THINK ABOUT THE FUTURE...

Красимира Джисова

web

Глобалното затопляне в интернационалната социокултурна мрежа посредством новите технологии, които ни наложиха нов lifestyle, променяйки съзнанието ни, започна с климатичен шок, последван от стадия - конфликт на доводите за и против, за да се стигне до хомеостазен баланс. Резистентният в началото организъм на обществото успя да се адаптира към онова пространство, в което мисленето определя битието, защото там, между чиповете и клетките, абсолютната независимост е възможна, защото дори регистрирайки адреса си, всеки запазва правото си на анонимност и този уникален приоритет ни позволява да комуникираме без излишни пози, да създаваме една откровена интеракция с другия, в която личността ни да прогресира, без да се деконструира. Ето защо Интернет се превърна в модификация на Обетованата земя за хората, имащи потребност от неконвенционално общуване. Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции за човешките взаимоотношения, и агресивната критика срещу съвремието ни не се оказаха по-мощни от модела на процесора, от неговата памет и от NET-a, чрез който програмираме непринудено ежедневието си, търсим консолидация на идеите си и се информираме спрямо интересите си, за да сме винаги on-line на живо, за да сме конферентни, без да протоколираме участието си.

Удоволствието да намериш и да бъдеш открит, е лайтмотивът в целия този процес, който е особено важен за твореца. На последния най-сетне е предоставена възможността да се изявява мултимедийно, да се "отвори" пред многомилионна аудитория, да бъде "поискан", защото модерният свят изисква нов начин на възприятие.

Вариационната политика, демонстрирана от новите технологии, е в духа на Think about the future и от голямо значение е, че тя не се определя от потребителските предпочитания с най-висок рейтинг, а може да задоволи и най-претенциозните и специфични желания. В този аспект Интернет се явява не само като контактьор между I-читателя и имената от графата "Класика", но се превръща и в звено-посредник за едно докосване до творчеството на съвременни автори, които междусайтно биха могли да реализират полезен обмен, а също и синтез. Така съжителството им постепенно се измества от виртуално в осезаемо, проективно изпълнено в контекста на артистичното електромагнитно поле. А в него, и в частност в инфраструктурата на Интернет, всички улици са главни. За да се разхождат по тях, като част от "търсените", непопулярните творци не само трябва да притежават ексцентричността на свободен електрон, да фосфоресцират и да се открояват на фона на уличния декор, а и да бъде дадена гласност на функционалния им талант - условие за интегрирането им към артсистемата.

Когато гледам монитора, преди да посоча SEARCH, ме обзема невъздържано вълнение, подобно на това на жадния в пустинята при всяка следваща фата моргана. А после, вече inside, то се компилира с удовлетворението, че съм "влязла" в историята. ENTER! Не звучи ли като: "Музика!" - репликата на краля към оркестъра по време на тържествен прием. През прозорците ме гледат Карл Попър, Бурдийо, Емили Дикинсън, Рембо, Джером Джером, Естерхази, Виан, поетите без имена и тези с много. Единственото сходство между тях е, че са работили с години над това, с което се запознавам за броени минути. Всичко е тук, между OPEN & CLOSE. Къде сме ние? - ще попита неизмерено средностатистическо гласче. Пак тук. В NET-a не сме нито провинциална държава, нито кирилизирано гето, а достойни, по мое мнение, съавтори на литенциклопедията. Като се започне от многобройните азбучни каталози, които преглеждат new line поети и белетристи, предлагат прочит и преразглеждане на изучаваните в учебните заведения автори-конструкти, за да се стигне до електронните конкурси, оповестени от сдружения като Словото, организирани от сайтове като LiterNet - за млади и неутвърдени писатели, както и естествено построените web-страници на съзидателни хомо сапиенси.

Мултимедийното представяне на книги има перспективи да стане традиция, също както посещенията във виртуалните библиотеки и поръчките в Book shop-овете. Наскоро дори на името на Христо Г. Данов за първи път бе връчен приз за електронно издание и нови технологии на "Перо Класика" - за два книжни тома, съдържащи нов прочит на Христо Смирненски и мултимедиен CD-ROM, който е с хипертекстови възможности за търсене в произведения от съдържанието на книгите, в критически отзиви от времето на автора и днес и в биографията на самия Смирненски. Като екстри към CD-то са предложени 1600 архивни фотоса, четиридесет минутен аудио-рецитал, факсимилета и тестове за проверка на знанията. Наложително е да има повече такива проекти, които да разпространяват литературата по достъпен, естетически издържан и оригинален начин, за да се възобнови интересът към нея по един мултиизмерен път, защото модерното общество има нови очи, които искат да виждат нови неща. Дигиталното кино доказа последното и върна зрителите в киносалоните, осигурявайки им своеобразно приключение чрез перфектен саунд и компютърно обработени сцени. Машината на времето заработи още с "Междузвездни войни", за да се стигне до момента, в който виртуалните реалности заредиха свободното ни време и ни дадоха възможност за избор, първоначално между кино- и VHC-лентите. Креативното въображение вече се подвизава на DVD и в Internet, който революционизира изкуството. Днес мога да посетя художествена галерия, да прочета няколко разказа, да изгледам филм и всичко това, без да бъда изморително мобилна.

Да отречеш новите технологии, означава да се отречеш от обществото, в което живееш, дори от самия себе си като съществуващ в двадесет и първи век. Не можеш да се возиш на борда на "Боинг", да изминаваш хиляди километри за броени часове, да използваш GSM, за да бъдеш винаги във връзка със своите близки, да си запишеш час при лекар, чийто кабинет е хай-тек обрудван, а в същото време да обвиняваш онези, които предпочитат компютъра пред книгата, DVD-то пред театъра или чата пред разговoра face to face! Изконните форми на поведение никога няма да бъдат заличени, въпреки че понякога са дискриминирани, но те не могат да изчерпят потенциала ни. Затова и в речника ни се вписват понятия като прогрес и еволюция. Но всички знаем, че от двуколката до автомобила разстоянието не е символично.

Think about the future...

© Красимира Джисова, 2002
© Издателство LiterNet, 30. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.

Есето спечели поощрителна награда в конкурса "Доколко новите технологии и Интернет са средство за по-добрия достъп до креативния свят на Другия?", организиран от Център за изкуства "Сорос" в рамките на проект "Достъп до литературата", 2002.