Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕПЕЛЯШКА

Мария Донева

web

Действащи лица:

Дядо Коледа
Джудже
Пепеляшка
Сестра на Пепеляшка
Мащеха
Баща
Служителка в брачна агенция
Деловодителка
Казанова
Разносвач на пица

 

Дядо Коледа и едно длъгнесто Джудже седят край камината и преглеждат пощата. И двамата имат уморен вид на хора, които съзнават, че работата е твърде много, за да бъде свършена изобщо някога, и мотивацията им е разклатена.

Дядо Коледа: Стават все повече.

Джудже: Четох някъде, че били над 8 милиарда.

Дядо Коледа: И нарастват. Ще речеш, че не правят нищо друго освен секс.

Джудже: И то без презервативи!

Дядо Коледа: И не е само това. Много високо-технологични станаха.

Джудже: Колко високо?

Дядо Коледа: Ей толкова! Снощи като се започна с едни есемеси... това искам, онова искам... накрая хвърлих телефона през прозореца. Да видиш как се намира стъклар в три и половина през нощта! Ама то не се трае!

Джудже: Да си поглеждал имейла тази сутрин? За една нощ - 48 милиона нови съобщения, а още е средата на ноември. Активният сезон всяка година започва все по-рано. Дали не е заради промените в климата? Зле ни се отразява глобалното затопляне...

Дядо Коледа: Не е само това. Стават все по-алчни! Ето, погледни! (Рови из писмата.) Искам колело. Искам мотор. Искам ферари! Искам трактор!

Джудже: Мили дядо Коледа, аз бях много послушен, моля те, донеси на госпожата по френски хрема, кашлица и бяс, защото...

Дядо Коледа: Безобразие! А това какво е: искам свинска пържола, не много препечена, с гарнитура...

Джудже: И за мене една!

Дядо Коледа: Дори да отсеем най-безумните желания, пак не виждам как ще успея в коледната нощ да разнеса всичко.

Джудже: Може би ако наемем нов персонал? Сезонни работници?

Дядо Коледа: Аз се чудя как да не правя съкращения, че профсъюзът на джуджетата ми диша във врата, ти ми говориш да наемам нови...

Джудже: Шефе, виж - попаднах на нещо свежо. Да чета ли?

Дядо Коледа: Чакай да седна по-удобно. Заболя ме гърбът, и хемороидите се обаждат. От сутринта чета - дай, дай, дай! Аз да не съм дядо Коледа!

Джудже: Шефе, как да ти кажа... ти си дядо Коледа.

Дядо Коледа: Ще ти дам на тебе аз един дядо! Ти да не си много млад?

Джудже: Не се ядосвай сега. Ние ти викаме така с любов.

Дядо Коледа: Ще ти дам една любов. Хайде, какво щеше да четеш?

На сцената излиза Пепеляшка. Сяда в другия ъгъл. Избърсва сълзите си, издухва си шумно носа, отваря някаква много дебела тетрадка и започва да пише. В същото време джуджето чете като глас зад кадър това, което тя съчинява в момента.

Джудже: Здравей! Пак съм аз - Пепеляшка, сирачето, изоставено от всички. Пиша ти в тази студена зимна нощ, защото няма с кого да си говоря.

Пепеляшка (Продължава на глас.): Никой не ми обръща внимание. Никой не ме харесва. Никой не ме изслушва, когато го заприказвам. Може би причината е, че постоянно мрънкам и се оплаквам?

Дядо Коледа: Ей, тя не е глупава! Досадна е, но глупава не е. Чети нататък.

Пепеляшка отново започва да пише. Джуджето чете.

Пепеляшка: Татко пак е в командировка. Обеща да се върне за Коледа, но кой знае дали ще успее. Ако можех да си пътувам по някаква работа, да ям по ресторанти, да спя по хотели, да не мислиш, че и аз бих се прибирала много често? Хем няма да се налага да си оправям леглото. И чинии нямаше да мия!

Пепеляшка спира да пише и започва да се чеше. Джуджето също се чеше. Двамата правят едно и също - кръстосват крака, прозяват се. После писмото продължава.

Пепеляшка: Нито щях да готвя... да готвя. Мащехата ми постоянно ми измисля неща за правене. Вярно, че тя и сестра ми ходят на работа, но и това, по цял ден да стоиш затворен вкъщи, също не е много лесно.

Дядо Коледа: Така е, право е момичето!

Пепеляшка: Вярно, излизам на кафенце с приятелки, в петък ходя до пазара, в събота на дискотека, в неделя... но това не значи, че всичката кухненска работа трябва да лежи на мене! Хайде де! Освен това, искам да си намеря мъж. Някой такъв, като баща ми. Да работи, да печели добре, да ми осигури каквото трябва за една съвременна жена, за да бъда аз красива и той да се гордее с мене.

