Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КМЕТЪТ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

Мария Донева

web

Действащи лица:

Разказвач
Змеят
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Гошо
Секретарката

 

ПЪРВА КАРТИНА

Разказвач (Чете от дълъг свитък с червен печат.): Имало едно време едно село, като никое друго на света.

В нашето село от край време имаме един голям враг. Едно гайле, дето е разперило крила над къщите и цялото слънце закрива.

Змеят!

Страшен змей, с три глави. Като зине - зъбите му лъщят като ножове - чиста металокерамика.

Обърка ни микроклимата - ту спре водата, ту я пусне, та скъса дигите и прелее.

Змеят: Един път спрях и тока!

Разказвач: За всичко иска данък. Нищо не може да се скрие от него.

Като дойде седмо число от месеца, обикаля край банкомата и дебне - види ли човек с пари да мине край него, връхлита го, гледа го с тия кървави очища, замахва с ноктите... ако не друго, поне някоя цигара ще отмъкне.

Не се намери юнак да го прогони. Тровихме го, с метанол го черпихме, пие гадта и по-яка става. Едната глава взе малко странно да мърда и да говори в рими, ама на нас от това не ни е по-добре.

Бърка се и в местното самоуправление. Нищо в селото не става, Змеят ако не е съгласен.

И тази година на местните избори взехме, че го избрахме за кмет.

Така и така всичко от него зависи, дай поне да го узаконим.

Хем кой като нас - имаме си кмет с три глави - три пъти по-умен от другите. Не кмет, а тройна коалиция!

Тя едната глава малко нефелна, ама нали си е наш кмет...

Като му показахме уважение, дано да се погрижи малко и за нас.

 

ВТОРА КАРТИНА

Гошо: Ето, сега съм дошъл с една молба. (Чете от листа.) Вярвам, че молбата ми ще бъде удовлетворена. Идвам да видя кмета.

Секретарката: Имаш ли определен час?

Гошо: Нямам.

Секретарката: Значи не може.

Гошо: Тогава да си запиша час сега, става ли?

Секретарката: Добре, за кой ден искаш час?

Гошо: За днес.

Секретарката: В колко часа?

Гошо: Сега колко е?

Секретарката: Десет.

Гошо: Запиши ми час за днес, в десет.

Секретарката: Готово. Ти си на ред, заповядай. Стой!

Гошо: Какво?

Секретарката: Не може да влизаш, кметът е на заседание.

Гошо: С кого заседава? Нали изяде общинските съветници?

Секретарката: Искаше да ги яде, ама се отказа - много били мазни, ще му се повиши холестеролът. Само ги изпъди, да си ходят по къщите.

Гошо: Какво заседание има тогава?

Секретарката: Ами сам със себе си заседава кметът - нали има три глави, а всяка е със свое мнение. Мисли за добруването на селото.

Гошо: И аз затова идвам. По въпрос с общоселско значение. Трябва да вляза!

Секретарката: Не може.

Гошо: Може, имам час.

 

ТРЕТА КАРТИНА

Змеят седи пред маса, отрупана с папки. По пода около него има хартии, изписани листове и чашки от кафе. Двете глави усърдно четат различни листове, като взаимно си пречат, третата дъвче дъвка и видимо се разсейва.

Първа глава: Не, аз изобщо не съм мислил, че е възможна такава безотговорност. Само погледни отчета. Образец 22-Б-213. Не, не и не. С такъв отчет никога няма да ни допуснат.

Втора глава: Аз ти казах да не се занимаваме с глупости. Казах ти, че отчетите са като блато. Колкото повече сметки правиш, толкова по-криви излизат.

Трета глава: Покриви ли излизат?

Първа и Втора глава (Заедно.): Млък!

Първа глава (Към третата.): А ти си отдъхни сега. Колкото по-малко ни помагаш, толкова по-малко бели ще направиш.

Трета глава: Хем по-бързо, хем по-лесно, с помощта му е чудесно - Змей горянин!

Първа глава: Ох, откакто заехме високия пост, съвсем изкукахме. Смут и разногласия... Хайде бе, братче, дай да се съсредоточим и да разберем как точно трябва да се попълни тая бланка. Хайде, само едничка, а?

Втора глава: Не се занимавай с глупости казах! Не сме родени ние за администратори. Ние сме на тоя свят... да царуваме!

Първа глава: Ами нали за това приехме да станем кмет.

Втора глава: Приехме. И какво спечелихме? Власт ли - ние власт си имахме. Ядене и пиене на корем?

