Ивелина Савова

web

І. Същността, разновидностите, спецификите и функциите на определението като синтактична категория в простото изречение са подробно представени в граматиките на българския език, описани са задълбочено и в редица специализирани изследвания. Твърде малко се знае обаче за способността на определението да се удвоява, както например в изречението: „Дъската й хлопа на моята каруца, господине“ (Елин Пелин).

ІІ. Синтактичното удвояване е явление, при което една изреченска позиция е заета от два лексикални елемента при задължителното изискване те да назовават един и същ денотат и поне единият от тях да е местоимение. С тези си характеристики удвояването на части на изречението се отличава от три други синтактични явления - от еднородните части, от повторените части и от появата на приложение към дадена изреченска част, срв.: Дъските на каруцата и на талигата хлопат; Дъската на каруцата, на каруцата хлопа; Дъската на каруцата, изконното селско возило, хлопа.

Специализирано по този начин, удвояването може да се квалифицира, от една страна, като удвояване на синтактична категория - в смисъл на двукратно изразяване на една и съща изреченска част, и от друга страна, като удвояване на синтактична позиция - в смисъл на запълване на една и съща синтактична позиция с два елемента. Погледнато от втория зрителен ъгъл, коментираното явление е напълно противоположно на явлението незаета синтактична позиция, проявяващо се в т.нар. непълни (елиптични) изречения, респ. изречения с изпуснати части. В случая става въпрос за празни, незапълнени словесно места на елементи със задължителна употреба, макар че самата синтактична позиция е налице, осмислена с помощта на контекста или ситуацията на речевия акт. И докато елиптичните изречения са напълно естествени, съобразени с речевите норми синтактични конструкции, позволяващи лаконично изразяване на мисълта с внимание към най-важното в съобщението, изреченията с удвояване на синтактична позиция стоят на обратния полюс. При тях дадената синтактична позиция не само че е заета, но е и двойно заета, с което всъщност се проявява един особен изреченски плеоназъм.

ІІІ. В българските граматики се говори за удвояване на три синтактични категории - на допълнението, на подлога и на определението. За изследователите основен интерес представлява удвояването на допълнението, което е важна специфика на синтактичния строй на българския език в сравнение с другите славянски езици. Подобаващо внимание се обръща и на удвояването на подлога, което, макар и присъщо на много езици, поставя в българския език редица интересни казуси от теоретично и практическо естество. За удвояването на определението, от друга страна, се споменава на различни места, но някак между другото, в общия ход на представянето на определенията (или на друго обсъждано явление). В резултат на това за самия проблем удвояване на определението са известни твърде малко неща.

Възможността някои видове определения да се изразят повторно в изречението е посочена най-напред от Л. Андрейчин (Андрейчин 1978: 373). Факта споменават също К. Попов, Е. Георгиева, Ю. Маслов, Й. Пенчев, Р. Йосифова, И. Ангелова, П. Радева и др., но сравнително по-пълно го характеризира Й. Пенчев (напр. Пенчев 1998: 97)¹. Общо взето литературата по проблема приема удвояването на определението повече като отклонение от нормата, като изключение, като явление, присъщо основно на неофициалната устна реч. Но същевременно К. Попов отбелязва, че в „книжовната реч тази употреба понякога без нужда се ограничава или избягва“ (Попов 1974: 156).

ІV. Най-напред е уместно да се разгледат условията за удвояване на определението. Да се говори изобщо за удвояване на тази синтактична категория, е твърде неточно, тъй като невсички видове определения се удвояват. На удвояване подлежат само несъгласувани определения, и то само тези, които са свързани с определяемото чрез предлог и изразяват отношение на принадлежност, напр.: „Баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости“ (Ив. Вазов), „Портретите им на ректорите ги махнаха да ги поправят“ (Разг. реч), „Баба Мита казала, на Гунча майка му“ (Й. Йовков), „Слушай, Игнатий, на оня човек там душата му излиза, а ти си му задрънкал над главата като воденица“ (Елин Пелин), „Светнаха й очите на стрина Дойна“ (Елин Пелин)².

