Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

“ГОСПОДИН КОЛПЕРТ” - ЧЕРНА КОМЕДИЯ ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

Мария Донева

web

Започвам текста си с аплодисменти и смятам да продължа така до края - спектакълът “Господин Колперт” е най-свежата находка, която ДТ “Гео Милев” показва на своята публика във втората половина на сезон 2005/2006. Гледах пиесата на драматурга Давид Гизелман два пъти с интервал от два дни и останах с непоклатимото убеждение, че ако не я гледам пак, ще изпусна много. Свежестта на актьорската игра и чудесното сработване между хората на сцената създават радост у зрителя. Това е едно особено, рядко усещане, че в залата става чудото - внезапно поет дълбок дъх, щракване с пръсти - и магия! И спокойната увереност, че в този момент не трябва да си никъде другаде, а тук - на това представление, че си в точното време и на точното място.

Час и четиридесет и пет минути съвременност.

Пиесата разкрива един образ на развитото западно общество - социално, уредено, подсигурено с всички възможни застраховки, без страх, без незадоволени нужди, без непристойни действия или изказвания. О, какво подредено общество! О, какви млади и симпатични двойки с професии, с интереси и възпитание!

Само че дори в тази социална хармония на пълните хладилници и либералните взаимоотношения човек усеща любопитство и влечение към тъмното. Всеки крие по някой труп в гардероба (героите от пиесата - и буквално). Презадоволени и лишени от стремежи, те се лутат в желанието си да изпитат нещо. Каквото и да е. Те имат секс, но нямат страст. Животът не им е вкусен и безсмисленото му предъвкване ден след ден ги докарва до отчаяние. Те са твърде интелигентни, но нямат никакви морални задръжки, не изпитват уважение, нито разкаяние, нито топлота. Животът им е толкова кух и безсмислен, че кръвта, която се лее, не предизвиква потрес у зрителя, както и труповете на сцената не будят съжаление.

Смехът в спектакъла идва именно от абсурдното разминаване между приличие и разюзданост, благопристойност и безумие, скованост и хаос.

Актьорският състав e пленителен. Позволявам си само да изброя имената им по реда на тяхната поява, и след всяко име мислено ръкопляскам с удоволствие: Лора Мутишева, Юлиян Малинов, Гергана Данданова, Тигран Торосян, Георги Райчев и Стефан Делев (в ролята на труп). Режисьор - Гаро Ашикян, сценограф - Александър Смолянов.

Последна забележка. Представленията на “Господин Колперт” не се препоръчват на лица под 16-годишна възраст. Пише го по афишите и така е правилно. Не заради секса на сцената - правят го красиви млади хора в духа и логиката на цялостния спектакъл. Е, не влагат пламенност, но то е, защото героите им отдавна са угаснали вътрешно. Не е и заради труповете и кръвта - картините на жестокост са изчистени и деликатни, така че изглеждат естетично и определено не натуралистично или отвратително.

Децата не трябва да гледат “Господин Колперт”, защото би било безсмислена жестокост да видят света, оголен от сънища, желания, мечти и надежди.

А ние можем добре да се посмеем в театъра, и после да си поплачем, самички в собствената си тъмнина.

 

 

© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2006, № 5 (78)