Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ЕЗИКА НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

Красимира Алексова

web

1. Основни езикови процеси в семейството

Семейството най-често се дефинира като микрообщност с макрофункции по отношение на индивида. За лингвистите (най-вече за социо- и психолингвистите) то е обект на задълбочен интерес поради спецификата му на речев колектив (speech community), отличаващ се с динамиката, обхвата и многообразието на протичащите в него езикови процеси. В семейството могат да се наблюдават на микроравнище голяма част от значимите за макрообщността езикови явления: езикова онтогенеза, формиране на ценностни нагласи по отношение на езика и на речевите варианти, сравняване на речевите особености на индивидите (в конкретния случай - на семейните членове), билингвизъм и диглосия, превключване на кодове, следване на престижни речеви образци, налагане на явления от узуса, борба на варианти в процеса на установяване на речевата норма и т.н. Това многообразие на езиковите феномени в семейството е продиктувано от неговата социална и психологическа природа на свързваща част между индивида и обществото.

Като особено важни за индивида могат да се изтъкнат три езикови процеса в семейството:

- усвояване на езика от децата;

- акомодация на речевите репертоари на съпрузите;

- взаимодействия между "езиците" на различните поколения.

Тук ще се опитаме да очертаем най-важните съвременни тенденции в протичането на тези три основни езикови процеса.

2. Предаването на езиковия опит между поколенията

Предаването на даден езиков код представлява интензивно усвояване на езиковия опит от децата като част от общия процес на усвояване и прилагане на социалния опит. Езиковата онтогенеза има за своя естествена среда семейството и е неизменна част от процеса на социализацията. Социолозите определят семейството като един от основните агенти на социализацията, доколкото семейното въздействие върху индивида във висока степен осигурява подготовката за изпълнение на социалните функции. Тук няма да разглеждаме особеностите на детския език, нито т.нар. baby talk - говоренето на възрастните към деца (не защото не са важни). Интересуваме се от предаването на езика преди всичко като взаимодействие между поколенията. В тази изследователска перспектива основен се оказва въпросът кой от семейните членове има определящо въздействие при усвояването на езика от детето.

2.1. Лидерът в семейството по отношение на речевото поведение

Предаването на езиковия код между поколенията в семейството е ясно обвързано с проблема за речевото лидерство в този микросоциум. Ако изследователят открие в конкретното семейство кой играе ролята на лидер в езиково отношение, той ще установи и някои от вай-важните речеви модели, следвани от децата в процеса на усвояване на езика. Освен това ще може да проследи в сравнително дългия процес на формиране на първоначалния езиков опит на индивида появата на онези лингвистични маркери, които ще бъдат константни в речевия му репертоар. А това означава да се отговори на въпроса чии и кои точно речеви особености на родителите усвоява детето като част от по-общия процес на езиковата онтогенеза.

Нека първо да спрем на въпроса за лидерската позиция в семейството и на отношението поведенчески лидер : лидер в езиково отношение. Ще тръгнем от факта, че семейството се отличава и със своята вътрешна субординация и координация. Йерархичната подредба в този микроколектив издига проблема за характера на семейната власт и свързаните с нея роли на отделните членове на семейството. В българското семей-ство в края на 20. в. все още битува понятието ‘глава на семейството’, като социологическите изследвания на българското семейство сочат, че през 90-те години 74,7% от жените съпруги и 74,1% от мъжете съпрузи утвърждават традиционното схващане за мъжа като глава на семейството (Днешното... 1987:222). Според повечето изследователи това понятие в наши дни е по-скоро психологически закрепено като част от традиционните етнокултурни ценности, норми и модели, отколкото икономически обосновано. Съвременното семейство е предимно от егалитарен тип с изравняване на семейната власт между брачните партньори като резултат от нарасналия социален статус на жената. В определени случаи тя е глава на семейството - положение, продиктувано от по-високото Ј образование и социален статус.