И така, могат да се формулират следните условия за удвояване на определението:

1. Удвоява се предложното несъгласувано определение, изразяващо принадлежност (авторите често го наричат „притежателно определение“). В инвариантния структурен модел на този вид определения (определяемо + предлог + определение) предлогът задължително е на: покрив на къща, майката на Гошо, щастието на хората и т.н. Удвояването на определението става, като посесивното отношение се изрази още веднъж с кратка притежателна местоименна форма: покривът й на къщата, майка му на Гошо, щастието им на хората.

2. Предложният израз на + име е основният елемент в удвоеното определение. Той фактически изразява посесивното отношение и е „в командна позиция към местоимението“ (Пенчев 1998: 101). По структура този израз най-често е самостойно съществително име или именна група, в която опорният елемент е разширен с едно или повече предпоставени и задпоставени определения, напр.: „Баща му на един приятел има автоморга“ (Разг. реч), „Леля й на тази жаба там, дето скача, не живееше в нашата градина“ (Елин Пелин). В други случаи основното определение е пълно лично местоимение във винителен падеж, напр.: „Брат му на него сега е барман на Слънчев бряг“ (Разг. реч), „…пардон, мене умът ми пак отиде във военните работи“ (Й. Йовков).

3. Кратката форма на притежателното местоимение е удвояващият елемент в конструкцията, т.е. тя всъщност извършва дублирането на притежателното определение в българското изречение³. Удвояващата местоименна клитика според Пенчев „няма собствен референт и формално споделя признаците на другата част в същата синтактична позиция“ (1998: 97). В коментираните конструкции кратките притежателни определения се избират така, че да съвпадат по род, число и лице с характеристиките на предложния израз, т.е. извършва се не съгласуване, но „напасване“, „нагаждане“, „уподобяване“ на избора на формите на двете определения, вж.: покривът й на къщата, душата му на човека, детето им на съседите, сестра ти на тебе.

Тук се появява многократно обсъжданият въпрос за омонимията на кратките притежателни и кратките лични дателни местоимения. Този проблем се допълва в случая от възможния при някои употреби двойствен синтактичен статут на предложния израз като определение или като допълнение. Става дума за тълкуването на примери от типа „На мама това й е работата“ (И. Волен); „На една жена още от младини й отнели щастието“ (пример на К. Попов), чиято интерпретация допуска смислов въпрос „Чия работа е това?“, „Чие щастие отнели?“, но и „На кого е работа това?“, „На кого отнели щастието?“. Затруднението идва тук преди всичко от словореда на местоименната форма, която не е в постпозиция спрямо членуваното име (тогава не би имало съмнение за статута й на определение), а е в приглаголна употреба; значение има също и дистанцираността на предложния израз от членуваното име. Съветът в случая е да се следи семантиката на глагола - сказуемо, респ. дали тя допуска пояснение чрез непряк обект (вж. Ницолова 1986: 90). При все това обаче съмнението остава, особено когато става дума за изречение, взето извън контекста и ситуацията на общуване.

Тук е мястото да се уточни, че във функция на удвояваща местоименна клитика в конструкцията е невъзможно да се появи краткото възвратно притежателно местоимение си: срв. ризата му на Иван срещу ризата си на Иван. Причината е в особеното съчетаване на отношенията посесивност и рефлексивност при този вид местоимения. Притежателят на обекта в съчетанието ризата на Иван е с функция на атрибут, т.е. не съвпада с подлога, а за такива ситуации се знае, че изразяването на рефлексивност не е възможно (вж. по-подр. Ницолова 1986: 95-101), срв.: Иван скъса ризата си. Ризата му на Иван беше нова.

4. Определяемото в разглежданата структура (самостойно или разширено съществително име) задължително е членувано, респ. по някакъв друг начин определено, вж.: портретите им на ректорите, душата му на оня човек там, очите й на стрина Дойна. Ако става дума за разширено определяемо, то членната форма естествено е на първото съгласувано определение: новите им портрети на ректорите, бедната му душа на оня човек там, изморените й сини очи на стрина Дойна. Изключение от правилото за членуване правят определяемите, означаващи роднински имена, напр. жена му на Петър, брат му на Иван, леля й на Йовка. Тук очевидно членната форма се компенсира чрез притежателното местоимение, защото ако то липсва, конструкциите биха имали вида: жената на Петър, братът на Иван, лелята на Йовка. Връзката между посесивната местоименна форма и определителния член в подобни случаи е посочена отдавна (вж. Пашов 1978: 420).

