ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В МОЛДОВА

Кирилка Демирева

web

В периода 1997-2001 г. Кирилка Демирева работи в Кишинев като учител методик в Българското средно общообразователно училище „Васил Левски“. Тя е ръководител на авторски колективи на четири учебника - „Български език за 3. клас“, „Български език за 4. клас“, „Български език и литература за 5. клас“ и „Български език и литература за 6. клас“.

Тенденциите към глобализиран свят проблематизират традиционните екзистенциални ценности. Разрушаването на едни и създаването на други се оказва сложен и динамичен процес, в който личността е подложена на различни, често пъти противоречиви, въздействия. Универсализацията все повече се налага като знак на всички сфери на човешкия живот. Този факт се интерпретира в два аспекта. От една страна, универсалната цивилизация осигурява масов достъп до прогреса, постигнат от човешкия опит. От друга страна, тя ерозира традиционните култури, оня културен фонд, в който се проверяват устоите на народната душевност и на личностното самопознание. Проблемът е да се открие индивидуалността в спецификата на културните съвкупности (народ, род), съхраняващи проверени във времето ценности.

Езикът и сътворената на него литература са същностен знак на културната обособеност. Това твърдение стои в основата на редица обществени практики, артикулиращи през последните години засилен интерес към българските общности в чужбина. В езика, бита и фолклора се търсят устойчивите ценности на народността, оразличаващи я в универсализиращото пространство на свят, исторически означен като „втора родина“. Казаното отнасяме преди всичко към нашите сънародници в Бесарабия. Процесът на сближаване, на „пътуване“ обратно към метрополията има своето начало в доминираща емоционална съпричастност, която през последните години от-стъпи на рационални, добре премислени стратегии за етническо единение. Тяхното институционализиране (например последователната образователна политика на МОН) дава възможности за операционализиране на разнообразни модели на културно взаимодействие.

Визираме преди всичко българската общност в Молдова, в чието законодателство българите там намират гаранции за етническо и културно самоопределяне. Изучаването на майчин език е един от приоритетите на образователната политика на Република Молдова. Регламентирани са два аспекта: национално училище (с майчин език на обучение) и училище с държавен език на обучение (молдовски), където майчиният език е един от предметите в учебния план. Разликата е в броя на часовете, който е по-голям в училищата с майчин език на обучение. Изборът между двата варианта принадлежи на учениците и техните родители. Върху него обаче влияят стереотипи, които удържат в съзнанието на нашите сънародници приоритетната роля на руския език като обслужващ всекидневното общуване. Така проблемът за избора е не само етнопсихологически, но и социален. Но разколебаващите механизми на социума не са фатално противодействащи на етноцентристкия модел на мислене. Стабилизираща роля в това отношение имат не само традицията, но и образът на съвременна България, с който се свързват очакванията за личен просперитет. Оттук и мотивацията да се овладее книжовният български език, който е индикатор за самоидентификация и адаптивност в далече по-многобройни комуникативни сфери.

Тези и редица други обстоятелства, които не са предмет на настоящото изложение, имат значение при изработването на учебна документация, утвърждаваща мястото на българския книжовен език (като майчин) и на българската литература в молдовската образователна система. Основополагащият документ - предметният училищен курикулум (учебна програма и образователен минимум по класове), регламентира статута на предмета български език и литература и включва концепция на предмета, общи и ключови цели, видове дейности при преподаване и учене, методически препоръки и препоръки по оценяването.

Принципното становище за равнището на владеене на български книжовен език като релевантно по отношение на литературното образование предпоставя тезата за вида билингвизъм с определящо значение за речевокомуникативните способности на учениците. Ако процесът на последователно използване на два езика се нарича билингвизъм, а човекът, който ги използва - билингва, то българите в Молдова са под влияние на вида билингвизъм, който възниква при използването на местния език (български, съхранил архаични лексикосемантични и граматични особености) и на езика макропосредник (руски и/или молдовски). Взаимното влияние на посочените езикови системи върху речевото поведение на учениците е безспорно, но не е достатъчно изследвано. Независимо от това курикулумът отчита факта и строи концепцията си върху съществуващите научни изследвания.

Не по-малко значим е и проблемът за културните влияния. Те именно предопределят и спецификата на подходите в литературното образование. Децата с двама родители българи, при това живеещи в район с преобладаващо българско население, са носители на типа култура, която отстоява етническите традиции в сферата на нравите и обичаите, на празнично-обредната система. Характерни са речевите етикетни форми, песенният фолклор. Всичко това работи в полза на етническото самоопределение.

