ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ОЛИМПИАДА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Милена Цанева

web

По повод 20-годишния юбилей на олимпиадата по български език и литература убедено мога да споделя следното: съществуването на тази, както впрочем и на всички подобни „олимпиади“, е необходимо и плодотворно. Защото е начин за откриване и насърчаване на способни в дадена област млади хора. А тези способни млади хора са най-ценният ни национален капитал.

Когато преди 20 години (не помня вече по чия точно инициатива - на Министерството на просветата или на Софийския университет) се роди идеята за основаването на олимпиадата и тримата, които бяхме подели тази идея, - експертът от министерството Мария Шейтанова, ръководителят на Катедрата по български език в Софийския университет проф. Петър Пашов и аз като ръководител на съответната Катедра по българска литература - бяхме, струва ми се, еднакво ентусиазирани. Добре помня и основния момент в мотивацията ми за този ентусиазъм. Редица случаи от училищната и от кандидатстудентската изпитна практика ми бяха показали един техен до голяма степен обясним, но неплодотворен недостатък. Културното възпроизвеждане на утвърдените в дадено време модели на литературно мислене и изразяване обикновено биват адекватно оценявани според степента на тяхната усвоеност. И това е съвсем правилно, защото в края на краищата всяко обучение предполага като начало усвояването на някакви модели. Лошо е другото, което, разбира се, невинаги, но все пак, за съжаление, неведнъж се е случвало - несправедливото подценяване на способни и дори литературно надарени младежи, които често тъкмо по тази причина в изпитните си работи излизат извън утвърдените в училищната, пък и не само в училищната, практика стереотипни модели. Точно това ме блазнеше най-вече в идеята за замислената олимпиада - възможността в нея да осъществяваме една по-широка и плуралистична оценъчна политика, търсеща не само овладяното знание, но и творческия момент в неговото прилагане, високата култура на свободната мисъл и свободното слово, имащи право да имат едни или други свои предпочитания. Тази широка и плуралистична оценъчна политика съм се старала да поддържам като председател на Националната комисия на олимпиадата. И мисля, че тя убедено се подкрепя и от всички нейни членове, най-постоянното ядро на които е от представители на катедрите по българска литература и по методика на обучението по език и литература в Софийския университет.

Търсейки оптималния начин за преглед и оценка, начин, който да избегне всички възможни случайности и неосъзнатия субективизъм в предпочитанията на проверителите към дадени подходи, прочити и литературнокритически език, в края на краищата по предложение на проф. Енчо Герганов въведохме и постепенно усъвършенствахме интересна и непрактикувана, доколкото знам, никъде другаде в България система за оценяване на разработките от националния кръг на олимпиадата. За съжаление тази система е твърде сложна и скъпа, за да бъде въвеждана другаде освен при подобни национални състезания. Но тя е твърде плодотворна, а и твърде интересна като експеримент, който според мен убедително потвърждава това, което казах в началото за случващото се неведнъж в изпитната практика.

Най-общо тази система се състои в следното - всеки от обикновено 10-имата (и най-малко 8) членове на Националната комисия чете всички разработки от националния кръг, но без право да отбелязва по тях това, което смята за грешка или недостатък, за да не влияе на следващите проверители, и всеки нанася в отделен протокол своите оценки. При крайната съпоставка на тези оценки се получават резултати, които налагат един внимателен анализ. Защото има работи, при които всичко е безспорно от пръв поглед - проверителите се движат около една и съща оценка - примерно около „много добър“ (от 4,75 до 5,25) - и в такъв случай получената от десетте независимо поставени бележки средна оценка много добър (5) може да се приеме като достоверна. Но в други случаи същата средна оценка - много добър (5), се е получила като среден резултат примерно от 4-5 отлични оценки, 3-4 петици и някоя и друга по-ниска от „много добър“ оценка. И, което е особено важно, най-често се оказва, че подобни разминавания се получават тъкмо при по-интересни и ярки в някакво отношение работи, провокиращи едни или други литературоведски предпочитания.