Подлагаме проблематиката за семейната власт на по-обширен коментар не от самоцелен интерес към структурата на социалнопсихологическите отношения в семейството. Целта ни е да проследим отношенията поведенчески лидер : езиков лидер в семейството като речев ми-кроколектив. В социалната психология все по-голяма популярност придобива твърдението, че "ръководител на семейството не е обезателно този, който го обезпечава материално, а онзи, който със своите лични качества съответства на тази роля" (Макавеева 1991:195). Ако конкретизираме, че според нас компонентът "лични качества" е функция на два детерминатора: социален (целия спектър на социалния статус) и индивидуално-психологически (организаторско-лидерските способности на личността), ще открием подстъпите към релацията глава на семейството : лидер в речево отношение.

Нашите наблюдения, потвърдени от записите ни на спонтанна реч и от анкетните ни проучвания, водят до извода, че могат да бъдат очертани няколко типа лидери по отношение на речевото поведение.

Тип 1. Лидерството принадлежи на онзи от съпрузите, чийто идиолект е по-близо до речевото поведение на групата или прослойката в макросоциума, което се възприема от общественото мнение като най-престижно. В съвременната българска езикова ситуация това е речта на интелигенцията, и още по-точно - на тази част от интелигенцията, която е задължена професионално да се реализира, спазвайки книжовните норми. Този тип лидерство се реализира в семейства, в които един от семейните партньори в професионалната си среда е задължен да спазва нормите на книжовния език, напр. учители, университетски преподаватели, журналисти и под.

Тип 2. Лидер в речево отношение е онзи от съпрузите, чийто идиолект е по-близо до престижните за населеното място речеви модели. Този тип се реализира в семейства, в които идиолектът на единия от съпрузите е в контраст с речевата норма, установила се в населеното място. Например във Велико Търново като лидер по отношение на речта ще се наложи (в големия брой от случаите) не придошлият от Западна България, а местният. Обратно - в София е по-вероятно да е езиков лидер роденият в столицата или придошлият от Западна България, отколкото съпругът, чийто идиолект е маркиран с особеностите на източнобългарската произносителна норма. Записите ни на столични семейства потвърждават това заключение (за повече данни вж. Алексова 2000).

Тип 3. Третият тип е по-различен, защото лидерството се установява не върху езикова основа, а върху силно изявена доминация в поведенчески план на един от семейните членове. Децата го възприемат като модел и подражават на речта на доминиращия родител, стига тя да не е в силна дисхармония с речевата норма на населеното място1.

В записите, с които разполагаме, има случаи, при които идиолектът на майката е далеч по-близо до книжовната норма, но детето възприема като образец за подражание баща си (доминираща авторитарна личност) и подражава на речта му, притежаваща множество западнобългарски по тип особености и жаргонна лексика. Даденият пример е и доказателство за верността на заключенията ни, че особено след 2,5 г.-3 г. следваните от детето модели на речево поведение не са в проста зависимост само от престижността или правилността на речта, нито само от всекидневната обвързаност с човека, който се грижи за отглеждането му. Те са обвързани с комуникативните стилове2 на поведение, установени в семейството, които са функция на типа отношения между съпрузите. От важно значение е ценностният комплекс, който се формира у детето и който закрепва у него поведенчески и речеви модели.

Тип 4. Това са случаите, в които един от съпрузите не владее добре българския език - в тях лидер в езиково отношение ще бъде владеещият (или по-добре владеещият) езика на макросоциума. Често в тези семейства децата са билингви, като проблематиката е толкова широка, че тук не бихме могли да я изчерпим. Например в български семейства, в които L1 е турски, цигански, румънски, арменски език или др., възникват езикови процеси, които се различават от процесите в семейства, живеещи в България, в които един от родителите е българин, а другият е чужденец. Възможни са множество комбинации, които тук няма да коментираме.

Този тип обаче дава основание да се очертае една важна съвременна тенденция в семейството, свързана с езиковото обучение - стремежът децата да изучават чужди езици, при това от ранна детска възраст. Не са единични вече случаите, в които се наемат бавачки, разговарящи с деца-та на чужд език. В почти всяка детска градина има допълнително обучение по английски език, а частните градини, занимални и курсове за деца предлагат обучение на различни чужди езици със силно изразено преимущество на английския език. Познати са немалко случаи, в които деца между 7 и 10 г. (I-IV клас) изучават паралелно два чужди езика - единия в училище с ранно чуждоезиково обучение и втория в курс по чужд език.