5. Удвояването на определението няма задължителен характер (както това се постулира напр. за някои случаи на удвояване на допълнението), тъй като то не е предизвикано от някаква граматична или логична необходимост. В случаите с нечленувано роднинско име като определяемо (тип жена му на Петър) може да възникне въпрос, дали все пак удвояването не е задължително и кой е дублиращият елемент. Съмнението тук очевидно е, че „излишната“ част е на Петър, а и премахването на му носи друг смислов нюанс. Изясни се току-що, че кратката форма на посесивното местоимение играе в подобни случаи роля на определителен член и по тая причина употребата й е конструктивно необходима, за да се предаде необходимият смисъл. Затова тази форма, както отбелязва Пенчев, е задължителна независимо от удвояването (Пенчев 1984: 85). Всъщност основното определително отношение се изразява и тук с предложния израз, но специфичната употреба, при това конструктивно задължителна, на местоименната форма е, която създава привидното колебание.

Разговорната маркираност на конструкцията с удвоено определение е очевидна. Такива употреби са типични за спонтанната устна реч (вж. примери и у Йосифова 1993), като са особено характерни при роднински имена. Употребени в други типове реч (напр. в художествена литература), разглежданите конструкции имат характер на привнесени разговорни модели.

В много случаи на общуване удвояването на определението се избягва - било поради ярката му разговорност, било поради стремеж към отстраняване на редундантните елементи и към опростяване на изказа, срв.: „Смущението на отец Миранда ставаше все по-голямо“ (Д. Димов) срещу Смущението му на отец Миранда… Не трябва да се пренебрегва и един изключително чест факт в българското изречение - когато съществителното от евентуалния предложен израз се подава в предходното изречение като някаква негова част, то в следващото изречение условия за удвояване вече не се създават, защото повторението на това съществително този път като притежателно определение е немотивирано от каквато и да е гледна точка, напр.: „Прегази реката на брода и тръгна нагоре по течението й (на реката)“ (И. Волен), „Птичките са забягнали далеч в хладните усои и не им се чуе гласът (на птичките)“ (Елин Пелин).

V. По-нататък следва да се обобщят механизмите на удвояването на определението. Удвоените конструкции фактически се изграждат по два начина:

1. Чрез предложно съществително име плюс кратка форма на притежателно местоимение. Този начин е основен; той беше илюстриран с повечето примери дотук.

2. Чрез предложно винително лично местоимение пълна форма (по-рядко пълна дателна форма) плюс кратка форма на притежателно местоимение, тип: баща ти на тебе, на него брат му, нему умът му и под., вж. в примерите: „На мене зълва ми работи в същата банка“ (Разг. реч), „И нему сърцето му се разигра тая заран, като видя първия сняг“ (Елин Пелин), „Защо ще я карат? Защо ще я съдят? Съдбата й ней е тука“ (Й. Йовков).

Изключително типична за всекидневната реч е безпредложната употреба на пълната винителна личноместоименна форма, тип: „Нея баба й е от старата аристокрация“ (Разг. реч). Възможно е тук да става дума за аналогия с употребата на пълните дателни форми за 1 и 2 л. ед. ч., които съвпадат с пълните винителни форми - мене умът ми, тебе жена ти. Впрочем без предлог, респ. със скрит предлог на, понякога се употребяват и атрибутите съществителни имена, напр.: „На… и земята сега, например, й е времето да се оре“ (И. Волен).

Специално трябва да се коментират случаи с поява на други видове местоимения в предложния израз, тип: „На оназ баща й идел“ (Й. Йовков), „На този жена му била турчанка, на този с брадата“ (Разг. реч), „И най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче - очите им лъсват на всичките“ (И. Вазов), „Моя плочката му тежи“ (Разг. реч). В цитираните примери само формално става дума за показателно, обобщително и пълно притежателно местоимение като основен елемент в предложното несъгласувано определение. Всъщност основният елемент тук е едно неприсъстващо в израза съществително, което се семантизира или ситуационно, или контекстово. В последния пример предмет на разговора е пръстен, вж. по-голям откъс: „Мене този пръстен ми струва 60 лева, а пък е единайсет грама… На Ангел е по-лек от моя, хем е по-обемист… Някъде с един грам е по-лек от моя. Моя плочката му тежи“ (Разг. реч). Така случаите с други видове местоимения в основния атрибут не трябва да попадат в групата с удвояване на местоимение, а в първата група, с удвояване на предложно съществително име. Показателното, обобщителното и притежателното местоимение в цитираните примери са само разширяващи части към липсващия субстантив (срв. на този човек жена му, на моя пръстен плочката му).

