Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КВАЛИФИКАЦИОНЕН СЕМИНАР

Мариана Бакърджиева

web

През април и май 2008 г. сп. "Български език и литература", Асоциацията на учителите по български език и литература и Институтът по литература към БАН осъществиха съвместен проект, като организираха за учителите по български език и литература квалификационни форми с обща тема "Развитие на критическото мислене чрез обучението по български език и литература".

Проведените семинари бяха израз на общото желание да се създаде възможност за диалог и за съвместна работа в забързаното и до голяма степен самостоятелно изграждано професионално всекидневие на учителя. Изборът на темите за отделните семинари беше резултат от обсъждане на предложения, направени от учители. Амбицията на Управителния съвет на Асоциацията е за следващата учебна година да бъде направено по-цялостно проучване сред колегите по български език и литература за темите, които са актуални за развитието на качеството в нашата преподавателска работа, чието професионално обсъждане би било полезно за преодоляването на редица проблеми в съвремието на българското училище.

Квалификационните семинари се проведоха в СУ "Св. Климент Охридски", началото им бе поставено с темата: "Изисквания за изграждане и оценяване на 41. въпрос от теста за държавните зрелостни изпити (ДЗИ) - интерпретация на фрагмент от художествен текст", чийто лектор бе доц. Александър Панов. Всички присъстващи бяха съмишленици в идеята, че е необходимо провеждане на матура по български език и литература, която постепенно, ако не веднага, да стане регулатор и перспектива в системата на обучение в българското училище. Затова поставената тема предизвика много проблеми за обсъждане, които бяха свързани с форм€та на изпитния вариант за ДЗИ. В този контекст доц. Панов тълкува предложения изпитен вариант за ДЗИ по български език и литература по-скоро като "кръстословичната култура", която не е достатъчно обвързана с по-нататъшния социален живот на зрелостниците. Лекторът подчерта, че за тяхното бъдеще са необходими други неща, за които този формат на изпита пита малко или въобще не пита - разчитане на текст, извличане на информация от него и превръщането му в самостоятелно създаден текст от ученика, тъй като оценката среден три може да се получи само от решаването на тестовата част. Според доц. Панов тестът за ДЗИ трябва да проверява уменията за комуникация с различни видове текстове, за да може младият човек да ги употребява свободно в различни сфери на обществения живот. Много е препоръчително, отбеляза доц. Панов, да се четат художествени текстове, като се тълкува проблематиката им и да се пише за тях, като се изразява позиция при тълкуването им. Бяха обсъдени изискванията за изграждане и оценяване на 41. въпрос от теста, който изисква да се интерпретира фрагмент от художествен текст. Колегите споделиха резултати от своя професионален опит.

Обсъждането на проблемите, поставени от формàта на изпитния вариант за ДЗИ по български език и литература, провокира и поставянето на други въпроси, свързани с анализа на резултатите от матурата, който всички очакваме като необходимо продължение на първата матура по български език и литература.

Следващият лектор, д-р Елка Димитрова, проведе два тематични семинара - "Аспекти на изучаване на българския модернизъм" и "Критическо четене на творчеството на Йордан Йовков" - теми, които са изключително съдържателни за представянето на българската литература в 11. и 12. клас.

Възможното изучаване на българския модернизъм бе представено мащабно чрез различни творци, чието специфично творчество определя аспектите на модерността в българската литература. Основните теми в българския модернизъм бяха тълкувани през разгръщането на различни позиции спрямо възможното представяне на модернизма - хронологично преподаване (класическа интерпретация), по идеи, през поетиката на текстовете или жанров прочит на модернизма. Бяха обсъдени въпроси в по-широк културологичен аспект - Как може да бъде разчетен българският модернизъм: естетически индивидуализъм или авангард? Къде е границата между модернизма и постмодернизма? Как българските модернисти осъзнават себе си?

Темата за българския модернизъм предизвика интерес, защото е многоаспектна и обемна, обхваща голяма част от учебното съдържание по литература, а в същото време броят на часовете по литература не позволява максимално задълбочаване в сложността на нейното съдържание. Противоречие, което на свой ред поставя въпроса за начина, по който е структурирано учебното съдържание по литература в гимназиалния курс.