Тази констатация наложи една по-сложна система за поставяне на крайната оценка, при която се вземат предвид не само получената като резултат средна оценка, но и броят на получените оценки „отличен“, както и задължителният арбитраж, в който по мое настояване участват всички членове на комисията и който се състои във внимателно обсъждане на случаите с по-сериозни разминавания в оценките. Блазня се от мисълта, че по този начин постигаме действително справедлив подбор на лауреатите. Що се отнася до останалите участници, недостигнали до това високо отличие, често се измъчвам от мисълта, че те остават разочаровани от получените сравнително ниски оценки, и затова отново ще повторя това, което се старая да им внуша в началото на всяка поредна олимпиада - както и на спортните състезания, от които иде това название, тук на всеки следващ кръг летвата естествено се вдига все по-високо. От опит знам, че на кандидатстудентския изпит участниците в националния кръг на олимпиадата по правило получават оценка, по-висока от тази, която са получили там. Тъй че всеки, който е класиран за националния кръг, вече е постигнал един безспорен успех, за който заслужава да бъде поздравен. И неслучайно тази година на всички, достигнали до този кръг, бе връчена специална грамота.

А за нас, проверителите, най-приятният от всички етапи на олимпиадата без-спорно е моментът, когато, след като е подписан протоколът с оценките, започва разсекретяването на анонимно оценените разработки и разбираме кои и какви са отличените лауреати - момичета или момчета, от кои градове и гимназии, чии ученици. Тази година лауреатите (за които няма определена по принцип квота) бяха единадесет -десет момичета и, за обща радост, - и едно момче. (За съжаление момчетата при нас винаги са много по-малко: и като участници в олимпиадата, и като получили най-високата оценка, но какво да се прави - поначало литературознанието е област, която все повече се феминизира.)

Не беше изненада, че и тази година, както става най-често, софийските лауреати са все от елитни гимназии - английската, френската, немската, математическата. Не бе изненада, но все пак ни бе много приятно и друго - че и тази година, както винаги, равностойно на тези елитни училища се представи и т.нар. провинция. Така например първата разсекретена лауреатска работа се оказа от Карнобат, има лауреати и от Разград, В. Търново, Сливен. Явно е, че навсякъде в страната ни не само растат способни деца, но има и добри училища и учители. Защото - няма защо да се убеждаваме, зад всяка отличена работа стои не само личността на съответния ученик, но и това, което е вложила и развила в нея личността на неговия учител. (В интерес на истината - най-често - на съответната учителка, но прието е в подобни случаи да се говори в мъжки род.) Затова тази година министерството и Националната комисия правилно взеха решение да поканят на награждаването и да почетат със знаци на признание и учителите по български език и литература на наградените ученици.

Много съм привързана към олимпиадата по български език и литература и след като от основаването й съм председател на нейната Национална комисия, бих могла да кажа още редица неща. Защото наблюденията върху вече 20-годишната история на тази олимпиада дават възможност за редица интересни разсъждения и изводи относно движението на литературоведската ни мисъл и нейното пречупване през училищната практика. Работите на подбраните от цялата ни страна олимпийци свидетелстват особено ярко колко израсли са за последните две десетилетия и българското литературознание, и подготовката на учителите ни по литература. Но в тяхното огледало особено ярко се отразяват и някои негативни тенденции - заменянето на остарелите стереотипи с нови, налагането върху текста на несъобразяващи се с неговия смисъл теоретично заучени модели, стремежът към псевдонаучен и задръстен с чуждици език.

Подробният аналитичен обзор на всичко това, както и предложенията си за по-нататъшния живот на олимпиадата, ще оставя обаче за друго място и време. А тук ще спомена само за едно предложение, което отдавна правя - Министерството на образованието и науката да води картотека за лауреатите и тяхната по-нататъшна съдба. Защото сега знаем и се гордеем само с отделни имена на олимпийци, реализирали се като университетски преподаватели (като например литераторите Инна Пелева, Галин Тиханов, Татяна Ичевска). За насочилите се и реализиралите се в други области можем да научим само случайно. А такива сигурно има много, защото полученото на олимпиадата отличие важи за всички дисциплини, за които се иска изпит по български език и литература. А, както е известно, учителската професия, за която най-вече готвят своите питомци филологическите факултети, днес по редица причини не е особено привлекателна. И все пак - приятно ми е да споделя, че при всяка среща с наградените се намира по някое момиче, което да заяви: „Само български език и литература - и нищо друго!“ Използвам случая чрез сп. „Български език и литература“ да изпратя своя сърдечен поздрав към всички ония, които са избрали трудната, но благородна професия на учители по български език и литература и с резултатите от чиито плодотворни усилия се срещаме на всяка поредна олимпиада.

© Милена Цанева, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 02. 09. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 4, 2001.