ДИСКУСИОННИ РАЗМИШЛЕНИЯ

Мариана Бакърджиева

web

През месец април тази година Асоциацията на учителите по български език и литература (АУБЕЛ) съвместно с Института за литература към БАН проведе дискусия на тема "Литературата в училище: цели, задачи, перспективи". Замисълът на срещата беше да се обсъдят актуални въпроси на литературното образование, да се пресекат мненията на различни участници в нея, които поради спецификата на своята работа би могло да имат и различна преценка за проблемите на литературното образование в училище днес.

На срещата присъстваха учители от София, Видин, Кула, Монтана, Враца, Благоевград, учени от Института за литература, преподаватели от катедрата по методика на обучението по български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски", експерти от РИО на МОМН.

В центъра на дебата се очертаха актуални проблеми на литературното образование в гимназиалния етап на българското училище, които поставиха и важни акценти в дискусията - как да се провокира израстването на ученика като любознателен и духовно търсещ читател, който няма да приема за необходимо да ползва наготово възможностите, предлагани му от интернет или от помощната учебникарска литература, и няма да се скрива в ролята на "литературен критик". Присъстващите бяха запознати с материали от проведената анкета сред учители по български език и литература от различни градове на страната, в която колегите ангажирано бяха изразили мнението си по следните въпроси:

1.Какви промени са необходими в учебното съдържание по български език и литература за гимназиалния образователен етап и защо?

Бихте ли се обосновали?

2. Необходима ли е промяна по отношение на литературното образование в средното училище?

Смятате ли, че основният хронологичен принцип на организация на учебното съдържание по литература в средното училище отговаря на съвременните образователни изисквания?

Какви идеи за промяна бихте предложили?

3. Как бихте променили структурата на учебното съдържание по литература и неговата организация по класове, като имате предвид, че през 2010 г. се предвижда външно оценяване на учениците след 7., 10. и 12. клас?

4. Как според Вас би могла да бъде променена нагласата на българския ученик към четенето на задължителната художествена литература?

В изразените мнения по въпросите на анкетата преценката на колегите учители се обединяваше от разбирането, че часовете по български език и литература не са достатъчни, че са необходими повече часове за устни и писмени упражнения и по-малко за нови знания. Обучението трябва да бъде практически ориентирано, часовете по български език да са насочени към повишаване на езиковата грамотност в условията на съвременната езикова среда. Обучението по литература изисква оформянето на цялостна концепция, в която да не бъде водещ само историко-хронологическият принцип, по-скоро да се потърсят възможностите на тематичния принцип, на жанровия принцип, съчетани с нови изследователски методи на работа в часовете по литература. Да се промени учебното съдържание по литература, като се намали задължителният брой на автори и произведения, а в същото време се даде възможност на учителя да избира от по-широк контекст произведения, съобразявайки се с интересите и нагласите на своите ученици. Да се синхронизират програмите по хуманитарните предмети. Да се създаде възможност в учебните часове по литература да се акцентува върху анализа и интерпретацията на художествения текст. Да се включи в учебното съдържание съвременната българска литература, за да се работи в час и по нови, актуални жанрове. Да се развиват уменията на учениците в самостоятелно творческо писане. В учебниците да се предлагат съдържателни модели за изработване на писмени текстове.

Общата тенденция в развитието на дискусията продължи поставения кръг от въпроси, изразяващи безпокойството на присъстващите от общата криза в хуманитарното образование, от отчуждаването на учениците от литературата, която се преподава в училище. В реалностите на съвременното българско образование матурата по български език и литература е определящо важен елемент за целите на средното образование, изказаха се мнения за промяна в съотношението на оценките на текста и на теста, така че създаваният от ученика текст върху последния въпрос да има по-решаваща тежест за оформянето на окончателната оценка на зрелостника. В този смисъл трябва да се премисли добре начинът, по който се проверяват ученическите знания и компетентности. Беше посочена необходимостта от промяна на Държавните образователни изисквания, които определят обхвата на учебното съдържание, като се подчерта, че всяка обмислена промяна изисква много добре направено изследване на състоянието на образователната система в момента. Оформиха се предложения за промени в учебното съдържание по български език и литература в гимназиалния етап, като се премахне изискването за задължителността на определени заглавия, а се остави препоръчителен набор от текстове. Участниците в дискусията се обединиха в позицията за насочване на учебното съдържание по литература към съвременни текстове. Подчерта се необходимостта от анализ на постиженията от външното оценяване по български език и литература, за да се изгради аргументирано цялостна концепция за езиковото и литературното образование в училище.

Основните изводи, с които завърши дискусията, подчертаха необходимостта от актуализиране на учебните програми по български език и литература, както и необходимостта от адекватна промяна на Държавните образователни изисквания спрямо целите, които трябва да се постигнат при завършване на гимназиалната степен на образование.

Основните акценти от дискусията бяха обобщени в следните предложения към МОМН:

1. Да се направи цялостно изследване на състоянието на обучението по български език и литература в гимназиалния етап по места чрез професионално изградена анкета.

2. Да се анализират резултатите от матурата.

3. Направените анализи да станат достояние на професионалната колегия.

4. Да се променят Държавните образователни изисквания на конкурсен принцип.

5. Да се промени учебното съдържание по литература в гимназиалния курс - да има набор от препоръчителни текстове; да има свобода на избор на произведения според спецификата на училището; учебното съдържание да се отвори към съвременната българска литература.

6. Новото учебно съдържание по български език и литература в гимназиалния етап да е резултат на изследване и на предложения на различни комисии, работещи на конкурсни начала.

7. Да бъде предложена концепция за литературното образование в училище, предварително обсъждана сред професионалната колегия.

8. Да се използва структурата на образователната система, за да се прави сериозен професионален коментар на всяко предложение за промяна.

9. Да се преосмисли статутът на българския учител и на българския ученик.

10. Да се създаде система с ясни изисквания за външно оценяване на педагогическата правоспособност.

11. Да се изяснят принципите за квалификация на учителя.

12. Да се демонополизира квалификацията на учителя.

Участниците в дискусията сме убедени, че изпълнението на направените предложения ще има много силно въздействие за преодоляването на кризата в хуманитарното образование в съвременното българско училище.

Предстои продължение на дискусията на тема: "Литературознанието в училище".

© Мариана Бакърджиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2009, № 12 (121)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.