Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КИТАЙСКА ЧИНИЯ

Красимира Джисова

web

Ето още един. Пляс! Хубавичко го размазах между дланите си. Тези мъже са адски досадни. Постоянно бръмчат около телата ни. Само чакат да загасим лампите и да легнем, за да ни ухапят. Но вече - край!

Този край датира от времето, когато гледах на ориз в Дзя Дзунг Сю Ди Ганктъ - квартал в северозападната част на югоизточен Гуан Джоу. Тогава, между две хвърляния, открих шикарно ресторантче на левия тротоар, зад сергиите с риба, домашни червеи и ферментирали обелки от ябълки. Още се веят пред очите ми тензухените пердета с препарирани мухи по тях и покривките с импресионистично размазани петна. Готвачът фламбираше водорасли пред клиентите и се уригваше.

Вокалният му пърформанс режеше Кортиевия ми орган. Беше ужасно! Толкова болка до онзи момент ми бе причинявала единствено Бьорк. Тъкмо си хапвах от десерта - захаросани миди, за които по-късно разбрах, че са били живи и дълго ги погребвах в тоалетната, когато готвачът, онзи същият с жълта кожа, жълти нокти и жълти зъби, седна до мен и ми предложи Рецептата на живота ми срещу едно духане. Беше си подпалил панталона, докато фламбираше и дълго трябваше да духам /още усещам как ромът лепне по устните ми/. Впоследствие получих два реда указания за приготвянето на един крем. И значи: забърквам го, намазвам се с него и потривам ръце като лихвар в очакване да стане нещото. Мъжете започнаха да изчезват за същото време, за което се появяват в онтогенезиса на една жена, за да го направят на супа. Направих си каталог на изплясканите, за да се надувам пред погребалните агенти. Такова удоволствие ми доставяше ритуалът да ги притискам, да ги хомогенизирам в ръцете си, докато ми лижат пръстите и шепнат агонизиращи: "Ти си първата ми убийца!". Мислех си само колко ми е вътрешно, колко облекчена се чувствам. Можех да пляскам нон-стоп гадните ципокрили, а после да ги излагам пред приятелки: "Вижте този експонат. Не е ли страхотен?! Забих му карфицата точно, където трябва и не съм го повредила ни най-малко! А ни ми беше лесно. Как се опъваше в началотооо! Но, когато му признах, че не съм срещала друг като него и ще му отредя почетно място в колекцията си, омекна, ъъъ, т.е. втвърди се. Само крилцата му трептяха, докато го приковавах към таблото. Сигурно си мислите, че съм избързала, но аз ви уверявам, дори се заклевам в имплицитната си мъжественост, че го убивах бавно, прилагайки индивидуални садо-мазохистични и психо-тактични методи в компилационен стил: дьо Сад-Мадона-Фройд. И тъй като съм чувала, че любовта на мъжа минава през стомаха, а аз исках той да ме обича, да бъдем неделими като гонозоми, го поставих в една чиния и го залях със сос от пикантни охлюви, хипнотизирани по време на ерекция. "Ооо, да!" - чух го да казва, а аз повтарях: "Ти не си мъж, ти си охлюв. Ти не си охлюв, ти си слузта след него. Ти не си слузта след него, ти си нищо. Когато преброя до три, се скрий завинаги в черупката на преднамерената си добронамереност!"

Едно, две, три! Щрак!

Ама, Боже, разбирам ги тези мъже!

 

 

© Красимира Джисова, 2002
© Издателство LiterNet, 16. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.