Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Мариана Бакърджиева

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Високото качество на образование може да бъде подсигурено само със стабилни критерии, които изразяват определена концепция на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература, както и качествени критерии на ДОИ за оценяване.

На този етап в българското училище ДОИ за оценяване съществуват само като система от формални, но не и от съдържателни критерии. Необходимо е тяхното бързо изработване, за да се преодолее възможният (и съществуващият) субективизъм в оценяването.

В ДОИ за учебно съдържание промените са абсолютно необходими. Освен всички други недостатъци съществуващият в момента учебен план по български език и литература за гимназиалната степен разкрива невъзможността определеният брой часове да покрие нормирания обем учебно съдържание. Очевидна е липсата на водеща концепция.

ДОИ за учебно съдържание по български език и литература трябва да са резултат на обмислено изградена концепция. Нейната същност би трябвало да разкрива перспективата на замисъла, която ще се реализира в образователната система. Ако ДОИ са адекватни на замисъла за стабилна перспектива в образованието, това веднага може да проличи не само във възможностите за качествена учебна работа, но и в различната специфика на типовете учебни планове за профилираните и за професионалните гимназии. На този етап липсват обективни възможности за първото, тъй като ДОИ за учебно съдържание по литература са информационно претоварени. А колкото до второто - специфичен учебен план по български език и литература за езиковите гимназии липсва.

Песимистичните констатации за реализацията на ДОИ в сегашната действителност на българското училище са неминуеми, защото използваният подход в създаването на ДОИ за обемно учебно съдържание по литература в гимназиалната степен, поднесено чрез историколитературния принцип, е много остарял. Трябва да се направят промени, които да са адекватен коректив към динамиката на визуалната култура, с която израстват децата днес. Наложително е да се направят корекции по посока на избирането на друг подход в изграждането на литературнообразователното съдържание - жанров или тематичен, или друг (това е началото на друга тема), но адекватен за светогледа на младия човек в информационното общество, за да може образователната система да изгради едно необходимо условие за духовното развитие на младия човек - четенето. За да се избегне информационната претовареност, ДОИ трябва да дават възможност за свободен избор на автори и произведения.

ДОИ трябва да са изградени върху осъвременена концепция за литературно образование, чрез която ученикът да бъде не само възможен интерпретатор на съответни знания, но да бъде въвлечен и в решаването на проблеми, които да са провокативни за неговата нравствена активност и гражданска позиция.

В същото време задължително е (отново на концептуално равнище, а не на информационнообемно) ДОИ за учебно съдържание по български език и литература да осъществяват необходимия преход от средното към висшето образование.

 

2. Изпитът след 7. клас в профилираните и професионалните гимназии е абсолютно необходим, тъй като чрез него кандидатстващите се подреждат в определен контекст, поставен от профила на съответното училище. Принципът, върху който са изградени учебните планове на профилираните гимназии, е придобиване на трайни знания и умения, които изискват висока степен на базова подготовка по предмети като български език, математика и някои други, свързани например с приема в природо-математическите или езиковите гимназии. Всепризнат е фактът, че обучението в тези учебни заведения е с високи изисквания за качество.

Липсата на обективна (външна за съответното основно училище) проверка за равнището на кандидат-гимназистите би довела до безразборен прием, който може единствено да се базира на успеха от прогимназиалната степен. Но с това общото ниво на средното образование ще падне значително, тъй като не се предлага алтернативен вариант на проверка и оценка. Ако този принцип - прием без изпит - започне да се реализира, родителският натиск върху учителите от прогимназиалните курсове ще нарасне и това неизбежно ще доведе до „появата“ на огромен и надвишаващ квотата за прием „отличници“ с обективно непроверени знания по профила на съответното гимназиално училище.

Необходимостта от приемен изпит е в хармония с образователните изисквания в повечето от водещите страни в света, където проверките не са едноактни, а перманентни за целия период на обучение. Постоянната проверка в съчетание с изключително гъвкавите по отношение на социално-икономическото развитие учебни планове осигуряват максимална степен на качествено обучение в тези страни. Например във френската образователна система се получава свидетелство за завършване на прогимназиална степен в резултат на изпити по всички предмети - обективна проверка, която насочва избора на децата за продължаване на образованието им в гимназии или в професионални училища.

Навлизането в образователната сфера на новите технологии в областта на комуникациите и компютърните науки измениха коренно мотивацията на подрастващите, ориентирайки ги към директното придобиване на знания в споменатите области, за което са необходими и задълбочени знания на западни езици - английски, френски, немски и др. За тях обаче няма обективна стандартизирана „рамка“ в общообразователните учебни планове, изравняваща необходимите постижения на учениците в последователните степени на обучението (този проблем е свързан и със съдържателните критерии на ДОИ за оценяване). Разширяването на езиковата рамка би довело до „извънгабаритност“ на учебните планове, които и без това са претоварени.

Провеждането на изпит след 7. клас в профилираните и професионалните гимназии до този момент явно е резултат повече на интуитивно, отколкото на целенасочено изградена стратегия в образованието, адаптирана към необходимостите на житейската реалност - разнородност в системата на средното образование, даваща възможности за развитие на различните способности на децата.

