|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Внезапната ми самота не е живота -
поне не само моят...
Анри Новера
Мога да я пренеса
със следващия автобус,
на следващия ред,
в следващия ден,
да й вдигна скандал,
да й начупя скелета,
да я произведа на конвейер,
да я използвам за алиби,
за носна кърпа,
за безотговорен акт,
за причина да съм аутист,
денонощно вулгарна,
а защо не и престъпна,
дори да я измисля,
ей така, от самота.
© Красимира Джисова, 2002
© Издателство LiterNet,
21. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|