Мариана Бакърджиева

web

Предстоящите матури и преминаването към дванадесеткласно обучение предизвикват дискусии относно ефективността на действащите в момента учебни програми по български език и литература в средните училища. Една от водещите идеи за увеличаване на обучението с една година беше с цел да се намали претоварването със задължителен учебен материал, който по литература има естествена тенденция за увеличаване предвид включването на „забравени“ през минали периоди автори и на редица съвременни автори. В същото време би било кощунство да се мисли за каквато и да е „редукция“ в изучаването на автори като Ботев, Вазов, П. П. Славейков и др. признати класици на българската литература. Това увеличаване броя на авторите и съответно на литературните творби неизбежно поражда съпоставяне между ценностите на литературната традиция и породената от съвременния начин на живот и действието на медиите ценностна система на учениците. В нашата съвременност към проблематичността на ценностната система на младия човек се добавя и въздействието на визуалната култура, която редуцира естествената потребност от четене на литературни текстове.

Към посочените особености на нашата съвременност се добавят и ограничителните рамки на учебната програма по литература, която предопределя в голяма степен подбора на автори, произведения и основни теми. До каква степен е функционална подобна структура на учебна програма по литература? Не ограничава ли прекалено възможността за индивидуален избор, който в известен смисъл е и мотивиращ за читателската култура на ученика - не само за часовете по литература, но и извън тях?

Този проблемен контекст допълнително усложнява съдържателните аспекти на програмата, а те са практически единственото поле за действие на учителя и на ученика, което, в съчетание с организиращата (или дисциплиниращата) роля на уместно построената и текущо актуализирана методика на преподаване, би могло да осигури творческото начало в преподаването и активността в усвояването на учебния материал по литература за 11. клас. Поставеният проблемен контекст би могъл да се разгледа в няколко основни аспекта. Първият от тях е свързан с литературната традиция.

Подборът на авторите и отчасти на произведенията в програмата по литература за 11. клас са традиционни повече от половин век. Прякото им свързване с изискванията на кандидатстудентския изпит по литература за повечето от висшите училища в страната допълнително предопределя неизменността на традицията и занапред. От друга страна, фиксирането на задължителността на общите теми понякога поражда парадокса на „изненадата“ при обявяването на конкурсните теми за прием във висшите училища. В този смисъл няма гаранции за блестящо представяне на тези изпити за кандидати, които добросъвестно и дори с отлични оценки са усвоили дефинирания в учебната програма литературен материал. Красноречиво доказателство за това са колебаещите се винаги около 50-те процента кандидатстудентски двойки по литература. Едно от правдоподобните обяснения за това е липсата на достатъчно практика за изграждане на писмена култура, тъй като в рамките на един срок преподавателят преглежда средно по 4-5 писмени работи на всеки ученик и това е в съчетание с липсата на синхронизиращи усилия в тази посока с други хуманитарни дисциплини.

Общометодологическият аспект при обучението, свързан с учебната програма по литература, е фиксиран експертно, където иначе добрите намерения са „обяснени“ с „респектиращи“ термини, като социокултурна и езикова компетентност, практически значими групи знания и пр. Очевидно авторите на таблицата „Учебна програма по български език и литература за 11. клас“ са силно повлияни от „Социодинамиката на културата“ на Арон, при това от равнището на компетенции, което е прието да се означава, поне в развитите страни, като средно. Функционални ли са усилията на участващите в учебния процес, насочени към поставените цели, в рамките на програма по литература, която е информационно претоварена?

Третият аспект е свързан с методиката на преподаване, която теоретично, а в голяма степен и практически, е свързана с разчупването и търсенето на нетрадиционни форми на преподаване и усвояване на учебния материал. Тук ситуацията възможно най-динамично се променя, включително и в контекста на синхронизирането й с европейските норми за преподаване на литература.

Последният аспект е свързан със съдържателното равнище на усвояване на литературния учебен материал в съподчинена връзка с общото развитие на езиковата култура. Преди всичко съдържателното равнище е гъвкаво и приспособимо, тъй като средата за неговото осъществяване са класно-урочните занятия по български език и литература. Творческите способности на учениците могат да бъдат насочени към разчитането и разбирането на внушенията на художествените образи, които разкриват движението на идеите в литературата и обединяващата ги над границите на времето човешка универсалност. Неразбирането на тази връзка или откъсването й от съвременната житейска среда неизбежно води до неумение за четене и оставя ученика извън необходимото въздействие на художествения свят на литературата. По принцип в обучението по литература е налице една благородна цел, свързана с хармонизирането мисловния свят на ученика, заедно с култивирането на нравственост, лишена от самодоволство, лицемерие и условности. Вярата в непогрешимостта на собствените мнения и тези на корифеите е заразителна и това може да доведе до липсата на критичност и оттук - до липсата на собствено мнение, което подронва у ученика необходимостта от усилия за индивидуална изява не само по отношение на знанието, но и по отношение на личностното поведение. Съдържателното равнище е априори скрито и трудно поддаващо се на кон-трол, но точно тук се формират, пречупват се и безспорно се моделират останалите аспекти на обучението по литература.

Търсенето на общ или по-скоро на универсален модел за обучение по български език и литература е търсене и на естетическия му еквивалент от осмислянето на огромен по обем и жанрове литературен материал. Всеки опит за овладяването на този еквивалент чрез поставянето му в рамки води до погрешна посока. По-скоро е необходимо да се проектира представата за спецификата на литературното богатство като необходим елемент от културата на съвременния информационен свят. Формирана в тази посока, учебната програма по литература би трябвало да отразява непреходността на естетическия и етическия идеал, който е обвързан с целите на обучението по литература. Основополагащо начало за това може да се търси в една обща концепция за цялостното развитие на българската литература както в тематично, така и в жанрово отношение, чрез проекцията й в националната и световната култура. В много от случаите ще се разшири рамката на тълкуването на литературния текст в идейно и художествено отношение и това непременно ще бъде свързано с откриването на индивидуалната нагласа за четене. По този начин ще се окажат необходимо функционални и знания, които са свързани с изучаването на учебния материал по литература и в предишните класове.

Съдържателното равнище на обучение трябва да се подпомага от учебната програма, затова е необходимо действащата в момента учебна програма по литература да се преобразува. Освен посоченото дотук, което няма по-големи претенции от едно частно мнение, е необходимо учебната програма да спомага за цялостното и несимулативно привеждане на националните образователни стандарти към тези на европейската общност, като относителната свобода в тази насока би трябвало да бъде твърде голяма. Това е следствие на естественото разбиране, че националните и специфичните социокултурни ценности на всяка страна са определящи. Обучението по литература трябва много внимателно да се преосмисля в посока, която да гарантира хармонично развитие на учениковата личност, оформящо хуманистична ценностна система, желана както от преподавателите, така и от учениците.

Очевидно е, че учебната програма по литература трябва да бъде аргументирано изградена върху цялостна концепция, която да бъде необходим - вграждащ се - елемент в общия модел на българското образование.

  © Мариана Бакърджиева, 2001
© Издателство LiterNet, 30. 10. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 5-6, 2001.