В този контекст е необходимо да се помисли за отпадането на централизираното провеждане и централизираната проверка на изпитите. Съществуващият в момента вариант до известна степен унифицира представата у учениците за гимназиите, в които кандидатстват. Централизираният прием до известна степен нарушава и мотивацията у съответния кандидат, защото го лишава от възможността да персонализира избора си за съответното училище.

Проблемът с ранното профилиране на учениците не бива да се разглежда в остарелия си контекст, че основната задача на средното образование е да даде базова професионална подготовка след основното образование. По неофициална статистика над 95% от випускниците на профилираните и професионалните училища записват висше образование, при това немалка част от тях продължават образованието си в чужбина. Тези факти свидетелстват, че обективно проведеният предварителен подбор - приемният изпит след 7. клас, е основополагащ за „високо“ стартово равнище, което, поддържано от вече улегнала образователна традиция, е гаранция за много добро качество на образование и за удовлетворителен краен резултат в социалната реализация на младия човек.

 

3. Националният изпит е обективна проверка на качеството на образованието. В този смисъл изпитът за завършване на образователна степен (след основно образование, след средно образование*) е абсолютно необходим, защото чрез резултатите от него не само ще се изразят постиженията в знанията и уменията на учениците, но ще се даде възможност и за тяхното сравняване. Показателите, по които ще се сравняват резултатите в национален мащаб, имат пряко отношение към характеристиките, с които би могло да се установи качеството на образованието.

Мотивираната методическа и техническа подготовка на националния изпит за завършване на образователна степен ще покаже информационното претоварване на учебното съдържание и в сегашния момент, което поставя ученика в пасивна позиция години наред и като цяло го лишава от светогледа на активната личност. Ученикът изпълнява една и съща подчинена роля в образователния процес, което допринася - наред с всички останали причини от училищната и обществената действителност - за неговото демотивиране. Показателен факт за претовареността на ученика в наситения с информация образователен процес е демонстрираното от обществото отрицателно отношение към матурите - отношение, което разкрива и интуитивното, и съзнателното объркване и страх пред един изпит на финала на средното образование, който изведнъж предлага възможности за обективна качествена оценка. А до този момент ученикът не е попадал в изпитанията на външен изпит, нито пък е бил системно подлаган на обективна система на ДОИ за оценяване, която да му е създала постоянни навици и устойчива психична нагласа в условията на изпитна обстановка.

Не бива изпитът за завършване на образователна степен след средно образование да се подготвя с презумпцията за заместване на конкурсния изпит за висшето училище, поне в днешната ситуация на българското образование. Осигуряването на необходимия преход между средното и висшето образование ще се извърши като резултат от повишаването на качеството на обучение, за чиято проверка е необходим националният изпит. Той ще бъде и в ролята на двигател на качеството на средното образование.

Необходимостта от полагането на национален изпит за завършване на образователна степен е синхронно с европейските образователни стандарти за покриване на предварително обявените от съответната държава образователни изисквания. След като МОН е обявило Държавни образователни изисквания, трябва да се провери дали държавната политика в образованието е проведена. При това само чрез прилагането на обективен принцип би могло да се установи дали изискванията са спазени. Например във Великобритания процедурата по провеждането на матуритетните изпити включва гарантирана анонимност и минимум двукратна кръстосана проверка за обективността на оценката. Дори и в подобен „най-тежък“ технически вариант националният изпит е напълно приложим за условията на българското образование както след завършване на основно, така и след завършване на средно образование.

Това, което най-много пречи в момента на необходимата подготовка на национални изпити за завършване на отделните степени в средното образование, е неадекватната на обективните изисквания и противоречива по документи нормативна база.

А целенасочената подготовка на учениците за успешно полагане на държавни изпити би туширала много бързо проявяващият се и в момента дисбаланс между равнището на образование в отделните училища, между отделните градове, региони...

Ако условието за полагане на национални изпити при завършване на съответната образователна степен е неотменимо, ще се увеличи мотивацията във всички социални прослойки на българското общество за интензификация на собствените усилия за по-качествено образование.

Само чрез провеждане на национални изпити за завършване на образователна степен може да се въведе задължителна обективна система за проверка и оценка на резултатите от образованието. Прилагането й ще даде възможност на цялото общество да види резултатите от предварително заложените условия и елементи в образователния процес. Тогава неминуемо то (обществото) ще активизира своето отношение и ще стане съпричастно към проблемите в средното образование. Ще започне да обръща внимание на много важни неща, като управление на образованието, квалификация на учителите, действащи стандарти, учебници и всички други аспекти на образователния процес, които засега изпадат от актуалността на обществените интереси.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

* Моето становище е, че в условията на съвременното общество основно образование трябва да се завършва след 7. клас. Динамиката на промените, както налага информационното общество днес във всяка област на живота, засяга не само проблемите на акселерацията на децата, но и необходимостта от активно социализиране на все по-рано съзряващия млад човек. [обратно]

 

 

© Мариана Бакърджиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 2
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 2.