От друга страна, налице е влияние на типа култура на средата, в която исторически сложилите се обстоятелства са наложили на българската бесарабска общност да съществува и да се развива. Времето неизбежно работи за т.нар. акултурация - приближаване на културните елементи на една етническа общност към културата на друга. Това приближаване тръгва преди всичко от езика макропосредник (в случая в много по-голяма степен руски, отколкото молдовски). Казаното е същностна характеристика на културното поведение на българите, „разтворени“ в големите градски общности. Тези и други реалии обричат еднозначните решения в образователния процес и затрудняват стабилизирането им около идеи в такъв универсален документ, какъвто има претенциите да бъде курикулумът. Налага се йерархизиране на целите и задачите, гарантиращо отвореност на системата - гъвкавост и мобилност в съответствие с конкретиката на образователната ситуация. В съответствие с казаното предметният курикулум обосновава следните принципи на родноезиковото и литературното образование:

- отчитане на езиковата и социокултурната интерференция;

- използване на речевата практика на учениците (диалектен вариант на българския език) като основа за овладяване на книжовната норма и за формиране на умения за общуване;

- използване на индивидуалния опит, придобит при овладяване на основите на познатите лингвистични системи;

- частично прилагане на методи и похвати, характерни за чуждоезиковото обучение, в условията на билингвизъм;

- кумуникативноречева ориентация при целеполагането и типологизирането на уроците;

- подбор на литературни творби от българската класика, достъпни за съответната възраст и формиращи естетическо отношение към езика и литературата;

- осмисляне на културните послания на учебното съдържание по българска литература в неговата амбивалентност - като път към етническа идентификация и като възможност за интерсубектно и междуетническо взаимодействие;

- интерпретация на творби, тематично свързани с българската история и литература и създадени от български автори от Бесарабия;

- съпоставка на творби от българската, молдовската и руската литература с цел идентифициране и разбиране на „другия“;

- осъществяване на интеграция между компонентите на предмета български език и литература.

Идеите на училищния курикулум (5.-9. клас) са основание на създадената цялостна система на родноезиково и литературно образование с филологическа насоченост в лицейските класове (10.-12. клас). Изхожда се от едно по-широко разбиране на филологията като съвкупност от науки, изучаващи духовната култура на народа, отразена в езика и в литературата. Необходимостта от по-категорично заявен интегративен подход между езиковото и литературното образование се обосновава от:

- същността на филологията като част от хуманитарното познание;

- универсалната същност на езика като средство за общуване във всички сфери на обществения живот;

- същността на езика като първоелемент на художествената литература;

- същността на литературата като изкуство на словото, като най-съвършена, пълна форма на съществуване на националния език;

- наличието на единни понятийни ядра (текст, структура на текста, естетическа функция на словото, изобразително-изразителни средства на езика, стил и пр.).

Сред задачите на филологическото образование на нашите сънародници в Бесарабия следва да се открои изучаването на езиковата система на родния език като средство за развитие на лингвистичното мислене, на езиковия усет, спомагащ постигането на комуникативни компетентности: познавайки системата на родния език и съотнасяйки я към системите на другите езици, обслужващи комуникацията в социокултурното пространство (молдовски, руски), личността придобива способност за по-бързо изучаване на други чужди езици. Така на основата на родния език и родната култура се формира полилингвистична и поликултурна личност.

В литературното образование приоритетна роля се отрежда на културологичния подход. Концепцията на курикулума настоява да се извежда общото и специфичното в художественото пресътворяване на българската национална съдба в литературата, създадена в метрополията и сред българската диаспора в Молдова. Чрез съпоставка с молдовската, румънската и руската литература се откриват общи културни символи и форми на словесността в контекста на съответната културна епоха. Водеща цел в този процес е приобщаването към изконните български духовни ценности, самоидентификацията, мислена като принадлежност към българския народ и българската прародина. Едновременно с това се засилва индивидуалната рефлексия по отношение на опозициите „свое - чуждо“, „аз - другият“, „ние - другите“.

Тук избирателно се представят някои от идеите на училищния курикулум по български език и литература. Предпочитанието те да бъдат изведени едни пред други има своето основание в осъзнатата етнопсихологическа и етнолингвистична специфика на образователните процеси в Молдова.

