЕ в България, че повечето от защитилите научни степени и звания в тази област са негови ученици и/или съмишленици.

Високо оценявани са приносите на юбиляря за развиване на българистиката в чужбина като лектор по български език в университетите в Букурещ (1964-1966) и в Страсбург (1978-1981). В Букурещкия университет К. Димчев чете теоретични курсове по съвременен български език и води спецкурс "Език и стил на българските писатели". В Страсбургския университет за хуманитарни науки освен практически курс по български език води занятия по старобългарски език и по българска цивилизация. Работата в световни университети благоприятства за запознаване на учения с постиженията на съвременната лингвистика и лингводидактика. Значително влияние върху научното му израстване оказват и специализациите му в Международния център за педагогически проучвания в Париж (1972-1973) и в Московския държавен педагогически институт (1976).

К. Димчев участва в редакционните колегии на библиотека "Родна реч омайна" от началото на създаването й (1972) и на сп. "Български език и литература" (от 1976 г. досега). Бил е съставител и водещ редактор на библиотека "Образование - български език" на издателство "Анубис".

През месец септември 2005 г. проф. Кирил Димчев навършва 70 години. Този юбилей е приятен повод ние - неговите ученици, колеги и приятели - не само да представим резултатите от 47-годишната му плодотворна дейност като преподавател и изследовател, приносите му в науките за българския език и за българското образование, но и да му благодарим сърдечно за вниманието към нашето професионално и личностно развитие, за взискателността и толерантността, за доверието в нашите възможности и за подкрепата, която винаги щедро ни е оказвал.

 

 

© Маргарита Георгиева, Ваня Кръстанова, Ангел Петров
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 5
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2005, № 12 (73)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 5.