Дядо Коледа: Опа! Започнаха поръчките. Откъде да й намеря мъж? Едно време ми поръчваха люлеещо конче, топка, кукла... тази сега мъж ми иска.

Пепеляшка: Сега вече, мило дневниче, знаеш всичките ми тайни.

Дядо Коледа: Оооо, абе ти защо ми четеш чужд дневник? Виж, че това не било писмо за мене!

Джудже: Така е, но не ти ли предадоха? Кръстницата вълшебница си взе отпуск и сега е на круиз в Карибско море. По съвместителство ти ще си и Кръстница-вълшебница.

Дядо Коледа: Какво? Точно преди Коледа ли го решихте? А не искате ли да стана и фея?! Фея на зъбчетата да бъда, през свободното си от кръщенета време?

Джудже: Ами след като питаш... обадиха се от Съюза на стоматолозите...

Дядо Коледа: Млъкни! Мълчи и не казвай нито дума! Дръж си езика зад... знаеш зад кое! Какво ще правим с тази Пепеляшка?

Джудже: Трябва да изпълниш желанията й.

Дядо Коледа: Съмнявам се, че ще стане толкова лесно, но нека да опитаме. Колко желания?

Джудже: Колкото иска. Кръстницата вълшебница е много ларж, направо ги е разглезила.

Дядо Коледа: И на непослушните ли изпълнява желания?

Джудже: На тях - най-много.

Дядо Коледа: Не мога да се справя с това. Аз имам принципи!

Джудже: Аз ще ти помогна. Ето тук имам книгата. Вземи и чети!

Дядо Коледа: Трябва ми Пепеляшка - един брой - имаме. Мащеха, сестра...

Джудже: Две сестри!

Дядо Коледа: Хайде да не се оливаме. Сестра. И баща.

На сцената излизат Мащехата и Сестрата. Връщат се от работа и са видимо изморени.

Пепеляшка: Какво ми носиш? Чакай, ще отгатна! Торта? Пица?

Мащехата: Ти нали щеше да готвиш?

Пепеляшка: Да, обаче забравих. После се сетих, но вече беше късно. Вие не купихте ли нещо от пазара, като идвахте насам?

Мащехата: Нали ти обеща, че като излизаш...

Пепеляшка: Ами да, но ми се видя доста студено. Замислих се за врабченцата, как мръзнат, горките. И като потънах в мисли, забравих.

Мащехата (Към другата дъщеря.): Ще можеш ли да избръмчиш с мотора до магазина? И на връщане ми вземи палтото от химическото.

Пепеляшка: И можеш да ми платиш сметката за телефона.

Сестрата: С мотора ли? Не знам...

Дядо Коледа: Абе, тази приказка не потръгва, както очаквах! Ела с мен, ще изпратим радиограма до кораба на Кръстницата, да каже тя как процедира в такива случаи.

Джудже: Идвам, шефе.

Джуджето и дядо Коледа излизат. Пепеляшка, Сестра й и Мащехата сядат до масата. И трите започват да си лакират ноктите. Влиза Бащата на Пепеляшка.

Сестрата: Баща ми!

Пепеляшка: Татко!

Сестрата: Тате!

Пепеляшка: Татенце!

Мащехата: Скъпичък! Миличък сладък, откъде си идва моето мило меченце?

Бащата: Здравей, Пепеляшке! Здравей, Сестро на Пепеляшка! Здравей, сладурче захарно сладко мило ти!

Пепеляшка: Ама тате, нали щеше да се прибереш чак за Коледа?

Бащата: Какво правят хубавите ми момичета? Какво прави пухкавото ми зайченце байченце?

Мащехата: Зайченцето байченцето през цялото време плачка за тебе! Защо се връщаш толкова рано, мечо? Всичко наред ли е?

Бащата: Прекратиха ми командировката. Големият шеф си е купил нова фабрика и трябва да се уреди документация, инвентаризация, търгове за излишната техника...

Мащехата: Значи зайченцето байченцето пак ще стои самичко, а ти ще работиш до среднощ, а?

Бащата: Възможно е, защото сроковете са много съкратени. Но ги има и добрите страни - за Коледа премиите ще бъдат големи.

Мащехата, Пепеляшка и Сестрата: Какво ще ми купиш?

Бащата: Каквото си пожелаете!

Мащехата: Аз искам мечо да купи на своето зайченце едно хубавичко новичко кожено палтенце!

Бащата: Разбира се, пухчо!

Сестрата: Аз искам, татенце, един нов мотор, че блъснах стария във вратата на плевнята.

Бащата: Че къде си намерила плевня, за да се блъснеш този път?