Първа глава: Ох, не ми напомняй. От тази отговорност ме присвива един стомах...

Втора глава: Тебе те присвива - аз търча през пет минути в тоалетната!

Трета глава: Но с новата Аче - ледени цветя, вече няма защо да бързаме. Удивителна свежест!

Първа и Втора глава (Заедно.): Млък!

Първа глава: Ти трябва да разбереш веднъж завинаги, че няма власт без отговорност. Ние не можем винаги да разсъждаваме егоистично, не може да мислим само за себе си. Трябва да помислим и за по-слабите си поданици.

Втора глава: Трябва. Защото по-тлъстите взеха да свършват.

Първа глава: И престани с тези твои нездравословни навици. Убиваш ме, еййй! Мазно ядеш, пушиш тайно, а като заспя, сигурно и се наливаш.

Втора глава (Гледа невинно.): Няма такова нещо. Ние сме като братя. Защото сме именно братя. Ако има нещо, нали ще си го разделим...

Първа глава: Ще си го разделим, да... Ама все така си го разделяме, че ти пиеш, а на сутринта мене ме боли главата. Абе ей, момченце! Заради тебе знаеш ли какви сънища взех да сънувам? Сънувам, че летя над едно голяяямо село - нашето село! И както си летях, изведнъж взех да кацам. И няма къде да кацна - навсякъде вода. Как да се приземя, като земята не се вижда?

Втора глава: Това не си го сънувал, тъй беше.

Първа глава: Как "тъй беше", като снощи ти казах, че искам да си легнем рано, за да станем навреме, че имаме приемен ден.

Втора глава: Ами ти като заспа, на нас ни се прищя да направим едно кръгче, да видим как вървят нещата, докъде сме стигнали с бедственото положение.

Трета глава: Веднъж резил, винаги резил.

Първа глава: Ей, това старите навици не умират, а? Забравете какво е било досега. Преди бедствията си бяха купон, вярно е. Прияде ти се телешко - събориш стената на язовира и до час-два водата сама ти донася я теле, я крава - мятай въдицата и лови. Прище ти се печен дивеч - дъхнеш на гората, пламне, сервира ти се фламбе.

Но сега ние вече не можем да разсъждаваме така. Ние сме... като Чавдар войвода сме, един вид. За клети сюрмаси крило бе... Змей горянин. Ясно ли е?

А, ето тук един клет сюрмах. Какво искаш?

Гошо: Аз днес съм дошъл...

Втора глава: Това се вижда с просто око. Казвай, че имаме важни държавни дела.

Гошо: Аз днес съм дошъл...

Втора глава: Да го изям ли?

Първа глава: Не! Човекът е гласоподавател. Електорална единица е това. Първо ще го изслушаме. После ще го ядем.

Втора глава: Хайде пак да се опитаме с добро. Сам ли ще си кажеш за какво си дошъл, или трябва да те измъчваме? Казвай, ама много бързо.

Гошо (Говори много бързо.): Азднессъмдщтэтащтэащтоижгпйъеиж бедствено положение!

Първа и Втора глава: Какво?!

Гошо (Още по-бързо.): Азднессъмдошъожтфшщтфтлдогжъдеьл бедствено положение!

Трета глава (Също говори бързо.): Лекарствен продукт за лица над 12 години. Преди употреба внимателно прочетете упътването.

Първа и Втора глава се споглеждат безпомощно.

Секретарката: Човекът казва, че днес е дошъл, за да търси помощ, защото е отчаян. От осем дни дъждът не е спирал, язовирът не издържал, водата заляла тяхната махала, клозетът на двора прелива, мазето му наводнено, киселото зеле се развалило, децата му не ходят на училище, а по цял ден си играят на карибски пирати... и какво беше другото?

Гошо: Нжтфатвожътрсотърсодфжъйлецшодфжнъуцшгтъуис бедствено положение!

Секретарката: А, и тъща му в калта си загубила галошите, като идвала у тях да поиска една чаша захар, и вече седми ден не ще да си се прибере вкъщи.

Гошо: Бедствено положение!

Първа глава: Ооо, бедният човек... какво можем да му препоръчаме?

Трета глава: Кока кола - веселата страна на живота!

Втора глава: Ами като е толкова нещастен, да вземем да го спасим от мъките? (Връзва си една салфетка на врата.)

Първа глава: Не! Дядо ни казваше - или си част от проблема, или си част от решението. Отминаха ония времена, когато Змеят горянин създаваше проблеми. Сега ние не сме просто обикновен змей - ние сме кмет. Ние мислим за нашите поданици. Ние нашите поданици ги обичаме!

