 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАШИЯТ ЩУРЕЦ
Във старата ни къща
остана чуден глас -
дошъл бе от полето
един щурец при нас.
Къде си, мили Щурчо,
приятелю добър?
Къде си с твойто сладко
"ципър, ципър, ципър"?
И ей, за изненада,
с познатия ни звук
щурецът се обади:
- Туук, туук, туук!
Дошъл е неусетно
със целия багаж,
защото ни обича,
защото си е наш.
И новата ни къща -
"ципър, ципър, ципър" -
един щурец превръща
във ширен полски кър.
© Йордан Русков, 1999
© Издателство LiterNet,
15. 12. 2002
=============================
Публикация В: Йордан Русков "Ден с очи засмени",
изд. "Златю Бояджиев", Пд., 1999.