Сестрата: По пътя за работа видях един стопаджия и го метнах до вилната зона, и като си тръгвах следобеда, малко залитнах вляво...

Бащата: Не ми казвай! Нека да не знам!

Сестрата: А мотор ще ми купиш ли?

Бащата: Трети мотор за една година съсипваш!

Мащехата: Няма ли мечо парички, да купи едно моторче! Аз го чаках тука толкова дълго, в това студено време, гледах през прозорчето, тъгувах... А мечо е работил, за да може да купи подаръчета на своите момиченца!

Бащата: Добре, и мотор ще купя. А ти, Пепеляшке, какво ще си пожелаеш?

Пепеляшка: Аз пък искам да ми купиш едни черни очила и чифт тапи за ушите, да не ви гледам и слушам как се лигавите.

Сестрата: Татенце, чу ли я какво ни вика!

Мащехата: Мечоооо! Чу ли!

Бащата: Чух, котенце. Добре, Пепеляшке, ще ти купя каквото искаш - и очилца ще ти купя, и тапи за ушичките.

Пепеляшка: Какво!?

Бащата: Очилца и тапи. Недей да ми благодариш.

Сестрата: Тъкмо няма да ти преча, като потеглям с мръсна газ! Радваш ли се? Отивам да огледам автосалоните, да си избера подаръка. Да погледна ли в аптеките за хубави тапи за тебе?

Мащехата: Мечо, сигурно си ми умореничък? Ела да си легнеш, медунчо, не слушай тази Пепеляшка, ела, аз съм си го чакала толкова време...

Бащата, Мащехата и Сестрата излизат. Пепеляшка отваря дебелата тетрадка и започва да пише, като чете на глас.

Пепеляшка: Мило дневниче, мразя всички. Да можех да си намеря мъж, само мой, само мене да обича, всичко само на мене да купува... Ще видят те...

Затваря дневника и излиза. На сцената се връщат Дядо Коледа и Джуджето.

Джуджето: Колежката се пече на палубата, маже се с плажно масло и хич не иска да мисли за работа.

Дядо Коледа: Само като си помисля за бански, и ми става студено.

Джуджето: Светът вече е малък! Сутринта зъзнеш като куче на Северния полюс, следобед може да си в Мексико и да пиеш коктейли на плажа, а на другата сутрин да гониш пингвини на Южния...

Дядо Коледа: Нали това правя всяка година. Аз искам да си седя на топло, да си гледам Биг Брадър 8, а не да кръжа като пчела над света. Ама - служба.

Джуджето: Какво каза Кръстницата вълшебница?

Дядо Коледа: Да правим, да струваме - но да намерим мъж на Пепеляшка! Много било важно за имиджа на фирмата й. Напоследък стана голяма мода хората да се кръщават и конкуренцията била страшна. Пък и Пепеляшка й била слабост.

Джуджето: Да звъннем в някоя брачната агенция?

Дядо Коледа: Давай телефона!

Джуджето набира номер. Отсреща се обажда Служителка от брачна агенция.

Служителката: Здравей, развратнико!

Дядо Коледа (Стреснато.): Откъде разбрахте, че съм аз? Ало, кой е?

Служителката: Ти си самотен? Празниците те натъжават? Аз съм тук, за да те утеша. Само срещу 15 импулса на минута ще сбъдна всичките ти желания. Кажи ми, за какво си мечтаеш?

Дядо Коледа: Ало? Да не е станала някаква грешка? Търся брачна агенция "Романтично сърце". Вие ли сте?

Служителката (Със служебен тон.): Да, агенция "Романтично сърце". Прощавайте, помислих, че ме търсят по другата служебна линия. Как мога да помогна?

Дядо Коледа: Ами... нали вие жените хората?

Служителката: Ние само събираме самотните сърца. Намираме най-подходящия партньор за всеки. Извинете, а вие с какво сте облечен в момента?

Дядо Коледа: Кой, аз ли? Ами както винаги. Червено палто, червена шапка...

Служителката: Говори ми още! Имаш толкова топъл глас...

Дядо Коледа: Hе става въпрос за мен. Има тука едно наше момиче, и търсим да го оженим.

Служителката: Както и да е. Какъв съпруг й търсите?

Дядо Коледа: Какъвто и да е. (Джуджето му сочи списъка.) Всъщност трябва да бъде млад. Работлив. Богат. Да има и дълга отпуска. Да обича да прави подаръци. Да е богат. Всичко, което прави, да бъде свързано с подаряването на скъпи и ценни предмети. Да обича пътуванията по екзотични места. Да бъде богат. Голяма част от работата му да е свързана с командировки. Да е красив. Да не е ревнив. Да е верен... и да е богат.