Втора глава: Особено дебеличките...

Първа глава: Не си прав, братче. Не трябва така, с лошото. Трябва да направим план. На нас ни трябва концепция. Ние ще се справим с проблемите концептуално.

Втора глава: И радикално!

Гошо: Така е, така е, много е кално, а пък в кладенеца падна овцата, пращам жената да влезе да я извади - тя не ще... направете нещо!

Втора глава: Лелеее, как може! Още сега ставам и отивам да метна жена ти в кладенеца. Ред трябва тука, ред и здрава ръка!

Първа глава: Да, че после и жената ще трябва да вадя...

Втора глава: Мисли глобално - действай локално. Една извадена овца днес се равнява на хиляда спасени крави в бъдеще.

Първа глава: Как така?

Втора глава: Не знам, но ми харесва как звучи.

Трета глава:

Позамислих се и в следствие -
всичко е природно бедствие:
на салама - скъпотията,
на елита - лакомията,
на сезона днес - студеното,
на живота ми пък - времето,
на пороите - мътилката,
на съпругата - косилката,
та причина или следствие -
всичко е природно бедствие!

Гошо: Наводнението може да е природно бедствие, ама тъщата е социално зло! Кажи сега, ще ми помогнеш ли?

Втора глава: Абе ти си много настоятелен. Знаеш ли, че започваш да ме изнервяш?

Първа глава: Не се вълнувайте. Доплувай спокойно до дома си, гражданино. Молбата ти е депозирана и на едно следващо заседание, може би другия четвъртък, ще бъде разгледана. Има си законни срокове, има си канален ред.

Гошо: Канален ред не зная има ли, ама канализацията пет пари не струва. Не мога да чакам цяла седмица!

Втора глава: Всички могат - той не! Я да се махаш от тука, че ми пада кръвната захар, а ти, с тази молбичка в ръцете, доста сладичък ми изглеждаш...

Гошо: Няма нужда от заплахи. Ето я молбата, помогнете, че загинахме...

Първа глава (Към секретарката.): Колежке, изведи гражданина, и по-бързо, тук се работи. Когато вземем решение за твоя случай, ще ти се обадим.

 

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Гошо и секретарката излизат настрани. Гошо въздиша тежко. Загръща се в един найлон и обува плавници, готви се да излезе от кметството.

Секретарката: Напразно би път до тук, а?

Гошо: Съвсем напразно. Лоша работа...

Секретарката: Май не ти се тръгва към къщи?

Гошо: Не ми се тръгва. Като се прибера, децата ще започнат да цопат в коридора и да викат: Какво ни носиш? Какво ни носиш? Пък аз какво да им занеса - най-много някоя жаба да им хвана... Жената и тъщата пък седят и клюкарстват, не си мръдват пръста да подхванат някаква работа... вече взеха да плесенясват, не мога да разбера коя коя е...

Секретарката: Много лошо! И това наводнение... Ама не си само ти така. Цялото село е плувнало.

Гошо: Ако не се предприеме нещо, скоро ще плувне с корема нагоре!

Секретарката: Ти на какво се надяваш?

Гошо: На кмета се надявах. Викам си, като е голям и силен, ще вземе да направи нещо и да ни защити. Хем и той е един вид природна стихия, те се имат помежду си, нали е вътрешен...

Секретарката: На мен господин кмета ми се вижда малко нещо разстроен напоследък. Още не са минали сто дни, откакто го избрахме, но не му се отразява добре кметуването. Взе да се разцепва на фракции.

Гошо: И на мен зле ми се отразява неговото кметуване. По-рано, като си знаехме, че е зъл, поне се оправяхме самички, а сега разчитаме на него, пък той е една стока...

Секретарката: Пък и той... честно да си кажем, какъв кмет е той? Само лежи на гърба на народонаселението. И похапва...

Гошо: Кмет, а си изяжда народонаселението! Кажи честно, това кмет ли е? Не кмет, ами Змей горянин!

Секретарката: А пък ти, Гошо, какъвто си умен... и представителен... ти трябва да станеш кмет. А аз ще ти бъда секретарка.

Гошо: Ииии, как го каза! Аз - кмет. Гошо кмета. Идва кметът Гошо. Станете, станете прави, идва Георги, новият кмет! Направете едно кафе на господин кмета! Или, по-добре, поръчайте една тройка кебапчета на Георги, господин новия кмет!