Важно е да се отбележи, че - за разлика от случаите на удвояване на допълнението - при определението не се допуска (поне в книжовния език) удвояване на пълната с кратката форма на притежателните местоимения, т.е. употреба на две притежателни местоимения от типа твоите ти деца, тяхната им постъпка. Невъзможността кратките притежателни форми да дублират пълните се обяснява от авторите по различен начин (вж. Ницолова 1986:91); несъвсем изискана и книжовно некодифицирана, но допустима в подобни случаи е кратката възвратна притежателна форма, натоварена тук със значение собствен, срв.: Не обича да дава неговите си играчки.

VІ. Нищо конкретно не се знае относно произхода на удвоените определения. Едно възможно обяснение е, че най-напред въпросната употреба се е появила при нечленувани роднински имена, където кратката посесивна местоименна форма е с функция на определителен член, т.е. в изрази като жена му на Петър. От тези употреби по-нататък по аналогия са се развили изрази с притежателно местоимение и към нероднинско (членувано) съществително - колата му на Петър, ризата му на Иван, а по-сетне и изрази с притежател нелице - опашката й на кравата, шефката му на читалището.

Разсъжденията по обсъжданата тема неизбежно отвеждат към изключително важния въпрос за причините за удвояване на определението в българския език. Ако то, както се установи, е незадължително, то какво го предизвиква - комуникативно удобство, речев автоматизъм, респ. аналогия с други видове синтактично удвояване, желание за внасяне на по-голяма яснота, за уточняване? Отговорът е труден и едва ли е еднозначен за различните случаи на употреба. Вероятно всяко от предположенията има своето място с оглед на специфичните речеви условия в отделните конкретни актове на общуване.

VІІ. По-нататък е ред да се представят структурните модели на удвояването на определението в българския език. С оглед на разположението на атрибутивните елементи спрямо опорното съществително се очертават три основни структури:

1. Структури с постпозиция на атрибутивните елементи спрямо определяемото.

Широко известно е, че в българския език нормалното, естествено словоредно място и на предложното несъгласувано определение (от всички семантични разновидности), и на местоименното несъгласувано определение за принадлежност е постпозицията спрямо опорното съществително. Тъй като разглежданите удвоени конструкции съдържат като елементи тъкмо такива видове определения, нормално е атрибутите да се разполагат по същата словоредна схема. Моделът, в който на първо място в атрибутивната група⁴ стои определяемото, а след него се подреждат двете определения, може да се смята за основен, инвариантен модел на удвоеното определение в българския език. В този модел мястото на определенията не е произволно. От тях най-напред се разполага дублиращото местоименно определение, което образува по-тясно единство с определяемото и е неотделимо от него, а после следва предложното определение. Според спецификата на разположението на съставящите конструкцията елементи се оформят две разновидности:

а) Структури с контактно разположение на елементите на атрибутивната група. В случая трите елемента са разположени непосредствено един след друг по модела: определяемо + дублиращо местоименно определение + предложно притежателно определение (N + Pron /A/ + PP /A/)⁵. Примери: „Мъжът й на Таса беше селски бикар“ (С. Даскалов), „Сестра й на Невена била женена в съседното село“ (Т. Маринов), „Майка й на Даниела ти вика „врабчето“, „врабчето“ (Разг. реч), „Съдбата й ней е тука“ (Й. Йовков), „Гаражът му на него не е ли до оня жълтия блок?“ (Разг. реч).

Вариант на този модел се появява, когато определяемото е именна група с едно или повече съгласувани определения към съществителното име, тип: вторият й мъж на Таса. В този случай дублиращото кратко притежателно местоимение променя местоположението си и застава след членувания елемент. Тази позиция на притежателната местоименна клитика е закономерно установена в словореда на българското изречение. Отдавна е известно, че краткото притежателно местоимение във функцията си на несъгласувано определение винаги стои на втора позиция в словосъчетанието, вж. още: „Последните му работи на Дойчев са добри“ (Разг. реч), „Тя се премести във Варна по-голямата му женена сестра на Валери“ (Разг. реч).