Служителката: Има ли още?

Дядо Коледа: Да, още две страници с изисквания, и още 50 пъти богат.

Служителката: Абе какво ме занимавате вие, бе! Аз да не съм фея от приказките! Къде да ви намеря такъв екземпляр? Те свършват най-напред... Разземват ги. Като топъл хляб! При мене принцове няма. И изобщо... кажи ми, хубавецо, не искаш ли един еротичен масаж? Тази работа със сватосването едва ли ще стане, но нещо друго...

Дядо Коледа: Да, масаж да. И един леген с гореща вода и морска сол, да си напаря краката...

Служителката: Простак! (Трясва телефона.)

Дядо Коледа: Чудно! Видя ли - и в склада няма такъв мъж... Какво ще правим? Да имаш някаква друга велика идея?

Джуджето: Не знам. Губи ми се нещо... Защо бащата на Пепеляшка не й подари нещо по-скъпичко? Не изглежда такъв стиснат човек...

Дядо Коледа: Много ясно - не виждаш ли, че е младоженец и на стари години новата жена му е взела акъла и го върти на пръста си...

Джуджето: Абе да, ама все пак. Може и Пепеляшка да е крива...

Дядо Коледа: Няма такова нещо - здраво и право си е момичето! Може да е мърла и мързелана, ама иначе - момиченце като капка!

Джуджето: Като капка вода... от блато.

Дядо Коледа: Кръстницата вълшебница много залага на този случай. Ще ми дължи голяма услуга, ако се справя. Я отиди до архива и вземи цялата документация, която Кръстницата е водила по случая "Пепеляшка".

Джуджето: Ще звънна в архива.

Джуджето щраква с пръсти и Деловодителката идва с една голяма папка. Отваря я и започва да прехвърля листове, стари вестници, списания, изрезки, опаковки от кроасани, други по-тънки папки.

Деловодителка: Пепеляшка, да. Много интересен случай. Костелив орех. Много заплетено дело, да. Да, спомням си. Аааа, и това. Да. Много се обсъждаше. Страхотна история. Да. Вярно, и това. Да. Ами, добре, довиждане.

Дядо Коледа: Чакайте, не казахте нищо!

Деловодителка: Нали трябваше да извадя делото - извадих го. Много интересно дело. Всичко наред ли е вече? Да? Добре. Всичко хубаво. Имам да пазарувам... да. Довиждане.

Дядо Коледа: Почакайте! Не е важно дали вие помните делото. Кажете ни на нас, за какво става дума.

Деловодителка: Класически случай. Забравени досиета. Стара мома. Не че казвам нещо лошо за старите моми, не, напротив, самата аз, но все пак, да.

Дядо Коледа: Пепеляшка е стара мома? Какво говорите, тя е само на 25 години.

Деловодителка: Съгласно документацията, четири Кръстници вълшебници са се опитвали да я омъжат - напразно. Момичето е капризно, лениво, досадно, и готви ужасно. Толкова я мързи, че заспива на пода пред камината, само и само да не си оправи леглото. И не си мие зъбите. Има сериозни изгледи да остане стара мома. Виждала съм доста такива. Щом аз го казвам, значи е така. Така. Имам да пазарувам, да. Трябва да вървя. Нещо друго? Не? Да. Добре. Довиждане.

Деловодителката излиза.

Дядо Коледа: Никакъв напредък. Никаква надежда.

Джуджето: Шефе, я се стегни! Не падай духом! Ти си герой от приказка! Дай го по-героично!

Дядо Коледа: Това е лошото. Ако бях герой от екшън, щях да се оправям с юмруци, а така няма кого да набия...

Джуджето: То има кого, ама ти не можеш.

Дядо Коледа: Аз мога, но ще вземат да ме затворят за дребно хулиганство точно преди Коледа, и вестниците ще гръмнат.

Джуджето (Мечтателно.): Ако бяхме герои от сапунен сериал, щеше да се окаже, че Пепеляшка отдавна е женена и вече има три сладки дечица, а онази кокошка, дето дращи в дневника, е нейната зла близначка... и тогава в името на справедливостта щяхме да я оставим мома за вечни времена.

Дядо Коледа: Нямаше да я насърчаваме да се размножава... А какво ще кажеш да потърсим някой професионалист? Някой рицар на късмета, влюбчив някой, дето не подбира много...

Джуджето: И ти ли мислиш за него? За Казанова?

Дядо Коледа: Именно! Бързо го намери и го доведи!

Джуджето излиза на бегом и се връща с Казанова.

Казанова: Не става така, драги. Първо ще почерпиш, после ще ми кажеш за какво става въпрос, след това ще ми платиш, и чак после аз ще си помисля дали да приема. А, и дядо Коледа е тук. Здравей, приятелю!