В контекста на големите въпроси от всекидневието на учителя по литература влезе и темата на следващия семинар - "Критическо четене на творчеството на Йордан Йовков", която беше вариант на доразказване на историята на българския модернизъм. Творчеството на Йовков може да бъде съизмервано с модернизма като дух на времето чрез много от основните мотиви в отделните цикли от разкази - разполовяването на света (прекрасното минало и дребнавото настояще, делничната обозримост и празничната загадъчност), тайната, недоразчитането на знаците, предопределението и свободната воля. Бяха интерпретирани някои от христоматийните текстове на Йовков в учебното съдържание по литература - "Серафим", "По жицата", "Индже", "Вълкадин говори с бога", "Белият ескадрон". Интересът на учителите бе предизвикан и с представянето на "критическата мозайка" около възприемането на Йовковото творчество. Като водеща се определи общата позиция, че критическият прочит на литературата трябва да се използва, за да се открива самостоятелният прочит (усет) на ученика към текста.

Квалификационните семинари, насочващи към проблема за необходимото развитие на критическото мислене чрез обучението по български език и литература, завършиха в средата на месец май 2008 г. с темата "Анализ, интерпретация и четене на текст" с лектор д-р Миряна Янакиева. Тема, свързана с една от най-тревожните констатации днес за младия човек, който във времето на визуалната култура възприема себе си като ампутиран от необходимостта за четене и спира да чете. Актуалността на темата много бързо увлече всички присъстващи колеги в споделяне на собствения опит и опит в поставяне на въпроси, които отново засягат концепцията за учебното съдържание по литература в гимназиалния курс и целите на литературното образование в българското училище като цяло.

Д-р Янакиева започна с представяне на различни възгледи и литературоведски разбирания за понятията анализ, интерпретация и четене. Лекторът изтъкна, че трите понятия предполагат различни практики в учебната работа, като от тях зависят успешните резултати на учениците в различни варианти на писмени изпити. Подчертано бе, че е важно учениците да осъзнават разликата между тях, след като четенето е много проблематично - особено когато става дума за задължително изучавани художествени творби. Поставен бе въпросът как бихме могли да мотивираме четенето на литература във всекидневието на ученика и то да стане полезен навик в неговия живот (утопичен ли е въпросът?), тъй като и четенето, и анализът, и интерпретацията имат отношение към откриването на смисъла на текста. А ако това се случи, по-сетне младият човек би ли имал свой етичен коректив за ставащото в реалния живот (още по-утопичен ли е този въпрос?). Изборът на подход към литературния текст - анализ или интерпретация - дава израз и на определена позиция върху откриването на смисъла на текста. Анализът е по-обозрим, има относително очевидни езикови, семантични или лингвистични граници. Винаги има за цел извличане на вътрешния смисъл на текста, т.е. анализът сам си задава границите, при него е важна последователността на стъпките, за да се постигне крайно значение на творбата.

Изяснево бе, че в сравнение с анализа интерпретацията е по-неопределима като понятие, защото тя може да бъде субективна, премества акцента върху индивидуалното възприятие и в този смисъл би могла да бъде "безкрайно поле на препращащи се едно към друго значения".

Изтъкнато бе, че остава открит въпросът - кой подход да се използва, за да бъде преподаването по литература функционално и значимо не само за откриването на смисъла на текста, но и за изучаване на конкретните (или мислени) човешки ситуации. Явно изборът не е измежду двата подхода, защото всеки от тях се приема на различно ниво на разчитане на творбата. По-скоро задачата на съвременното литературно образование се състои в това, да се открие начинът, чрез който да се възвърне у ученика потребността за четене.

Със споделеното по тези въпроси завърши професионалното общуване на колегите по време на квалификационните семинари. За всички участващи в тях остана очакването семинарите да имат продължение. Направени бяха предложения за теми на следващи сбирки, както и за обсъждания на широко професионално ниво на важните проблеми за родното образование. Подчертано бе, че се очаква анализ на резултатите от матурата по български език и литература - важен проблем, който се вписва в друг проблем, подлежащ на обсъждане - за целите на литературното образование в училище, ако мислим за литературата като за необходима част от живота на човека. За обсъждане бе планиран и проблемът за квалификацията на учителя, чието творческо призвание съдържа и всекидневно повтарящото се условие - да мотивира професионално своя методически избор в диалога си с ученика.

 

 

© Мариана Бакърджиева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 5.