С разрастването на обединена Европа мултилингвизмът и мултикултурната проблематика придобиват все по-голяма значимост. В тази макрорамка желанието за бъдеща добра реализация на децата подтиква родителите в териториално малката и икономически по-слабата България да насочват децата си към изучаване на чужди езици. В образователните програми на всички страни от Европейския съюз са заложени два чужди езика, разликата обаче е в икономическите принуди и ценностните нагласи на хората от различните нации към усвояването на чужди езици.

По различен начин стои разглежданият проблем при раздяла на родителите. Той се усложнява, а не се опростява - при децата се нарушава естественият ход на процесите, свързани с избор на модел за подражание както в поведенчески, така и в езиков план. В някои случаи се засилва целенасоченото въздействие върху детето при внушаване на оценъчни характеристики към другия родител, които могат да бъдат манипулативни и да предизвикат сложна палитра от реакции от страна на детето (децата). Отнесени към проблема за езиковото развитие, тези реакции могат да доведат до реплики от типа: "Мама/Татко каза да не те слушам, защото ти не знаеш да говориш добре (говориш неправилно), говориш селски" и под., да имат като резултат отхвърлянето на родителите като престижни модели за речево подражание и до търсене на други авторитети, като не са рядкост случаите, в които се фаворизират агресивни речеви образци, предлагани на детето от комикси, филми, електронни игри, песни и др. Не твърдим, че при децата, живеещи в семейства с двама родители, този проблем не съществува. Подчертаваме само, че в случаите на раздяла на родителите децата винаги са изложени на повече рискове.

2.2. Семейните ценностни нагласи по отношение на речта и формирането им у децата

Както стана ясно, въпросът кой е лидерът, следван като речев модел от децата в семейството, има специфични реализации в различните възрастови периоди на детето. В ранна детска възраст (до 2,5 г.-3 г.) то възприема като модел за подражание онзи, който е най-дълго време с него. Постепенно у детето се формират не само знания за езиковата система, но и ценностни нагласи по отношение на езиковата вариантност, усет за правилност и уместност на употребите. Езиковият опит, който децата на-трупват постепенно, обхваща не само знанията за граматическата правилност на изказването, а и знания за социално детерминираната вариантност на езика, както и умения за уместно прилагане на тази система от знания в конкретния речев акт. Затова според нас езиковият опит представлява система, включваща както чисто лингвистичната компетентност, така и социолингвистичния опит3 на индивида.

Изграждането на ценностните селектори като част от социолингвистичния опит продължава през целия човешки живот, като началото на неговото усвояване е в семейната среда. В най-ранната детска възраст водещо за езиковата онтогенеза е влиянието на майката, тъй като тя е непрекъснато с детето. По-нататък тя често бива заменяна от бабата, а нерядко в последните години - от бавачка. Не бива да се пропускат и случаите, когато детето посещава детска ясла. Тези факти говорят, че съвременните деца в ранна възраст все по-често в сравнение с предходните поколения търпят ефектите от смяната на моделите, които следват в процеса на усвояването на езика. Причината за това е в променения статус на жената в семейството и в обществото (в това число и финансовата необходимост жената в семейството да работи, желанието на жената за успешна кариера и под.).

Важно е да се подчертае, че в ранна възраст (до 3 години) детето възприема речта на човека, който всекидневно е свързан с отглеждането му, без прилагане на оценъчни характеристики. Например Венци (2,5 г.) след двуседмичен престой при прабаба си казва на майка си: //голèмата баба йàга йа нèма/ избàга/ àс йа убùх//; //тòнинка мàлка папаýтка фанà//; //дàй ми чоàпе//; //отùвам ф кýфн’ата//. Интересуваме се от въпросите кога (на каква възраст), под чие въздействие и как започват да се формират ценностните селектори по отношение на речевата вариативност. Наблюденията и записите ни сочат, че около третата година започва формирането на селекторите за правилно и неправилно в речта. На детския език това звучи като: "А пък тя/той каза ... !" или "Този ... говори смешно/глупости!", или "Така не се казва!". Проблемът за следваните от детето речеви модели се усложнява, ако прибавим влиянието на детската ясла или градина. В училище започва целенасоченото езиково обучение. Като второкласничка Б. А. прави забележка на прабаба си: //не сè казва бàбо нèма/ /è сегà ше го пофтòри вèнци//.