Секретарката: Гошо, ти си роден за кмет! Така, като те гледам с тоя лъскав дъждобран, виждаш ми се един хубав... направо Свети Георги!

Гошо: Аз съм Свети Георги! Аз на тоя кмет... (Изведнъж пак го хваща страх.): Шшшт! Да не ни чуе, че като се ядоса...

Секретарката: Ами ядосай се и ти!

Гошо: Не може така... Кмет е това, не лукова глава. Пък и законно избран Змей. Какво мога да му направя аз?

Секретарката: Ее, Гошо, че ти ако не можеш, кой може?

Гошо: Какво, да взема едно копие и да го намушкам? Това е убийство. Аз такива работи не мога да правя.

Секретарката: А, не можеш. Виж какъв си левент.

Гошо: Аз съм левент, ама той е... змей. А ако излезе, че е на изчезване, застрашен вид... и после гледай как заради мене ще късат страници от червената книга на застрашените животни. Динозаврите, птицата додо и нашия кмет.

Секретарката: Ти за кмета не мисли. Ако падне атомна бомба, единствените, които ще оцелеят, ще са хлебарките и кметовете.

Гошо: Ти голям кураж ми даваш. Атомна бомба щом не може да го убие, аз ли ще го премахна?

Секретарката: Защо не организираш едни предсрочни избори за местна власт?

Гошо: Нямам толкова пари бе, душа. Нямам с какво да си купя гласове, а пък и по-гласовитите Змеят най-напред ги изяде, още миналите избори на първия тур.

Секретарката: Аз имам една идея... ама не знам дали ще стане.

Гошо: Кажи, хубавице златна?

Секретарката: Змеят, като беше само змей, помниш ли колко беше страшен? Решителен, целенасочен, като танк. Танк с крила. Сега, като стана кмет, гледам, че в редиците му настана смут. Първата глава много си повярва... а документацията й се оказа страст. Заровила се е в бумащина като прасе в кочина. Пък проекти се мъчи да пише, пък с европейското законодателство се съобразява... Много здраво е закъсал.

Гошо: А втората глава?

Секретарката: Втората глава има здрава захапка, ама силата му е в челюстите, а сиво вещество няма за две пари. Само за ядене и пиене бълнува. Той преди беше мозъкът на компанията, но взе да губи позиции. От мозък го понижиха в стомах. А е вечно гладен. Гастрит. Всичко е на нервна почва...

Гошо: Третата глава поне е безобидна.

Секретарката: Аз на него най-много се надявам. Той е слабото звено... Ако го спечелим на своя страна, може и да вземем властта.

Гошо: Ние ли?

Секретарката: Ти, ти. Ти ще вземеш властта. А аз ще ти правя кафе. Аз съм добре така. Кметовете идват и си отиват, кафето е вечно.

Гошо: Така може. Така ще направим. Какво да правим?

Секретарката: Като те гледам, ти вече си измислил нещо много хитро.

Гошо: Кой, аз ли?

Секретарката: Да. Ти мислиш да изчакаме обедната почивка и когато първите две глави заспят, да си поприказваш с третата...

Гошо: Позна! Но не точно. Аз мисля през обедната почивка ти да влезеш и да си поговорите.

Секретарката: Нали ти ще ставаш кмет, ти отиди.

Гошо: Аз вече тренирам за кмет. Кметът не върши работа, той делегира задължения.

Секретарката: Какво дирижира?

Гошо: Кметът казва на другите какво да правят. Хайде, ще влезеш там, уж че търсиш нещо, ще се държиш естествено, и ще обещаеш на третата глава, че ако ни помогне, ще получи голям подарък.

Секретарката: Какъв подарък?

Гошо: Какъв?

Секретарката: Хрумна ми нещо!

 

ПЕТА КАРТИНА

Обедна почивка. Следобедна дрямка. Змеят спи. Секретарката се приближава на пръсти, разчиства масата и поставя на видно място една кутия.

Змеят се събужда.

Първа глава: Ти защо влизаш в кабинета ми извън приемното време? Някой да те е повикал?

Втора глава: Аз не съм. От два до четири не ядем граждани... не приемаме де.

Трета глава: Шшшш.......... Шуменско.

Втора глава: Къде е?

Първа глава: Колежке, пречиш ни по време на нашия важен и обществено полезен труд. Така и така си дошла - докладвай. Какво става в селото? Какво се говори... за нас?

Втора глава: И кой говори? Искам имена и адреси.

Трета глава: Вивател - всички говорят.

