ИЗКУШЕН ОТ СЪВЪРШЕНСТВОТО
(Симеон Янев на 75 години)

Кирилка Демирева

web

Симеон Янев е личност с респектиращо присъствие в българската литературна наука и в литературното творчество. Литературен историк, литературовед и критик, есеист, писател и в същото време обладаващ скромността на човек, който знае цената на думите и е безкомпромисно взискателен не само към чуждото, на преди всичко към собственото си писано слово. Дългогодишният му труд на полето на литературата обогатява българската наука с книги, които утвърждават името на Симеон Янев като проникновен анализатор и мислител. Най-пълно разгръща творческия си потенциал на учен като професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Катедрата по българска литература. Води магистърска програма по творческо писане. Председател на Вазовото университетско общество. Главен редактор на сп. "Литературата". През този период излизат "Традиции и жанр" (1975), "Тенденции в съвременната проза" (1977), "Българската детско-юношеска проза" (1979), "Критически прегледи" (1985), "Пародийното в литературата" (1985), "Скъпи неща (Разкази за български писатели)" (2000). Тези книги обогатяват не само творческата биография на учения, но заемат достойно място в развоя на литературната наука.

Симеон Янев се проявява като задълбочен изследовател и проникновен народопсихолог в портретите-есета, посветени на ярки възрожденски личности: "Корени" (1876), "Перущенският апастол" (1976), "Български характери" (1989). Посрещнати са радушно от литературната критика, която вижда в портретите принос на автора им към националната характерология. Като отбелязва добрата стилистика, Галин Тиханов посочва, че есетата представят в нови измерения фигурите на българските възрожденци, а така също образуват "едно ново тълкувателно пространство, където ... в авторския възглед на Симеон Янев тези личности заживяват еднакво убедително и като самостойни фигури, и като знаци на исторически необходимото". Към книгите прибавяме и авторството на многобройни студии, статии, рецензии, интервюта, както и учебници по литература за средното училище с нов поглед към застиналото до този момент в консервативни стереотипи учебникарско дело. С висока отговорност пред литературната памет Симеон Янев организира и осъществява с екип от сътрудници издаването на "Атлас на българската литература 1740-1989". В продължение на десет години (2002-2012) излизат 6 тома. Труд, който изисква постоянство, трудоспособност и себеотдаване на едно дело с обществена значимост и перспектива за бъдещето на литературната история. Посочените издания очертават представата не само за обема, но и за жанровото и тематичното многообразие на едно респектиращо научно творчество.

Но, струва ни се, че истинското свое призвание Симеон Янев вижда в литературното художествено творчество. Започнал като автор на детско-юношески произведения, той навлиза дълбоко в прозата. През 1983 г. излиза първа част на романа "Биографии на писатели, генерали и трети лица", а през 1986 г. заедно с тази първа част излиза и втората под същото заглавие. В този диптих определено авторско постижение е образът на хуманиста Йордан Йовков, в който е вложена идеята за творческото писане като призвание на духа и мяра за нравственост. Заедно с това се навлиза дълбоко в българското битие от времето на балканските войни и началото на 20-те години на ХХ век, видяно през съдбите на личности, оставили противоречиви следи в историята ни. През 2013 г. излиза замисленото продължение на романа под заглавие "Биографии на отрепки". Макар че някои от героите продължават романовия си живот, стилистиката на текста го отвежда към роман-сатира. И в това няма нищо изненадващо, защото предмет на изображение е времето след преломната 1989 г., когато обществото ни навлезе в нескончаем преход. Извън всякакви политически пристрастия писателят обективно проследява как надеждата за промяна се изражда в подмяна. Пред очите на читателя се редуват картини на разруха - преселване и демографска криза, морална деградация и упадък на нравите. Особено остро е перото на писателя по отношение на мимикриращата интелигенция. Проблемите на смяната на системата и поведението на интелигенцията са осмислени от висотата на непреходните нравствени ценности - против инерцията и конюнктурното писане, против приспособленчеството, кариеризма и политическия слугинаж. Писателят навлиза дълбоко в драмата на интелигента в общество, лишено от консолидиращи идеи. Внушена е идеята, че за упадъка на обществото определена вина носи интелигенцията, която в преломното българско време не се е оказала на висотата на призванието си. Романът, писан в продължение на 20 години, носи "болка, която не боли, а влудява". Затова, може би, като контрапункт на реалността идва философската линия - за извисяващата сила на божественото в човешкия дух. Тази част на романа, относително самостойна в развоя на действието, е сериозна заявка за жанра философски роман, за какъвто в българската литература липсва традиция.

И с творчеството, и с гражданското си поведение Симеон Янев последователно и неотклонно изгражда облика си на личност с характер, на интелектуалец, който в идейната разноликост на съвремието плаща висока цена да отстоява възгледа за родното, за българското като най-висша ценност, против "модерните" виждания за абсолютната автономия на личността, за комфорта й да бъде космополитна. Затова в гръмогласното ни време той избира поведението на вътрешен емигрант. Както сам споделя в интервю, години наред изгражда собствена китайска стена, за да се отграничи от тези, които, "като възмечтават чуждото, рият калта по собствените си гърбове", губят и уважението на същите, пред които коленичат. Защото "цената на собственото е равна на цената на себеуважението".

Подобни мисли писателят споделя по повод на книгата "Участта българин", с която той отбелязва своята 60-годишнина през 2002 г. В този текст народопсихологът достига до нови дълбочини в разсъжденията си за българската съдба, осмисляйки нетрадиционно явлението Бай Ганьо в защита на тезата, че трябва да се научим да живеем като себе си. И днес, петнадесет години по-късно, Симеон Янев продължава по избрания път да бъде себе си. В книгата "Класично и съвременно" (2016) са събрани текстове, в които в дискусионен план са споделени размишления и идеи върху литературната история и критика. Своята 75-годишнина писателят посреща с книгата "Проза за прозата" - първа книга за поколението на прозаиците от 70-80-те години на ХХ век на т.нар. "инфантилна проза".

За своя принос в обогатяването на българската духовност Симеон Янев получава престижни награди: Национална награда за литературна критика Иван Радославов и Иван Мешеков (2003), Награда за литературна критика Нешо Бончев (2013), Лауреат на наградата Атанас Далчев (2014), носител на Вазова награда от името на община Сопот и Министерството на културата. За романа "Биографии на отрепки" получава наградата на СБП за най-добър роман, издаден през 2013 г.

В анотация към една своя книга Симеон Янев споделя убеждението си, че полето на литературата е "слово на изкушени от съвършенството". Нека идните години, дарени му от Бога, бъдат изпълнени с извисяващите мигове на изкушения от съвършенството.

© Кирилка Демирева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2017, № 11 (216)