б) Структури с дистантно разположение на елементите на атрибутивната група. Спецификата тук е в отдалечаването на предложния израз от първите два елемента в конструкцията. Този израз се измества надясно и пропуска пред себе си сказуемото (и други части). Така моделът добива вида: определяемо + дублиращо местоименно определение …+ предложно притежателно определение (N + Pron /A/…+ PP /A/). Примери: „Дъската й хлопа на моята каруца“ (Елин Пелин), „Първата му кола беше „Жигула“ на Иванов“ (Разг. реч), „Брат му ще го поканим на Иван“ (Разг. реч), „Бившата й класна много остаряла на нашата Даниела, направо бабичка вече“ (Разг. реч), „Главата ми се цепи мене, знаеш ли?“ (Й. Йовков). Този модел е значително по-рядък от първия.

2. Структури с препозиция на атрибутивните елементи спрямо определяемото.

Наблюдава се една немногобройна група примери, в които на последно място се разполага определяемото, а първата и втората позиция са заети от определенията.

а) Обичайни са моделите, в които първата позиция е запазена за предложното определение; най-общата форма на конструкцията е: предложно притежателно определение + дублиращо местоименно определение + определяемо. Характерно тук е, че всички структури са с дистантно разположение на елементите. В едни от случаите в контакт са две определения, а определяемото е отдалечено от тях, модел: PP /A/ + Pron /A/ … + N, напр. „На стрина Ненка й се късаше сърцето, като го гледаше“ (И. Волен), „Даскале, на Пангаров му избягала булката“ (пример на К. Илиева). В други случаи всички елементи на конструкцията са дистанцирани един от друг, модел: PP /A/ … + Pron /A/ … + N, напр. „На Младена като че планина му слизаше от гърба“ (И. Волен), „На тоз „Кавал“ вий сега ще му чуйте гласа!“ (Й. Йовков). Специфика на коментираните структури е, че между двете определения и определяемото стои глаголът сказуемо (респ. и негови пояснения) и това обяснява постоянната дистанцираност на опорното съществително от другите елементи на конструкцията. Що се отнася до контактната или дистантната взаимна употреба на двете определения, тя очевидно произлиза от словоредните предпочитания на кратката местоименна форма. Налага се наблюдението, че спецификата на краткото притежателно местоимение в подобни случаи е да търси контактна позиция със сказуемото. Двете определения в първата група цитирани по-горе примери стоят в контакт само защото веднага след тях следва сказуемото и не се налага краткото местоименно определение да „отива“ при него. Ако обаче сказуемото е по-навътре в изречението (както във втората група примери), то „изтегля“ със себе си кратката притежателна форма и я отдалечава от предложния израз, създавайки пълно дистанциране на наблюдаваните три елемента. Може да се заключи, че словоредното „привличане“ не е между предложното и местоименното определение, а между местоимението и сказуемото.

б) Възможни са и конфигурации, при които в първа позиция стои местоименната форма, а след нея е предложният израз. Общата схема е: дублиращо местоименно определение + предложно притежателно определение + определяемо. Такива примери са крайно редки. В едни случаи елементите на атрибутивната група са контактно разположени, модел: Pron /A/ + PP /A/ + N. Това е възможно, когато сказуемото стои на първо място в изречението, напр.: Хлопа й на каруцата дъската; Светнаха й на стрина Дойна очите; Дойде му на Жоро тъщата. Когато обаче пред сказуемото се появи друг елемент или дори клитика, местоименната форма се премества след него и се получава конфигурация с дистанциране на елементите по модела: Pron /A/ ….. + PP /A/ + N срв.: „Тук й е ней съда“ (Й. Йовков), И й хлопа на каруцата дъската; Ще му дойде на Жоро тъщата. Някои наблюдения върху позицията на краткия посесив в двучленна атрибутивна група предлагат К. Илиева, Р. Ницолова и др., а в конструкции с дублирано несъгласувано определение К. Попов (1974:229).

3. Структури с двустранна позиция на атрибутивните елементи спрямо определяемото.

