ЯБЪЛКА

web

- Не се ли страхуваш за своите тънички клони?
Как можеш да мислиш за всяко листо без тъга?
Защо ги извайваш, щом знаеш, че ще се отронят?
С какви сили зрееш?

- Аз просто живея сега.

- Какво ти е сигурно? Спира дори светлината.
И кой те обича? С милувки, по-леки от пух...
Пълзи старостта и прониква, дълбае кората...

- Но хубави песни как кацат по клоните чух.
Наглеждах гнезда и си чуквахме среща с кълвача.
Той знаеше как да накара света да кънти.

- Но нямаш ли нужда да мислиш, да имаш, да значиш!
Защо съществуваш?

- Защо ли? Не знам.
Ами ти?