Дядо Коледа: Здравей, Казанова, как си? Не помня откога не сме се виждали.

Казанова: Остарял си...

Дядо Коледа: На мен това ми е работата, да съм един добър старец. Ама и на теб времето не ти е простило.

Казанова: Мислиш ли? Така като ме гледаш, колко години ми даваш?

Джуджето: Само като те погледна, и ти давам 5 години строг тъмничен.

Казанова: Ти не се обаждай, с тебе не говоря вече. Я по-добре изтичай да купиш от лавката нещо да се почерпим. С авера не сме се виждали отдавна, няма да седим на празна маса. И времето едно студено...

Дядо Коледа: Хайде, колега, иди да видиш с какво ще почерпим госта.

Джуджето излиза.

Казанова: Кажи, старче, защо си пратил дребосъка да ме търси?

Дядо Коледа: Как ти е графикът? Имаш ли много ангажименти напоследък? Защото изскочи една работа, точно като за теб.

Казанова: Имаш нещо за пиене и търсиш помощ? Затова са приятелите! Сипвай.

Дядо Коледа: Този път не е за пиене. Трябва ми специалист по тънката част.

Казанова: Хвърлил си око на някоя девица и не знаеш как да я спечелиш ли?

Дядо Коледа: Аз когато ходех по моми, ти минаваше прав под масата. Нямам нужда от съвети за това. Виж сега, Казанова, работата е сериозна. Има едно момиче, хубаво, младо. Трябва да му намеря мъж.

Казанова: Така кажи! Аз съм мъжът! Разчитай на мене.

Дядо Коледа: Сигурен ли си? Тя е от добро семейство, с положение и връзки, има много влиятелна Кръстница вълшебница.

Казанова: Чудесно. Дай ми адреса. Между нас да си остане, но напоследък рядко излизам на лов. Ревматизмът ме върти, а и с това новото строителство, като тръгна да влизам през прозорци, трябва да си нося парашут. Много лошо се пада от 13-етаж. Хем аз съм литературен герой, и пак ме боли натъртеното.

Дядо Коледа: Да, а помниш ли едно време, през Средновековието? Замъците бяха ниски, селяните бяха прости, рокендролът беше млад...

Казанова: Сипи по едно за младостта!

Дядо Коледа: Чакай, първо да се разберем. Тука няма да има катерене, няма да има балконски сцени. Момичето е мотивирано, психически подготвено, политически подковано... само мъж се търси. Малко е неопитно...

Казанова: Смятай, че е готово. Както винаги съм казвал, от неопитните момичета много може да се научи.

Дядо Коледа: И е хубава! Няма да те подведа. Можеш да отидеш на адреса още днес. Аз ще те метна с шейната.

Казанова: Супер. Абе и да не е съвсем красива - няма страшно. Няма да те питам защо ме пращаш, но да знаеш, че няма проблеми, и че чакам сериозна почерпка.

Дядо Коледа: Знам, че на тебе може да се разчита. И, не че те притискам, но гледай да определите датата на сватбата в най-скоро време. Примерно, до две седмици. После вече започват коледните празници и ще е по-натоварено.

Казанова: Моля?

Дядо Коледа: До две седмици, не повече.

Казанова: До две седмици аз трябва да... какво?

Дядо Коледа: Да сключиш брак. Да минеш под венчилото. Да скрепиш любовта ви във вечен съюз. Пръстени, бонбони, балони, Менделсони... тия неща.

Казанова: Абе ти луд ли си бе? Аз от 2 април 1725, откак съм се родил, бягам от венчилото, ти реши ей така да ме похарчиш.

Дядо Коледа: Ама нали се разбрахме? Старото приятелство... Нали ти си мъжът!

Казанова: Аз съм мъжът, казах. Не казах "аз съм съпругът"! Ти ме бъркаш с някого.

Дядо Коледа: Чакай, приятелю. Ожени се за момичето, после можеш да се разведеш, сега не е като едно време. Недей да ми отказваш...

Казанова: И да си разваля доброто име? Никога! Мислех, че се познаваме и се уважаваме... Колко жалко. Не ме търси повече за нищо. Освен ако не е за пиене. Сбогом!

Казанова тръгва да излиза тъкмо когато Джуджето се връща с две чаши. Казанова изпива чашите, връща ги празни и напуска с възмущение.

Дядо Коледа: Още една рухнала надежда...

Джуджето: Шефе, не си го слагай толкова на сърцето. Виж, Пепеляшка не си дава зор, ние с тебе се тревожим повече от нея.

Дядо Коледа: Мислиш ли? Я да надникнем да видим какво прави тя сега!

