Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.
Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.
И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.
И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.
Аз не искам да го губя -
скитащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.
© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2009, № 4 (113)
|