РАЗНИЩВАНЕ НА СЛУЧАЯ

Красимира Джисова

web

Новият се отплесва в разговор за Европейския съюз със същото въодушевление, с което до преди малко редуваше frutti de mare с лявото ми бедро. Италианецът пикае през петнайсет минути, заради фантастичната ни бира, и Новият бърза (около 120 думи в минута) да покаже, че има нещо в главата си. Италианецът симулира слушане, понеже на съседната маса едно V-образно деколте го разконцентрира, но кима одобрително и поощрява лошия италиански на Новия, който е дотолкова възхитен от собственото си мнение, че говори все по-високо и ставаме център на внимание в ресторанта. Това не впечатлява италианеца, свикнал с крещенето, а би трябвало. В крайна сметка, заради него Новият се напъва толкова. Казвам, че си тръгвам, а Новият е сигурен, че след малко всички си тръгваме, ала спомене ли “след малко”, два-три часа не ни мърдат.

Докато италианецът е в тоалетната, Новият наваксва с основното ястие, за да може после да коментира от друга гледна точка Голямото присъединяване. Храната не само стимулирала аналитичното мислене, но и потискала плебеизма в поведението.

- Така и не разбрах какво прави в България.

- Роберто ли? - пита с пълна уста Новият и ме информира, че си търсел жена.

- Тъпо.

- Истина.

- Кое? За тъпото ли?

- Може и да си права - замисля се, подпира вилицата и ножа на ръба на чинията, преглъща и изтърсва, че за Роберто българката е Canale Grande, в който има място за всички. Така, между другото, било според чужденците. Повечето. Принципно.

- Смотаняк.

- Истина.

- Кое? За смотаняка или за канала?

“Истина” е любимата дума на Новия и понеже я произнесе два пъти за къс период от време, сега дъвчи с още по-голямо удоволствие, озвучено с “ммм”. Новият мисли, че всеки трябва да си има любима дума и една вечер ме накара да си измисля такава, да съм си я употребявала, да съм видела колко е страхотно. Спрях се на “майната му” и той измисли правилото, че не се отнасяло за изрази. Предложих “fuck”. Новият обаче бил убеден, че съм предавала чрез fuck други, скрити значения и нямало да ме разбират правилно.

На следващата сутрин имаше скреж по прозорците.

- Скреж - казах му. - Това е думата.

Не била лоша. Хрупкава, свежа, емоционално импотентна, но съм можела да я използвам само през зимата.

Роберто се забавя повече от обикновеното. Средностатистически се облекчава за две минути и тридесет и седем секунди (с включен престой пред огледалото и евентуално измиване на ръцете). Новият се чуди какво става. Щял да провери дали не му е лошо.

- Като нищо. Миди, боб по родопски, бира, жаби, сирене по шопски... Тъпче се като прасе. И да не забравя! Защо не престанеш да говориш за Европейския съюз? На Роберто не му пука, не разбираш ли?

- Не е вярно.

- Истина.

- Тази дума е моя.

- Нали е тук заради canale grande... Макар че Роберто е най-подходящият разбивач на фантазии за драматична, романтична и перверзна връзка с италианец.

- Ти откъде знаеш?

- Интуиция - казвам му и отклонявам погледа си по посока на V-образното деколте, което излиза от тоалетната, настанява се на мястото си и гърдите му се пълнят с въздух.

Жената захапва показалеца на дясната си ръка, а с лявата разклаща чаша с вино и не успява да фокусира жеста на мъжа, който вдига чашата си срещу нейната. В същото време Роберто оправя възела на вратовръзката си пред WC-то с маниера на човек, който няма други занимания, освен поддържането на външния си вид.

- Виждаш ли това, което аз виждам?

- Знам за него, преди да го видиш - отвъръща Новият, забождайки със замах парченце телешко и го върти в зеленчуковото пюре ожесточено.

- Тя защо го гледа така? Да не би да разчита на продължение?

- Е да, един път не сближава, нали?

- Нали?!

- “Нали” като “Нали знаеш?”.

- Откъде бих могла да знам.

- Да не си разваляме вечерта.

Новият разбърква раците с кашкавал и марули в стъклената купа и ги побутва към мен, защото били лека храна и съм щяла да избегна стомашните кризи около гастрита на дванадесетопръстника ми.

Роберто вече е на масата с неговото allora*, което означава, че трябва да отговорим нещо, дори и без да ни е задаван въпрос.

© Красимира Джисова, 2003
© Издателство LiterNet, 29. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.