Първа глава: Всички ли? За кого по-точно?

Трета глава: БТК - за тебе е.

Секретарката: Шефе, всички са много доволни. Казват, че никога не са имали такъв кмет. С три глави. Коя от коя по-умна и по-справедлива.

Първа глава: Наистина ли така казват?

Секретарката: Казват, че такъв като тебе няма в целия европейски съюз. И на хайван пазар даже няма.

Първа глава: А обичат ли ме?

Секретарката: Обичат те много, все за тебе мислят, споменават те, и тебе, и майка ти, и всичките ти роднини.

Първа глава: Как ме споменават? С любов ли?

Секретарката: Страстна!

Втора глава: А онова там, наводнението... развива ли се правилно?

Секретарката: Изключително правилно, под мъдрото ти... безучастие. Нивото на водата се покачва стремително. Жалко, че няма състезание за най-добре наводнена община. Щяхме да вземем награда за най-много мокри кокошки на глава от населението. И за най-художествено псуващи жители. По този повод...

Първа глава: Какво?

Секретарката: Пристигна тук един колет. Подателят е "инициативен комитет". За тебе е.

Трета глава: БТК!

Втора глава: Чакайте! Ами ако в колета има нещо опасно? Нещо застрашително и терористично? (Към третата глава.) Подуши го!

Трета глава: Уникален чаромат!

Втора глава: На какво мирише?

Трета глава: Абсолютно на нищо.

Първа глава: А на картон и на канап?

Трета глава: Малко. И май някоя котка е препикала канапа. Друго нищо.

Втора глава: Чуваш ли тиктакане?

Трета глава: Тц-тц-тц-тц... Нищо. Спри времето! Да не би да са ни пратили крем нивея с Q10? С микроелементи, витамини и протеини... направо да го намажеш на филийка.

Първа глава: Отваряй кутията!

Трета глава: Аз ли? Защо все аз? Аз да не съм камикадзе?

Втора глава: А искаш ли да станеш? Отваряй бързо!

Отварят кутията и вадят оттам златна ябълка.

Първа глава (Чете.): "За най-красивата." За мене е!!! Моите благодарни поданици са ми изпратили подарък!

Втора глава: За мене е... Те не са толкова прости. Оценяват ме, че не ги изядох съвсем. И моята ненатрапчива мъжка хубост... И неудържимия ми поглед прелъстителен...

Трета глава: Технически погледнато, тази ябълка е за мене.

Първа и Втора глава (През смях.): За тебе?! Златната ябълка - за тебе? Защо така мислиш?

Трета глава: Първо, защото аз отворих кутията, а вас ви беше шубе. Второ, защото аз съм най-хубав.

Първа глава: Ти ли си хубав? Ти? Първо на първо, ти... не се обиждай, ама ти си слабоумен, братко... то е всеизвестно!

Трета глава: Не е вярно, аз само се правя на глупак.

Втора глава: Симулант! Ей сега ще те пребия! Как може най-близките си да лъжеш!

Първа глава: Ще ти назнача ей такава голяма експертиза! Ти защо се преструваш?

Трета глава: Защото стачкувам! Не искам да участвам във вашето управление. Вие... вие ядете хора!

Втора глава: И то с голям апетит. А ти защо не си казал досега, че стачкуваш?

Трета глава: За да не ме биете. Да не мислиш, че е много хубаво?

Втора глава: Не е хубаво, и нас ни боли. Ама не мога да се сдържам, като ти гледам грозната муцуна. Ябълката е моя.

Първа глава: Моя е! Моя е ябълката!

Трета глава: Моя е и на никой друг!

Започват да се карат, работата отива на бой.

Първа глава: Спрете! Запазете самообладание. Да дойде Инициативният комитет, те да си кажат за кого е била ябълката.

Втора глава: И хубаво да внимават какво ще кажат, че е време тъкмо за следобедна закуска. Колежкеее!

Влизат секретарката и Гошо.

Първа глава: Вие ли сте... комитетът?

Гошо: Ние сме. Защото ви обичаме! И сме ви верни!

Втора глава: До гроб ли?

Гошо: Ами, ако е възможно, не точно до гроб...

Първа глава: Казвай, за кого е ябълката?

Гошо: Трудно ми е. Вие и тримата сте... ама какъв си ми хубав ти бе, мушморок! Ще те изпапкам, ей!

Първа глава: Придържай се към темата!

Гошо: Според правилата, вие трябва да ми обещаете нещо, за да ме улесните в избора.

