„ТАКА МИ Е” ОТ БОЯНА ПЕТКОВА

Мария Донева

web

Това беше любов от пръв поглед. Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него.

Първо я бях чела в интернет, после видях Бояна на живо и тя ме очарова. Няколко дни по-късно имах честта заедно с нея да посрещна удара от външния вид на книгата „Така ми е”. Мисля, че го понесохме достойно, оцеляхме и свикнахме. После тя ме покани аз да я представя.

Онази досадна отличничка, която бях от първи до осми клас, веднага се събуди. Прочетох книгата от край до край и си написах домашното. Написах първата си реч. Много хубава стана. В нея аргументирано и ясно обясних защо „Така ми е” е ценна и удоволствена книга, какви теми засяга и защо е изключително важно да си я купите и да я имате.

Но тука започва завръзката значи.

Пратих въпросната реч на моя приятел, пратих му и книгата. Той ги прочете, после мълча достатъчно дълго, за да се почувствам изнервена (отличничката в мен се приготви да ревне). И той ми каза: Ти сигурна ли си, че си писала точно за „Така ми е”?

Ти казваш, че това е щастлива и жизнерадостна книга, препълнена със слънце и ярки цветове, и с поне 4 дози домашна лютеница вътре. Аз я прочетох и според мен това е интровертна, приглушена, синя книга за отминаващото време, което никой не може да задържи или да върне назад.

Аз първо се засегнах, но после се замислих и разбрах нещо много важно за книгата на Бояна, и сега ще ви го кажа.

„Така ми е” не е една книга, а поне три. Ако я четете хронологично, текстът ще е съвсем различен, отколкото ако четете по друга схема (например 4-4-2).

Което ми разкри, че „Така ми е” много прилича на „Игра на дама” на Хулио Кортасар, но е по-хубава от нея, защото е по-кратка.

Сега за пръв път виждаме Бояна на книга, но тя вече е доста известна, много хора са чели нейните неща и ги обичат. Като мислих за „Така ми е”, аз се осмелих да направя едно обобщение; напоследък прочетох доста стихосбирки и едни от тях ми харесаха много, а другите ми бяха ужасни, и ми се иска да си отговоря на въпроса защо.

Според мен „Така ми е” е част от една тенденция от последните години, която аз наричам за себе си постстаромодна поезия. Тя е старомодна, защото в нея се допуска употребата на препинателни знаци, спокойно се приема използването на мерена реч и не е осъдително да се формулират свързани изречения и логични текстове като цяло.

Поетичният й свят е предметен и осезаем. Успокоението и удовлетворението се откриват в дейности като готвене, четене, пушене на цигари, хващане на плетки и други подобни прозаични занимания.

В постстаромодната поезия липсват самоцелно извадени на показ разложени вътрешни органи, секреции и екскременти.

В тази поезия не се извършват и осъдителни вивисекции на езика - като анатомичен орган и като вид човешка дейност.

Постстаромодната поезия е съвременна, защото не е подражателска. Тя е талантлива, фина, оригинална, с уважение към езика и към читателя, с интерес към живота и с вкус към участването в него. Тя е проста, без да е елементарна. Опира се на познания от различни области на човешкото знание и култура, но не е самоцелно-ерудитска. Тя е приложна, икономична, недемонстративна. Когато на постстаромодната литература й се присмиват, тя се смее на себе си най-много, защото си знае цената и хич не й пука.

Книгата на Бояна Петкова е точно такава - топло и добронамерено четиво, в което се говори за мен. Тя говори така, все едно е познавала баба ми. Моята баба много ме обичаше. Ако сега беше жива и можеше да види колко хубав син имам, щеше да го обича също. Баба ми много ми липсва.

В книгата на Бояна се чувства наличието на здрав разум (това е комплимент). Тя е средиземноморска и хранителна, наситена с вкусове и аромати, и може да се чете дори само с върха на езика. Любимите ми стихотворения от „Така ми е” са „Шал”, „В света на малките залци”, „Видовете памет”, „Стопля се вече”. Знам, че и вие ще намерите свои любими стихове в нея.

Книгата излъчва привлекателна самоувереност, защото в нея има чувство за принадлежност. Жената от стиховете винаги знае къде е, защото има връзка с гледките, нещата и хората. Тя изследва света през очите на дете, забравило болката от падането секунди след самото падане, готово да стане и да хукне отново. Тя изследва познатото, за да го изпълни с нов, свой смисъл, изследва непознатото, за да го вкуси. Тя дава всичко от себе си, поема всички рискове, не се щади, не се пази, не се оплаква, а е будна за възможностите. И позволява на нещата да се случват чрез нея, а не въпреки нея.

Тя е винаги елегантна, а поезията й расте където си е поискала и откъдето се е взела.

Тази книга ми говори за мен и за моя живот. Някои от стиховете ми звучат така, все едно аз съм ги писала; затова ми е лесно да ги хваля.

Възнамерявам да купя доста бройки от тази книга, за да я подарявам на приятелите си, те да я четат и да ме обичат още по-силно.

Какво повече може да иска човек от една стихосбирка?

© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2007, № 8 (93)