Друга важна тенденция при усвояването на езика и формирането на езиковия опит на детето е силното влияние на речевите модели, разпространявани чрез средствата за комуникация. Телевизиите предлагат изключително разнообразие от детски предавания, включително изцяло детски телевизионни канали. Те, заедно с дисковете с рисувани и игрални филми, с компютърни игри или с детски аудио-приказки и песни, имат значимо влияние върху речта на детето около 3-годишна възраст. Все повече намалява възрастта, в която децата стават фенове на телевизията и CD-player-а, все повече родители търсят разнообразие за детето (или се разтоварват от ангажиментите си към него), пускайки му детски филм по телевизията или на диск. Не са малко случаите, в които детето все повече и повече се оттегля в един свой свят, рамкиран от екрана на компютъра. Този свят (на компютърните игри, интернета, общуването в нета и под.) би могъл да подмени реалността, да отдели детето от динамиката на "случването" в действителността, опосредствайки комуникацията чрез Негово Величество Нета. Това естествено би се отразило върху адекватността на речевото поведение на детето в различни от електронната комуникация ситуации. Наблюдават се немалко деца, които не знаят как да се държат, за какво и как да разговарят в ситуации извън общуването в интернет, нито пък какви езикови средства да използват при отчитане на особеностите на речевата ситуация, на социалните характеристики на събеседника и т.н. Естествено, че не става въпрос за забрана на компютъра, телевизора, интернета, електронните игри. Проблемът е в честотата на този тип забавления, в родителския контрол върху подбора, в мярата, в баланса. В детски програми, филми и електронни игри има все повече агресивни модели на поведение, които децата възприемат като престижни, като достойни за подражание и в речев аспект. Непрекъснатото увеличаване на каналите и средствата за комуникация и развлечение дава една нова характеристика на езиковите процеси в съвременното семейство - включването на все повече и по-разнообразни по характер фактори, влияещи върху ценностните селектори на детето по отношение на речта, а оттам и върху оформянето на езиковия опит.

3. Речева акомодация в семейството

Акомодацията (приспособяването) на специфичните езикови особености в речта на съпрузите е вторият (но не в йерархично отношение) важен езиков процес в семейството. Индивидът създава семейство с изграден вече собствен набор от ситуационно възможни речеви варианти, част от които са и моделите образци за адекватно речево поведение в семейния микросоциум. Тези речеви образци са оформени в семейството, в което индивидът е роден и е получил началния си езиков опит. Съпрузите първоначално в общи линии несъзнателно сравняват речевите си репертоари и съобразно със способностите си за мобилно речево поведение ги уеднаквяват. Това е най-общата схема на речевата акомодация в семейството. Тя има значителен брой конкретни реализации, за-емащи пространството от липса на речево приспособяване, през едностранен процес на адаптация на единия от съпрузите, до двустранност на речевата промяна.

Емпиричното изследване по метода на главните компоненти, обобщаващо поведението на социолингвистичните маркери4 в речта на представителите на около 30 семейства от София (съпрузите, децата и родителите на съпрузите), очертава тенденция, сочеща, че в съвременното семейство продължават да протичат процеси на речева акомодация, които са в най-висока степен детерминирани от териториалния произход на съпрузите (в обективен план) и от способностите им да се адаптират речево при променена ситуация (субективен план). В столични семейства, в които двамата съпрузи са от различни спрямо ятовата изоглоса части на България, протичат сходни процеси на взаимно приспособяване на речта. Това са семейства, обозначени на графика 1 като тип 1 (съпруг от Източна България, съпруга от Западна България) и тип 4 (съпруг от Западна България, съпруга от Източна България), които са събрани предимно в горната част на графиката. В речта на източния по месторождение съпруг акомодацията се изразява или в намаляване на броя, или в намаляване на честотата източнобългарските по тип лингвистични маркери, а и с поява на нехарактерни за източния българин маркери - напр. [òди дòнеси, ходòх, гледàх, пишеме, четеме, вървът, учителъ, пеъ, онеъ] и под. При западния по произход съпруг акомодацията протича с относително намаляване на честотата или отстраняване на някои от западнобългарските лингвистични маркери, напр. по-рядко ека (бел, голем), мека (ходиме, четеме) и под. Друг характер има акомодацията в семействата от другите два типа (тип 2 и тип 3), при които става въпрос за съпрузи, родени в една и съща част на езиковото ни землище според делението на ятовата изоглоса. При тип 2 - двама съпрузи, родени в Западна България (вж. дясната част на графика № 1), акомодацията се изразява в сравнително уеднаквяване на лингвистичните маркери, които и без това са от западен тип. При семействата от тип 3 (струпани според маркерите в речта на съпрузите в лявата част на графика 1) двамата съпрузи с източнобългарски произход, живеещи в София, се приспособяват речево, уеднаквявайки набора от източни особености в речта си и усвоявайки част от най-активните в макросоциума маркери, които са от западен тип.