Втора глава: Чакай сега, аз се обърках. Нали ние сме властта? Ние сме кмет? Значи той трябва да ни подкупва, а не ние него.

Първа глава: Корупция! Ти си корумпиран! Няма за тебе ябълка!

Втора глава: Има! Моя е!

Гошо: Другари! И господа! И госпожице! Чакам, кажете ми какво ще предприемете, за да докажете, че ябълката ви принадлежи по право.

Първа глава: Аз ще напиша проект. Ще спечеля субсидия от Европейския съюз за финансиране... на цялото село. За асфалтиране на пътищата. За ремонт на канализацията. За развитие на селски туризъм също.

Втора глава: Какви пътища, какъв селски туризъм, като всичко е под водата? Аз ще взема всичките тия хартии, които са задръстили кметството, и с тях ще запълня дупката в язовирната стена. Ще направя диги. И един голям мост. И една чешма. Красива чешма. Мраморна.

Трета глава: Аз пък, Гошо, ще уредя на тъща ти карта за санаториум. Минимум три месеца. По клинична пътека, без пари. Аз съм социален кмет, не бой се.

Гошо: А аз откъде да съм сигурен, че това не са само предизборни обещания? Като избера коя е най-хубавата, и хайде, пак ще си върнете старите хранително-вкусови навици, а пък селото да се дави...

Първа глава: Аз ще подпиша клетвена декларация и договор с предвидени неустойки. Дай ми ябълката.

Втора глава: Ти да не ме наричаш лъжец?

Гошо: Да.

Втора глава: И с право. Тия двамата лъжат като цигани. Но не и аз. Заклевам се, че няма да хапна месо, докато не видя язовира готов и завършен. Дай ми ябълката.

Трета глава: Аз пък имам една старо гадже във Здравната каса. Ей сега пред тебе ще й звънна по телефона и картата ще пристигне по куриер до два часа. Само ще ми запишеш ЕГН-то на тъща си.

Гошо: А може ли да я пратя с придружител? Да не се дели от дъщеря си...

Трета глава: Може. Дай ябълката!

Секретарката: Добре постъпваш, Гошо. Ти си добър човек. Аз ще ти правя компания, да не стоиш самичък, докато жена ти и тъща ти си укрепват здравето.

Змеят: А ябълката?

Гошо: За да няма условия за злоупотреби, ще основа един попечителски фонд за закрила на ябълката, докато изпълните обещанията си. Аз ще бъда председател и надзорник. Къде ще ме настаните?

Змеят: Ела, седни тук. Заповядай. И докато се върнем, наглеждай и селото - доколкото можеш, разбира се! Обаче - само временно, ей!

Гошо: Да, ще седна тук, мерси. Вие сега отивайте да си вършите работата, аз ще се заема с документацията по учредяването. И с текущите задачи... по селото, де... Временно!

Змеят: И да се грижиш за ябълката, нали?

Гошо: Ще се грижа, не я мисли. Хайде, раз-два, всеки по задачи! (Към секретарката.) Приближи се, колежке. Тук има нещо за тебе.

Секретарката: Ябълката!

Гошо: На отговорно пазене!

Заема се с писмена дейност.

Секретарката (На себе си.): Сега ще стане тя еднаа!

Гошо: Какво?

Секретарката: А, нищо! Ти си пиши, пиши! (Продължава на себе си.) Ще стане! Знам аз!

Разказвач: Секретарките винаги знаят. При такива началници все някой трябва да знае. Утре може да се изпокарат главите и да се взаимоизядат. Или да ги хване срам и да се откажат от властта... А, не, това не може да стане!... И докато се карат - мандатът ще мине. А дотогава кой ще управлява? Този тук?

Гошо: Какво? Какво си мърмориш?

Секретарката: А, нищо! Ти пиши, пиши!

Разказвач: Но ще дойде друг просител. И всичко ще се повтори - молби, обещания, ябълки...

Абе нас защо все змейове ни управляват? Ние ли такива си избираме, или от властта нещо им става и мутират?

Но все едно кой е кметът, ябълката я пази секретарката. И то отговорно! Ама съвсем отговорно!

Защото змейовете на този свят идват и си отиват, но златните ябълки остават. При секретарките...

Секретарката слуша доволно. Докато той говори, тя взема ябълката, развива й станиола и започва да я яде.

Гошо пише.

Все пак, те живели сравнително спокойно и умерено щастливо, поне в следващите три месеца.

 

Край

 

 

© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2007, № 12 (97)