Бащата и Мащехата във видимо добро настроение редят масата за закуска. Мащехата постила покривка, Бащата подрежда столовете, като слага два от тях точно един до друг. Слагат чиния с бисквитки, две чаши за кафе, Мащехата отива да сложи едно джезве някъде отстрани, където не го виждаме. Двамата се усмихват един на друг. Цари любов и спокойствие. Сядат бавно един до друг до масата. С трясък влиза Пепеляшка.

Пепеляшка: Добро утро!

Бащата: Добро да е, Пепеляшке!

Мащехата: Добро утро! Как спа?

Пепеляшка: Отвратително! Абе, вас как не ви е срам? Не можете ли да бъдете малко по-тихи?

Мащехата: Защо, какво имаш предвид?

Пепеляшка: Имам предвид, че стените са тънки!

Бащата: А командировките - дълги!

Пепеляшка: Възрастни хора! Женени! Приличието изисква да спите в отделни стаи, а не да... не да издавате звуци!

Бащата: Извинявай, Пепеляшке. Гледаме да се съобразяваме. Пък и мислехме, че сестра ти като пусне хеви метъл, нищо няма да се чуе...

Мащехата: Ама сестра ти още спи! Ще закъснее за работа. Сестро на Пепеляшкаааа! Ставайй!

Бащата: Пак ти казвам, че трябваше да й измислим по-подходящо име. Не върви така, и в личната карта сме я писали "Сестрата на Пепеляшка". Сестра Пепеляшкова. То това не е име, а диагноза.

Мащехата: Нищо. Като се омъжи, ще си смени фамилията. Подочух, че нещата с гаджето й вървят добре. Може скоро да станеш дядо!

Бащата: И да спя с баба? Не съм готов за това!

Пепеляшка: Баща ми, не се оплаквай. Ти поне имаш с кого да спиш. Пък аз...

Влиза Сестрата с джезвето в ръка, сипва кафето в двете чаши, взима едната и дава другата на Пепеляшка. Бащата и Мащехата остават без кафе.

Сестрата: Мамо, татко, добро утро! Вълнуваща нощ!

Мащехата: О, я не започвай и ти! Как не успяхме да ви научим на грам деликатност!

Пепеляшка: Ами да беше опитала с личен пример?

Бащата: Пепеляшке, няма да позволя да се държиш така с мащехата си. Трябва да тръгвам за работа. Обещайте да бъдете добри момичета и татко ще ви купи подаръци. Чао, Пепеляшке. Чао, Сестро на Пепеляшка! Чао, зайче-стръвниче!

Мащехата: Чао! Обади ми се по телефона. Вече ми липсваш!

Сестрата: Колко е часът? Изчезвам!

Мащехата: И аз - преди работа трябва да отида на фризьор.

Всички излизат.

Пепеляшка: Ами браво. И аз сега какво да правя? Освен... да се върна в леглото и да си помечтая... за моя принц... да си помечтая така, по-настоятелно... може пък да измечтая нещо?

Пепеляшка също излиза. Дядо Коледа и Джуджето не смеят да се погледнат.

Дядо Коледа: Да ти кажа, започвам да разбирам защо Кръстницата вълшебница си е взела така панически отпуска. Щом й се налага да търпи това чудо!

Джуджето: Защо? На мен Пепеляшка даже взе да ми харесва. Виж я каква е...

Дядо Коледа: Каква е?

Джуджето: Пламенна!

Дядо Коледа: На мен ми се вижда разглезена и мързелива. Стана обед, а тя пак се върна в леглото. И нито се е облякла, ами по това халатче стои.

Джуджето: Искаш ли пак да надникнем, да видим какво прави? Може и да го е свалила!

Дядо Коледа: Не! Ние сме герои от приказка, а не воайори!

Джуджето: Ти може да си герой, ама аз съм обикновено джудже.

Дядо Коледа: Всяко джудже може да стане герой, ако вярва в себе си! Всяко джудже носи в раницата си чувал за подаръци... Ох, кого ли лъжа? Една нищо и никаква Пепеляшка не мога да задоволя. Едно просто желание - да се ожени. И аз да се изложа като кифладжия без кифли. Като краставичар без краставици. Като... и аз не знам като какъв без какво! Като такъв без такова!

Джуджето: Шефе, не позволявай един временен неуспех да ти разклати самочувствието. Мисли положително. Ще се справим!

Дядо Коледа: Как?! Трябва да стане някакво чудо!

Джуджето: Да беше тук Кръстницата вълшебница, можеше и да стане. Тя нали има вълшебна пръчица. Само я размахва, и работата е опечена.

Дядо Коледа: Като говориш за опечени неща, дали да не си поръчаме една пица...

Джуджето: Така те искам! С апетит! Като хапнем, ще ти дойде идея, ще видиш!

