* * *

web | Сбогом на читателя

Дъждът от утехи валя, валя...
Валя, и после престана.
Последната капка ме заболя.
А бяха умрели раните.

Измиха ме мътни, грижовни води.
В очите ми лъсна дъно.
И все едно цвят ли ме заблуди,
и стар мъж ли ме целуна.

Откъснах ли нова, по-пъстра лъжа,
рекламна луна ли свети.
Разплакана дума във шепи държа.
Роса върху сухо цвете.