Опит за прилагане на тези идеи представляват учебниците по български език за 3. и 4. клас и по български език и литература за 5. и 6. клас. Работи се върху учебника за 7. клас. Принципите, заложени в тях, не противоречат на традиционно утвърдените функции на учебника: информативна, формираща, стимулираща и самообразователна. Авторите се опират на тематичния подбор на текстовете, посредством който се акцентира върху лингвистичното знание. Подборът на речевите теми е съобразен с интересите на децата в тази възраст (3. и 4. клас), както и с необходимостта дискретно да се насочи вниманието им към понятия, свързани с етническата им принадлежност и със социокултурната среда, в която живеят и се развиват - род, прародина, роден край, майчин език, държавен език и др. Учебното съдържание е организирано около речеви теми като „България - моята прародина“, „Езикът на моите деди“, „Речта - огледало на човека“, „Аз и моят клас“, „Молдова - моята родна страна“ (3. клас); „Родна реч, омайна, сладка“, „В труда стои, другарю мой, хубавината“, „Компютърът - приятел твой“, „Родна земя“ (4. клас). Учебното съдържание по български език в учебниците за 3. и 4. клас е организирано в десет речеви теми. Всяка от тях се въвежда посредством подходящ художе-ствен текст и завършва с обобщителен урок. Мотивиращо значение има обръщението на авторите в началото на тези уроци. То има за цел, преодолявайки грубата дидактика, леко и непринудено да обедини във възприятията на децата речевата и лингвистичната тема. Важен компонент след всяка глобална речева/лингвистична тема са тестовите задачи.

В учебниците за 5., 6. и 7. клас е вложено учебно съдържание по български език и по литература. Разполагането му в едно книжно тяло улеснява междупредметните и вътрешнопредметните връзки. В максимална степен това би могло да бъде постигнато от всеки учител във всяка конкретна учебна ситуация. Без да изчерпват всички възможности, учебниците подсказват идеи в това отношение. На ново равнище е изведена тематичната организация на учебното съдържание. Направен е опит за успоредяване на речевите теми по български език с тематичното групиране на художествените текстове по литература. Реализирана, идеята в учебника за 5. клас изглежда по следния начин:

Подборът на текстовете, илюстриращи една или друга езикова тема, е свързан с посочените понятия. Семантиката им е изяснена чрез речниковите статии от тълковния речник. Посочени са и синонимите им. Намеренията са учениците за обогатят своята лексика и да развият усета си за контекстовата употреба на думите. Възможност за това дават и встъпителните художествени текстове, представляващи най-доброто от българските разкази за деца.

Как работи в учебника за 5. клас успоредяването на проблемите, организиращи езиковото и литературното учебно съдържание? Психолого-етико-философската отнесеност на понятията от речевите теми по български език дава възможност за разширяване на детския кръгозор. Тези понятия работят и за литературната компетентност на учениците предвид на това, че имат пряко отношение към тематичната организация на учебното съдържание по литература. Например осмислянето на понятието въображение става въз основа на текстове от приказния фолклор и на текст на авторска приказка (Маргарит Минков - „Безкрайна приказка“). По емпиричен път се изгражда разбиране за авторска приказка, извършват се наблюдения върху пародирането на приказни мотиви в личното творчество.

Литературните теми насочват към: приказките, преданията и легендите, басните; творчеството на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков; творчеството на бесарабските автори - Мишо Хаджийски, Нико Стоянов, Василе Романчук, Тодор Стоянов и др. Внушава се идеята за сходство на литературните теми в произведенията на българските автори, създаващи литература „у дома“ и „далеч от дома“. Формулировките на темите насочват към мислене на текстовете в аспект, достъпен за петокласниците и необходим за постигане на образователната задача - ценностно отношение към света.

В учебника за 6. клас речевите теми в частта български език отразяват повишения интерес на учениците в тази възраст към света, но и към себе си, към техния душевен живот, който по-често е в конфликт, отколкото в съгласие с другите: „Словото - мое откровение и сила“, „Искам да знам“, „Кой съм аз?“, „Откъде идвам?“, „Кой е другият до мен?“, „Какво зная за моя роден край?“

Порасналите комуникативноречеви и интелектуални възможности на учениците в 7. клас са основание за структуриране на учебното съдържание по български език около глобалната речева тема „Българските светове“. Тя подготвя условията за разкриване на черти от народопсихологията на българите, която следва да бъде обект на по-сериозно внимание в книгите за следващите класове. Глобалната тема се представя от есеистичен текст, обговарящ многоаспектността на израза български светове, конкретизиран по-нататък в пет речеви теми: „За езика“, „За природата“, „За митовете“, „За историята“, „За семейството“. Темите са илюстрирани с текстове, предимно художествени, създадени както в България, така и в Бесарабия.