Става въпрос за построения, в които едното определение стои пред, а другото след опорното съществително.

а) Структури с препозиция на предложното определение и постпозиция на дублиращото местоименно определение.

Препозицията на предложното несъгласувано определение спрямо опорното съществително (в двучленни групи) по принцип е нетипичен словореден вариант със стилистично маркирана употреба. Инверсията на несъгласуваното определение придава на конструкцията ярко изразен разговорен характер, напр.: На лъжата краката са къси; На петела окото все в просото; Без пари мъж не е мъж; на хората договорите, до блока градинката, по пеене учителят, от войната спомен, с добра душа човек и т.н. Особено чест е този словореден вариант при предложните несъгласувани определения за принадлежност. Въпросната препозитивна употреба се обяснява с влиянието на турския език, като се изтъква същевременно, че не става дума за сляпо подражание, а за специфични синтактични предразположения в системата на българския език (вж. по-подр. Русинов 1968: 498-499). Като се признава принадлежността на препозитивното притежателно определение към стилистичните синтактични средства с разговорна маркираност, все пак се изтъква, че такива конструкции са доста чести и в поетическия синтаксис, където обаче се употребяват повече поради метрически съображения, напр.: „Горските долини трепетно повтарят на боя ревът“ (И. Вазов).

В разглежданите конструкции с удвоено определение препозицията на предложния израз при същевременна постпозиция на местоименното определение е особено характерна. Количествено този тип структури преобладават над всички останали групи. Спецификата на модела е само в инверсирането на предложното несъгласувано определение, тъй като местоименното определение е на обичайното си място непосредствено след определяемото. И тук се оформят разновидности с контактно и дистантно разположение на елементите.

аа) В едни случаи трите елемента стоят в непосредствено съседство, модел: PP /A/ + N + Pron /A/. Примери: „А на Динолова син й, онзи, префърцунения, контето, го съкратили“ (Й. Йовков), „На оня човек там душата му излиза“ (Елин Пелин), „На Корновски синът му е в Нови пазар“ (Разг. реч), „На годежа това на Деян майка му го даде“ (Разг. реч), „И нему сърцето му се разигра тая заран“ (Елин Пелин).

аб) В други случаи определяемото и прилежащото към него местоименно определение се изместват надясно, като пропускат между себе си и предложния израз сказуемото (и други елементи). Конструкцията се изгражда така: PP /A/ ….. + N + Pron /A/, напр.: „…ами на Михаля Дардолов, адвокатина в Харманлий, като дойде булката му от Европа и завари другата му булка…“ (И. Вазов), „На Магдалена се продавали при мъжа й такива GSM-и“ (Разг. реч), „На Даниела много остаряла класната й“; „На Иванов е „Жигула“ колата му“. Моделът не е особено чест.

б) Структури с препозиция на дублиращото местоименно определение и постпозиция на предложното определение.

Специфика на тази необилно представена група структури е, че от трите елемента на израза най-напред се появява кратката местоименна форма, след нея - определяемото, и накрая - предложното притежателно определение. Поради енклитичния характер на местоимението то никога не заема абсолютно начална изреченска позиция, а винаги пропуска пред себе си поне един друг компонент.

ба) Структури с контактно разположение на елементите на атрибутивната група, модел: Prom /A/ + N + PP /A/, напр. „…носи му чантата на детето, нали, и се засилила…“ (Разг. реч), „Светнаха й очите на стрина Дойна“ (Елин Пелин). Тук елементът пред местоимението е глаголът сказуемо в изречението.

бб) Структури с дистантно разположение на елементите на атрибутивната група. Дистанцията се явява между краткото притежателно местоимение и другите два елемента, които се оттеглят надясно, за да пропуснат между себе си и местоимението глагола сказуемо. Самото местоимение е в препозиция спрямо сказуемото, защото пред него има разположени други изреченски части или клитики. Определяемото и предложното определение остават в контакт, което е обичайната им словоредна позиция. Моделът изглежда така: Pron /A/ …+ N + PP /A/, напр.: „Не им знам реда на тия американци“ (А. Константинов), „Скоро ще им свърши царството на тез чорбаджии“ (Й. Йовков), „Пред нищо не му мига окото на тоя Тошко“ (Елин Пелин).