Графика 1

Първи главен компонент

Акомодацията като езиков процес, протичащ между речта на съпрузите в семейството, представлява в нашата съвременност относително стабилна тенденция. Разбира се, съществуват и отклонения (напр. липса на акомодация), но те са редкият случай. Често те се дължат или на липса на речева мобилност и адаптивност у някого от съпрузите, или на авторитарна ценностна нагласа на един от съпрузите, която го кара да възприема и налага собствения си модел за единствено престижен.

4. Езиковото съжителство на поколенията в семейството

Съжителството на няколко поколения в едно семейство неминуемо поражда напрежение между речевия вкус на тези генерации. Под речев вкус разбираме предпочитание към една социално-комуникативна система с определени речеви особености. Във всяко семейството се актуализира проблемът за езиковото съжителство между носителите на различно виждане за престижността на определени езикови образци - диалектни, сленгови, вулгарни и др. Интересуваме се от речта на различните генерации, защото възрастта е значим елемент от комплекса социално-демографски характеристики, представляващи детерминатори на речевото поведение на индивида. Тук няма да теоретизираме проблематиката, свързана с езиковото съжителство на поколенията в семейството, а ще очертаем само съвременните тенденции.

В българското семейство съществува стабилизирана нагласа, според която разликите между речта на възрастното и на средното поколение са по-значителни, отколкото разликите между речта на средното и младото поколение. Както езиковите нагласи, видни от анкетните проучвания, така и резултатите от изследването на зависимостта между възрастта и маркерите в речта на представителите на трите поколения, базирани върху записи (вж. Алексова 2000), убедително доказват тезата, че средното поколение говори най-правилно от трите генерации в обществото поради влиянието на икономическата необходимост от професионална реализация. Младите и възрастните допускат повече отклонения от книжовната норма - едните поради експресивността на жаргона, вторите поради допускането на некнижовни варианти, а в много случаи и поради връщането към локалните специфични маркери на родното място.

Графика 2

В последните години емпиричните данни обаче сочат, че със смяната на поколенията и постепенното изчезване на типичните носители на традиционните териториални диалекти разликите между речта на възрастното поколение и другите две поколения (средното и младото) все по-рядко се дължат на наличието на диалектни маркери. Това с особена сила важи за големите градове. В тях различията между младото и другите две поколения се дължат по-скоро на жаргона. Не трябва обаче да подминаваме факта, че в някои райони на България съществува силна привързаност към комплекс от локални диалектни (или интердиалектни) маркери, които се възприемат като белег за принадлежност към териториалната общност и израз на локален патриотизъм. В тези райони неспазването на местната речева норма от временно напусналите и завърнали се членове се наказва с присмех, неодобрение, изваждане на прякор или с изолиране. Това важи и за семейството като най-малката група в рамките на подобни териториални общности.