Беглата съпоставка с речевите теми в предходните класове създава впечатление за повторяемост. В действителност вниманието се насочва към различни страни на понятието или явлението. В 7. клас например темата „За природата“ (като свят в българското етносъзнание) насочва към текстове, разкриващи българското мислене за природата, интимно съпреживян образ - без значение дали това е природата на България или на Буджака. Идеята е да се създаде още един мост между „тук“ и „там“, да се работи за неразкъсваемите нишки на етносъзнанието.

В дидактическия апарат на учебниците се извеждат като приоритетни:

- задачи, балансиращо насочващи към дейности в сферата на четирите речеви компонента - слушане, говорене, четене и писане;

- рубрики, ясни за адресата и мотивиращи за учебен труд: „Припомнете си“, „Фантазирайте“, „Разсъждавайте“, „Съпоставете“ (5. клас); „За да знаеш и можеш...“, „Открий в текста и прочети отново“, „Да разсъждаваме заедно“, „Творбата казва и още нещо“ (6. клас); „Провери какво знаеш и можеш“, „Провери разбра ли текста“, „Прочети, интересно е“, „Постарай се да запомниш“ (7. клас);

- въпроси, проверяващи степента на начално възприятие на литературните творби и на тази основа - осмислянето на непознатата лексика;

- въпроси и задачи, насочващи към интерпретация на текстовете на две равнища (първо равнище - когато българският език е предмет на обучение - 3 часа седмично; второ равнище - когато българският е език на обучението);

- задачи, насочени едновременно към езиковото и литературното по-знание и формиращи умения.

Заслужават внимание задачите, насочени към изграждането на езиковата личност, при която лингвистичните когнитивни структури са приоритетни в индивидуалното когнитивно пространство с оглед на етнолингвистичната ориентация в условията на езикова интерференция. В основата на лингвистичната когнитивна структура стоят езиковите компетенции, които формират съвкупност от знания и представи за законите на езика, за неговите синтактични, лексикални и фонетични особености. В контекста на казаното особено значение имат т.нар. прецедентни текстове, които Ю. Н. Караулов определя като: 1. Значими за една или друга личност в познавателно или емоционално отношение. 2. Широко известни както на предшествениците, така и на съвременниците на личността, принадлежаща на дадения етнос. Прецедентният текст изисква адекватна прецедентна ситуация, което означава, че той се явява особена единица на дискурса. В последния по-често се среща прецедентното изказване, разбирано като завършена и самодостатъчна вербална единица. Тя може да бъде цитат или име на герой от класическото литературно наследство, каламбур, пословица или поговорка.

Тази постановка е в основата на повишеното внимание в учебниците към българските пословици и поговорки; към характерни за българския език лексикални и синтактични конструкции; към думи и изрази на герои, онаследени в българското публично пространство с определен семантичен знак. В съпоставка с подобни прецедентни феномени на другите народи, екзистенциално свързани с българите, се постига узнаването и разбирането на присъщата на българския етнос екстралингвистична и лингвистична природа, разбирана като съвкупност от исторически събития, личности, природни закони, изкуство, литература и пр. Една добре премислена емпирика в това отношение би подготвила другото случване - навлизането на личността в когнитивното пространство на съвременния homo sapiens, който се подчинява на универсалните ценности. Но пътят към тази цел минава през националнокултурното самоопределяне на българите където и да се намират по света. Стореното от и за бесарабските българи е само един от осветените дворове на българската духовност.

ЛИТЕРАТУРА

Аретов 1997: Аретов, Н. Писателят далеч от дома (Предварителни размисли за българската възрожденска литература, създавана в емиграция). - Български език и литература, 3-4.

Быстрова, Черкезова 1997: Быстрова, Е., М. Черкезова. О филологическом образовании в школе. - Педагогика, 6.

Гуцу 2000: Гуцу, В. Развитие и внедрение куррикулума в гимназическое образование: концептуальные положения. Кишинеу.

Демирева, Кара, Кавръкова 2000: Демирева, К., Н. Кара, Л. Кавръкова. Курикулум за лицейските класове. Кишинеу.

Жерар, Рожье 1998: Жерар, Ф., К. Рожье. Разработка и анализ школьных учебников. Вильнюс.

Караулов 1987: Караулов, Ю. Русский язык и языковая личность. Москва.

Красных, Гудков 1997: Красных, В., Д. Гудков. Когнитивная база и прецедентные феномены в системе других единиц и в коммуникации. - Вестник Московского университета. Сер. 9. Филология, 3.

Рикьор 1993: Рикьор, П. Универсална цивилизация и национални култури. В: История и истина. София.

© Кирилка Демирева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 1
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2002, № 11 (26)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 1.