* * *

web

Ти си толкова тъжен,
а дървото е отрупано с малки зелени ябълки
и клоните са облени от светлина.
Дишам дълбоко, защото
имам желание да се любим,
да говорим на висок глас,
да вървим заедно
по топлите улици.
Но понякога
слънцето, гласовете, любовта,
никой не може да ни помогне.
Светлината изстива и се стича от клоните,
не подушвам шията ти,
не гледам лицето ти,
потъваме - всеки в своите кошмари,
без да откъсваме поглед един от друг
и без да се виждаме.