Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦЕНЕН ТРУД ПО СТИХОЗНАНИЕ

Мариана Бакърджиева

web

Това е първият речник по стихознание у нас. Той съдържа около 300 стиховедски термина, чиято същност съдържателно е изяснена в обемни научни статии, с великолепни примери от стихотворни текстове на българската и чуждата поезия. Всички излезли досега речници по теория на литературата включват редица стиховедски понятия, но статиите, посветени на тях, са в много ограничен брой, информационно кратки са и разглеждат термините само в общата система от понятия на литературознанието.

Речникът е резултат на солидни дългогодишни проучвания на класически и съвременни изследвания, които са свързани с изясняването на стиховедски понятия и проблеми. Използвани са всички български източници по стихознание и най-значимите руски теоретични изследвания на стиха, тъй като българското стихознание следва руската стихова традиция и същата терминология. Първоначално, през средата на 19. век, източниците, свързани със стиховедски понятия, са ръководства, повечето превод от немски и руски език. Това са статии, посветени на отделни поети или на общотеоретични въпроси в областта на стихознанието. Първото сериозно стиховедско изследване е книгата на М. Янакиев "Българско стихознание" (1960). Някои от българските автори изследват стиховите особености на отделни поети, например "За поетиката на Багряна" (1983) от Д. Колева, "Римите в поемата "Септември" (1985) от Л. Любенов, "Към въпроса за стихосложението и римата на възрожденската поезия" (1976) от К. Топалов. Други български автори разглеждат общотеоретични въпроси на стихознанието - Я. Милчаков в "Стих и поезия" (1990), О. Дейкова в "Проблеми на българското стихосложение" (1982), Н. Георгиев в "Българската народна песен" (1976), Р. Коларов в "Звук и смисъл" (1983). Ценен източник са проучванията на Р. Кунчева, насочени към особеностите на стихотворния език на отделни поети - Вазов, Яворов, Багряна, както и изследванията на отделни форми на стихотворния език, например "Българският осмосричник. Метрика и ритмика", 1979, "Хорей и народни размери", 1982 г., а също така и книгите с общотеоретични стихотворни проблеми - "Стихът като възможност за избор" (1988), "Теоретични съответствия" (1992). В речника са използвани редица теоретични постановки и изводи на руските стиховеди от 20-те години на 20. век, като: Б. М. Эйхенбаум - "Мелодика стиха" (1922), Ю. Н. Тынянов - "Проблема стихотворного языка. Статьи" (1924), В. М. Жирмунский - "Рифма. Ее история и теория" (1923), "Введение в метрику. Теория стиха" (1925), и др. Използвани са също и изследвания от по-късно време на: Р. Якобсон - "Структурата на последното Ботево стихотворение" (1960), М. Гаспаров - Современный русский стих" (1974), "Очерк истории русского стиха: Метрика. Ритмика, рифма, строфика" (1984), В. Холшевников - "Основы стиховедения. Русское стихосложение" (1972), "Теория стиха" (1960), Ю. Лотман - "Анализ поэтического текста. Структура стиха" (1972), и др.

Речникът предизвиква възхищение с амбициозния замисъл, който осъществява. Съдържанието на отделните статии е изградено върху научен подход и изяснява не само същността на понятията, но и насочва към естетическата функция на отделните елементи на стихотворния език. Всяко понятие е илюстрирано с примери, чрез които се тълкува преплитането на функциите на стиховите елементи със смисловите равнища на текста. Информационно богатите статии са израз на заявена изследователска посока, на възможен стиховедски анализ, защото се търси естетическата функция на понятието в съзвучие с другите елементи на поетическия език - лексика и синтаксис, а не ограничено само в своето съдържание. Статиите насочват към възможностите на основните елементи на стихотворния текст (звуковете и формите на мерената реч) да разкриват по-цялостно смисъла на текста.

Богатото съдържание на речника включва следните основни стиховедски сфери и раздели: "Общи понятия на стихознанието" - метрика, размер, поетическа волност и др.; "Стихосложение" - видове стихосложения: метрическо, силабическо, силаботоническо и др.; "Антично стихосложение" - основни стъпки на античната метрика; "Стих" - видове стихове - стъпаловиден, бели стихове, волен стих, акростих, фигурни стихове и др.; "Стъпка" - видове стъпки: ямб, хорей, спондей и др.; "Фоника" - фонична организация на мерената реч: звукови повторения, евфония, какофония и др.; "Словораздел" - цезура, диереза, лейма и др.; "Строфика" - видове строфи: катрен, астрофичен стих и др.; "Рима" - видове рими от семантична, метрическа и евфонична гледна точка; "Твърди стихотворни форми" - сонет, станси, рубаи, хайку и др. В речника са представени и общи понятия на литературознанието, които често се срещат в статиите за стихотворните термини - поетика, поетически език, стил в литературата, стил в езикознанието и др.