Като една от активните съвременни тенденции в семейството е все по-активното навлизане на жаргона, а в някои семейства - и на вулгаризмите, в семейната комуникация. Това е мнението на анкетираните семейства, които подчертават, че децата "все повече си разрешават" да използват жаргон в разговорите с родителите си. Тази тенденция осезателно се задълбочава през последните десет години. Освен това все повече намалява разликата в употребата на жаргона между момичетата и момчетата. И все повече родители си признават, че в разговори вътре в семейството децата, особено в тийнейджърска възраст, употребяват пред родителите си жаргонни изрази. Изследването на вулгаризмите в семейната комуникация показва, че те имат сходни тенденции с жаргона, макар и не със същата величина на явлението. Докато жаргонните изрази могат да причинят неразбиране, недоразумение, шум в комуникацията между поколенията, то вулгаризмите сменят коренно регистъра и комуникативния стил и са основа за съществени проблеми в семейната комуникация и вътрешносемейните отношения. При раздяла на родителите децата, често изгубили ценностна ориентация или чувстващи се наранени от разрушената цялост на семейството, "наказват" и двамата родители, позволявайки си засилена употреба на жаргонни и вулгарни изрази в разговорите с тях. Неуместната употреба на жаргонни изрази и недопустимата употреба на вулгаризми в комуникацията родители - деца показват тенденция към нарастване. Те от своя страна са обвързани с идентични тенденции в макросоциума, което сочи явни проблеми в процеса на формиране у подрастващите на ценностни критерии и селектори по отношение на езика, а и на знания за ситуативно уместна употреба на езиковите единици.

5. Вместо заключение

Набелязаните в тази работа основни езикови процеси в семейството и спецификата на съвременното им състояние са важни не само за социолингвистите и психолингвистите, но също така и за възрастовите психолози и педагозите, които се интересуват от проблемите на общуването между поколенията. Записите на речта в семейството и анкетните проучвания на езиковите нагласи на отделните генерации с този микросоциум дават важна информация за динамиката на езика ни като отражение на непрекъснато променящата се социално-икономическа ситуация.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Установена истина е, че макросоциумът доминира (и чрез своите образователни институции) и е по-силен детерминиращ фактор от семейството, особено що се отнася до речта на децата, посещаващи някаква учебна институция. [обратно]

2. Под "стил" изследователите на семейната комуникация разбират "вербалния и невербалния начин на взаимодействие на един човек, който се стреми да съобщи как би трябвало да се приеме, интерпретира, филтрира или разбере дадено значение" (Тодорова 1988: 102). Някои автори експериментално разграничават комуникативните стилове на поведение на съпрузите според отвореността и ангажираността към изразените мисли, данни, чувства и поведение на другия партньор. Най-често се отделят четири стила - конвенционален, контролиран, спекулативен и контактен. [обратно]

3. Според нас в обема на понятието социолингвистичен опит се включват три елемента: 1) познаване на социално-функционалното и социално-териториалното раз-пределение на езиковите формации и подформации по сфери на дейност, социални групи и социални ситуации, т.е. познаването на "обективния аспект на езиковата вариантност" (Швейцер 1983: 26; 2) съвкупност от знания за трайните връзки между езиковите формации и ценностните комплекси, нагласи и ориентации на различните социални общности..., т.е. знания за субективния аспект на езиковата вариантност" (Швейцер 1983: 26) и 3) умения и навици тези знания да бъдат прилагани в езиковата практика на индивида" (Григорова 1991: 74-75). [обратно]

4. По-подробно за приложението на метода на главните компоненти вж. у Алексова, Алексов 1997:266-270 и Алексова 2000: 149-153. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Алексова 2000: Алексова, Кр. Езикът и семейството. София.

Алексова, Алексов 1997: Алексова, Кр., Г. Алексов. Приложението на метода на главните компоненти при изследване на социалната диференциация на езика. - В: Проблеми на социолингвистиката. V том. София.

Григорова 1991: Григорова, П. Социолингвистична вариантност в съвременната българска говорна практика (върху материал от столицата). (Автореферат на кандидатска дисертация).

Днешното... 1987: Днешното българско семейство. София.

Макавеева 1991: Макавеева, Л. Българското семейство (Етно-социални аспекти). София.

Тодорова 1988: Тодорова, Е. Съвременни американски теории за семейството. София.

Швейцер 1983: Швейцер, А. Социальная дифференциация английского языка в США. Москва.

 

 

© Красимира Алексова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 2
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2009, № 7 (116)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 2.