Джуджето щраква с пръсти и на сцената излиза разносвач на пици с кутия.

Разносвачът: Какво стана? Тъкмо излизах от пицарията с поръчката, и... къде съм? Как попаднах тук?

Дядо Коледа: Здравей. Какво ми носиш?

Разносвачът: Пица "Четири сезона" с краставички и допълнително гъби.

Дядо Коледа: Точно такава исках. Браво, колега, чудесен избор. Подайте ми пицата насам.

Разносвачът: Ей, дебелак, не посягай. Пицата е поръчана и трябва бързо да я доставя.

Дядо Коледа: Смятай, че вече си я доставил. И не ми викай дебелак. Иначе ще видиш онези маркови дънки през крив макарон.

Джуджето: Има хора, които намират шефа за много привлекателен, ако искаш да знаеш!

Разносвачът: Откъде знаеш за дънките? Кой си ти? Кои сте вие? Какво точно пуших преди малко?!?!

Дядо Коледа: Успокой се, малкия. Седни тука. Пийни водичка. След малко ще ти стане по-добре и ще те върнем обратно. Даже няма да си спомняш, че си бил тук.

Настаняват разносвача на пици на един стол.

Джуджето: Честно казано, Кръстницата вълшебница има преимущество. Вълшебната пръчица си е полезен инструмент.

Разносвачът: Ама вие сериозно ли си лафите за вълшебни пръчки бе, тутманици?

Джуджето: Помисли - само замахваш, и на мястото на плъховете - какъвто искаш обслужващ персонал. А плъхове вече няма. Чудо!

Дядо Коледа: Златно чудо!

Разносвачът: Да можеше да се поразвърти с тази пръчка в пицарията... и да превърне хлебарките в клиенти! Не, не, направо в левчета да ги превърне!

Дядо Коледа: Тъй си е. А аз с един прост чувал закъде съм?

Джуджето: Не унивай, шефе. Не ти е лош чувалът. Много побира. Твоят чувал, ако можеше да говори, ехеее...

Разносвачът: Хубав чувал. И аз съм в този бизнес, с разнасянето на неща. Казвам ти го като колега на колега - добър е чувалът. Хайде, не се скапвай. Ако имаш някакъв проблем, кажи, може да помогна.

Джуджето: Ако по друг начин не може, ще приложим груба сила. Хващаме един мъж, пъхаме го в чувала и го доставяме на момичето. Няма да се дадем на една нищо и никаква Кръстница вълшебница да ни разнася после, че не сме могли да си изпълним задължението.

Дядо Коледа: Което всъщност си е нейно задължение!

Разносвачът: Така е! И аз имам един колега, хем нищо не върши, хем така представя нещата, че той излиза най-работливият, а аз все се излагам. Омръзна ми, честно да ви кажа. Даже не ми се връща обратно на работа.

Дядо Коледа: Момент. Извинявай, ти женен ли си?

Разносвачът: Не. Ергенче съм.

Джуджето: Ама той не отговаря на изискванията.

Дядо Коледа: Отчаяните положения изискват отчаяни мерки.

Джуджето: Да няма после рекламации?

Дядо Коледа: Абе аз няма само с това да се занимавам! Приключваме въпроса. Доставяме мъж на адреса и после да си търсят друг майстор за довършителните работи.

Разносвачът: За какво става въпрос? Какво ще доставяме?

Дядо Коледа и Джуджето се приближават към него от двете му страни бавно и заплашително. Дядо Коледа отваря чувала.

Разносвачът: Момчета! Момчета, какво сте намислили? Закъснявам за работа, нямам време за игрички! Върнете ме, откъдето ме взехте! Хапнете пица! Не сте я опитали, ще изстине... Момчета!!!

Дядо Коледа и Джуджето пъхат Разносвача в чувала и тримата напускат сцената. Иззад кулисите още малко се чуват викове - Къде отиваме? Ще се оплача!!!

Влизат в кухнята на Пепеляшка. Тя спи с глава на масата. Дядо Коледа и Джуджето настаняват чувала в средата на стаята и излизат на пръсти. Джуджето се връща и забожда една голяма пандела за украса. Убожда с нея Разносвача, той изпищява и събужда Пепеляшка.

Пепеляшка: Стой! Кой е там?

Джуджето: Никой!

Пепеляшка: Как ще си никой? Да знаеш, че съм въоръжена! (Взима от масата една вилица и го заплашва с нея.)

Джуджето: Извинете, госпожице! Аз всъщност не съм тук. Аз съм зрителна измама. След малко ще затворя вратата след себе си и няма да ме видите повече.

Пепеляшка: Кой ти каза, че така лесно ще се измъкнеш? Не мърдай, сега ще извикам баща ми!