Всички статии в речника информират за същността на понятията. Много от статиите с разширен обем разкриват съдържанието на понятието в исторически план, като го обвързват и с други стиховедски понятия. Някои от статиите илюстрират стиховедското понятие чрез примери от творчеството на различни автори. Например изясняването на алитерацията като възможност за изграждане на художествения образ и на емоционалната тоналност на текста се тълкува чрез примери от поезията на Хр. Ботев, Т. Траянов, Бл. Димитрова. Показателно за стила на Речника е, че онагледяващите примери са от най-стойностните образци в българската лирика: Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, Дебелянов, Яворов, Н. Лилиев, Ел. Багряна, Г. Милев, Хр. Смирненски, Н. Фурнаджиев, Ас. Разцветников Ем. Попдимитров, Н. Лилиев, Ат. Далчев. От съвременната българска поезия са включени стихове от Бл. Димитрова, Б. Христов, К. Павлов, В. Петров, К. Кадийски Л. Левчев, П. Матев, Н. Кънчев, Ив. Теофилов и др. Богатството от стихови илюстрации представлява своеобразна антология на българската лирика. Някои от стиховите примери са от руската поезия, защото илюстрират форми на стиха, за които образци в българската поезия няма. В статиите за античния стих се дават примери в превод на български език само ако е спазен размерът на античния стих, във всички други случаи се използва превод на руски език или само се посочва метрическата схема на античния стих.

Основен принцип в Речника по стихознание е изчерпателността на теоретичните статии за проблематиката на съответното понятие. Изключително богато и интересно е представена статията за римата. Тя представлява опит за цялостна класификация на римите, каквато в българската научна литература не е правена до тази момент. Тази класификация съдържа 44 вида и се основава на възгледите на В. Жирмунски за различните функции на римата. Уточнява се защо назоваването на понятието е различно в теоретичната литература. Обяснява се многофункционалната същност на римата. Посочва се чрез стихови примери в какво се изразява сблъсъкът на устната и писмената форма на речта в римата като звуково явление. Информацията се насочва към спецификата на българския език, за да се представят звуковите особености на римата в сравнение с римата в други езици. Изяснява се определянето на римите от метрическа гледна точка, от евфонична гледна точка. Стегнато се изяснява класифицирането на римите в смислов аспект. На финала на статията се представя развитието на римата в българската поезия, прави се качествено сравнение с римата в руски и в други европейски лирически текстове. Разнообразието на римите се допълва от различните статии, в които се изяснява тяхната смислова функция. Уникалното е, че за всички видове рими е потърсен съответният образец в творчеството на български поети.

В същия смислово изчерпателен, но синтезиран вид е изградена статията, която представя сонета като една от най-разпространените и жизнени поетически форми. Изясняват се неговата структура и конструкцията на лирическия мотив. Посочва се каноничността в изграждането на лирическия мотив, изразена в градивния принцип на противоречието (теза, развитие, антитеза, разрешаване на противоречието). За пример е използван известният сонет от Ст. Михайловски "Лама Сабахтани". Статията продължава с кратък преглед на развитието на сонета в италианската литература, с проникването му в световната литература и създаването на европейската традиция. Прави се цялостен преглед на проникването и развитието на сонета в българската поезия от началото на следосвобожденската литература до разцвета му в най-новата ни съвременна поезия. Статията завършва с представянето на строфичните форми на съвременния сонет в българската литература, като се посочва и неговият съдържателно-тематичен диапазон. Съвременният сонет е илюстриран чрез "Човешка пролет" от К. Кадийски.

Панорамният исторически и теоретичен преглед, който създават статиите за същността на стиховедските термини, е отличителен белег на речника. Всяка от тях има свой смислово завършен сюжет, който е организиран прецизно, ясно и интригуващо. Например статията за фигурните стихове като нарушение на графичната подреденост на поетическия текст или статията за хайку. Тя не само изяснява този класически жанр в японската поезия, но и създава цялостна представа за неговото битие в българската поезия днес. Хайку е представено като форма, която завладява съвременния читател със своята синтезирана мисъл и богат подтекст.

Работата с Речника по стихознание създава възможности за изясняване на елементите от стихотворния език и тяхната смисловопораждаща функция в изграждането на художествените образи и на цялостния смисъл на текста. На практика в учебните програми по български език и литература от 5. до 12. клас не са включени целенасочено и системно стиховедски понятия, което се вижда от липсата им в учебниците по литература, особено в гимназиалния курс. Въпреки че може да се спомене изучаването на основните метрически системи в 6 клас, на звуковите форми на поетическата реч в 7. клас, на свободния стих в 8. клас (само чрез един текст), както и задълбочаването на теоретичния аспект на изучаването на понятията в горния курс. Но този процес е резултат по-скоро от усилията на учителя, а не от предложена система на литературно образование.

Настоящият речник по стихознание е изключително ценен за средното ни филологическо образование, за овладяването на богатството на българския език чрез опознаване на разнообразието на българската класическа и съвременна лирика. Множеството примери от стихотворни текстове, които придружават теоретичната част на статиите, утвърждават търсенето на необходима връзка между разясняването на формата, за да се достигне задълбочено до смисъла на лирическия текст. Речникът може да бъде ползван пряко в учебната работа по литература, тъй като дава насоки за въвеждане и утвърждаване на стиховедските понятия на теоретично и на историческо равнище, така че да се подготви анализирането на лирическо произведение не само като поетическа лексика и синтаксис, но и като стихотворни форми.

Речникът по стихознание е не само интересен източник на идеи за учителя и за ученика, той е и основа за развитие на езиковата и литературната култура. Той ще е полезен и за студенти, филолози, преводачи, поети, както и за всички, които се интересуват от стихотворното изкуство.

 


Филипова, С. Речник по стихознание. София: ИК "Петър Берон", 2004.

 

 

© Мариана Бакърджиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 5
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2006, № 1 (74)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 5.