Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.
През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.
© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2008, № 1 (98)
|