Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛУЧКА
web
Такъв чаровник е дъждът.
Красив! Намокрен и окалян,
с ръце, изцапани с ръжда,
се спря - и борчето погали.
И борчето с настръхнал гръб
внезапно стана беззащитно.
На устните му с режещ ръб
усмивка спря - и не отлитна.
И борчето наостри слух,
пое си дъх, изправи клони.
Усмивката със пъстър пух
като шишарка се отрони.
Такъв голям и хубав дъжд
дори веднъж да те погали,
да те допре дори веднъж -
ти няма ли да се похвалиш?
© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2010, № 10 (131)
|