Джуджето: Стига си викала! Главата ме заболя! Баща ти и без това е на работа.

Пепеляшка: Откъде знаеш? Да не си му колега? Той ли те праща?

Джуджето: Не той. Идвам от страна на Кръстницата вълшебница. Поръча ми да доставя нещо на този адрес. За госпожица Пепеляшка. Ще се подпишете ли?

Пепеляшка: Подарък! За мене! Е, най-после някои хора се сетиха, че имат служебни задължения. Какво е това? Доста е големичко...

Пепеляшка подритва чувала. Разносвачът на пици охка.

Пепеляшка: Ама то е живо! Да не би да е пони?

Джуджето: Не е пони.

Пепеляшка: Морско свинче?

Джуджето: Не е и морско свинче.

Пепеляшка: Обикновено свинче, за Коледа! Познах ли? Ураа! Ще си го заколим!

Разносвачът: Не! Отвлякохте ме, отнесохте ме, отнехте ми пицата, а сега и ще ме колите! Помощ! Колят меее!

Пепеляшка (Маха чувала.): Ама кой ми се е скрил тука бе! Какво има тука за мене?

Джуджето: Мъж! Както си го поръча!

Пепеляшка: Това тука - мъж?!?

Разносвачът: Мъж съм я! Служил съм и в Елхово, и в Грудово, и в Звездец! И два месеца задръжка имах! Аз съм последният истински мъж по нашия край.

Пепеляшка: И последният мъж на света да беше, пак не те ща!

Разносвачът: Защо?

Пепеляшка: Защото не си принц!

Разносвачът: Не, водолей съм.

Пепеляшка: Освен това не си красив.

Разносвачът: Как да не съм красив? Я се обади на мама и ще видиш тя какво ще ти каже за мене. Аз съм й най-хубавото и най-сладкото момченце!

Пепеляшка: Да ти приличам на майка ти?

Разносвачът: Не! Мама си реши косата и си мие зъбите.

Джуджето: Ей, ало, я не грубиянствай! Говориш с дама!

Пепеляшка: Най-после някой да го забележи... А ти кой си?

Джуджето: Аз съм персонален асистент и дясна ръка на... не мога да ти кажа на кого. Ако ти кажа, после ще трябва да те застрелям.

Пепеляшка: Наистина ли? Колко романтично! Кажи ми, не ме е страх от тебе. А пък после, ако трябва, може и да ме застреляш мъничко.

Джуджето й прошепва нещо на ухото.

Пепеляшка: Страхотно! Колко вълнуващо! А ти... не си ли твърде висок за персонален асистент на дядо К.?

Джуджето: Генът ми е такъв, госпожице. Докато обикалям света и радвам красивите дами с... подаръци, понякога се налага да свалям котета от високи дървета и бутилки от високи рафтове. Ръстът много ми помага.

Пепеляшка: Вие раздавате подаръци?

Джуджето: Това е моето призвание, мадам.

Пепеляшка: А ревнив ли сте?

Джуджето: Ревността е за слабаците. Докато ме няма, любимата ми е свободна. Но когато съм тук, искам да е само моя, постоянно и многократно.

Разносвачът: Ами аз? Донесохте ме тука и ме захвърлихте...

Джуджето: Прощавай, колега, явно няма да ни трябват услугите ти. Чао!

Пепеляшка: Искаш ли да се опознаем по-отблизо?

Джуджето: Разбира се. Но аз се чувствам така, все едно знам всичките ти мечти.

Пепеляшка: А ще ги сбъднеш ли?

Джуджето: Веднага започвам!

Джуджето и Пепеляшка излизат. Появява се дядо Коледа.

Дядо Коледа: Чиста работа! Все пак всичко се подреди добре. И Пепеляшка си намери мъж, и колегата си намери... какво си намери? Той май си намери белята, но да видим. Аз засега ще му пазя работното място. Опасявам се, че до седмица-две брачният живот ще му омръзне. Но дотогава Кръстницата вълшебница ще се е прибрала по живо, по здраво и тя ще си оправя Пепеляшките. Я аз да си гледам писмата. "Дядо Коледа, искам златен медал по хвърляне на чук"... "Дядо Коледа, искам да сваля 40 килограма"... "Дядо Коледа, искам..."

Дядо Коледа се унася в четене на писма. През сцената минава Джуджето, преследвано от Пепеляшка.

Пепеляшка: А обувки? Къде са ми стъклените обувки, измамнико? Къде са? Къде са?

Джуджето: И така, след кратък, но интензивен меден месец, те живели дълго и щастливо, но на два различни континента. И никога, никога, никога не си написали нито едно писмо!

 

Край

 

 

© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2008, № 12 (109)