VІІІ. Конструкциите с удвоено определение, респ. опорното съществително в тях, могат да изпълняват различни синтактични служби, основно на подлог и на допълнение. Възможно е атрибутивният израз да е с поясняваща функция спрямо друга изреченска част от основната структурна схема, както напр. в: „Баба Мита казала, на Гунча майка му“ (Й. Йовков).

Може да се отбележи, че и притежаваният обект, изразен с опорното съществително име в конструкцията, и притежателят, обозначен пълнозначно чрез предложното определение, могат да имат свои, по-самостоятелни пояснения в същото изречение. Любопитни за темата са случаите, в които предложното притежателно определение има към себе си поясняващ израз, прозодически оформен като отделена конструкция. По този начин притежателят на съответния обект се конкретизира или характеризира допълнително. Възможностите за синтактичния статут на поясняващия израз са две. От една страна, може да става въпрос за повторение на предложното определение, разширено с един или повече елементи, носещи по-обемна информация за притежателя на обекта, напр.: Това е на Станислав, оня хубавия Станислав от втора група, жена му. В този случай поясняващият израз следва да се тълкува като особен вид повторена част на изречението. Такива пояснения обикновено се проявяват в условия на авторедактиране - при недостатъчно ясно според говорещия първично обозначение на притежателя. Това особено добре личи при дистанцирано прибавяне на поясняващия израз обикновено в края на изречението, напр.: „На този жена му била турчанка, на този с брадата“ (Разг. реч). В други случаи поясняващият израз е със самостойна синтактична функция на приложение спрямо предложното несъгласувано определение, напр.: „Това е на Станислав, един мой състудент от Габрово, жена му". Приложението обозначава още веднъж притежателя на визирания обект, като го назовава по друг начин или му прави скрита характеристика, вж. още: „Тук й е ней съда, на таз гевендия!“ (Й. Йовков).

По подобен начин може да има вторични пояснения и към опорното съществително, вж.: „На мене леля ми, тая от Ловеч леля ми, е зъболекарка“ (Разг. реч); „На Данаилова син й, онзи префърцунения, контето, го съкратили“ (И. Вазов).

ІХ. Така накратко изглеждат контурите на явлението удвоено определение в българския език. Наблюденията дават основание да се заключи, че наред с традиционно установеното удвояване на допълнението и подлога за българското изречение е типично и удвояването на определението, което, макар и по-рядко срещано, е не по-малко сложно и развито като система.

БЕЛЕЖКИ:

1. Посоченият от Р. Ницолова (1986: 218) машинописен труд на Х. Ро Хауге „Двойно определение в норвежки и български език“ не ни е достъпен. [обратно]

2. Илюстративният материал е ексцерпиран от българска художествена литература и от магнетофонни записи на устната разговорна реч. Използвани са и отделни примери, цитирани от други автори. [обратно]

3. От разглежданите конструкции трябва да се разграничават изрази от типа думите на дядо му, в които няма двукратно изразяване на едно посесивно отношение, а изразяване на две посесивни отношения от различен ранг (на дядо е в притежателно отношение спрямо думите, а му - спрямо дядо). Тук е възможно удвояване на притежателността по отношение на елемента думите, което би трансформирало израза до вида думите му на дядо му. [обратно]

4. Групата, изградена от определяемото и двете определения към него. [обратно]

5. N - име с функция на определяемо, Pron - местоимение, РР - предложен израз, А - атрибут. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. Второ издание. София.

Йосифова 1993: Йосифова, Р. Словоред на синтактичната група определяемо - несъгласувано определение (върху материал от българската книжовно-разговорна реч). // Славистични проучвания. Сборник в чест на ХІ международен славистичен конгрес. В. Търново.

Ницолова 1986: Ницолова, Р. Българските местоимения. София.

Пашов 1978: Пашов, П. За употребата на някои местоименни форми. // Помагало по българска морфология. Имена. София.

Пенчев 1984: Пенчев, Й. Строеж на българското изречение. София.

Пенчев 1998: Пенчев, Й. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив.

Попов 1974: Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. Трето издание. София.

Русинов 1968: Русинов, Р. Употреба на предпоставено несъгласувано определение за принадлежност в съвременния български език. // Български език, № 6.

© Ивелина Савова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 4
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2004, № 1 (50)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 4.