Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"КАПАНИТЕ" НА СЪЧИНЕНИЕТО ОПИСАНИЕ

Ивелина Савова

web

1. Текстът описание (дескрипция) е предназначен да поднася информация за външния облик, структурните характеристики, устройството, функциите, начина на проявление на предмети, лица, явления, ситуации, процеси и др. Реализира се например като представяне на устройството на уред, характеристика на лице, словесно изобразяване на природна картина, обстановка, поведение, облекло, ритуал, трудов процес, научен експеримент, приготовление на ястие, медицинско излагане на болестни симптоми и състояния, разкриване на чувство или душевно преживяване и т.н. Описанието служи за попълване на познанията за съответните обекти и се отнася до по-общата дейностна област информиране.

Дескриптивните текстове се реализират в разнообразни жанрови форми, специфични за различните сфери на комуникацията. В училищната практика ученическите текстове описания се създават по разнообразни поводи и с различни цели в устна и писмена форма както в сферата на репродуктивното, така и в сферата на продуктивното текстопроизводство. Във втория случай те се продуцират основно под формата на съчинения от описателен тип. Ученическият продуктивен текст с описателен характер се реализира в специфична за училищния дискурс жанрова форма, наречена съчинение описание.

Училищното описание се строи по специфични за жанра канони и във връзка с тях залага пред изпълнението си определени „капани“, в които по непредпазливост могат да попаднат както авторите на съчинението, така и инициаторите му. „Капани“ следва да се очакват във всяка фаза на съчиняването - при „поръчването“ на описанието, при неговото създаване и при оценяването му. Няма съмнение, че демаскирането на тези „капани“ има важна превантивна стойност.

2. Пораждането на съчинение описание, като всяка мисловна творческа дейност, изисква значителни интелектуални усилия, защото предполага от „нищо“ да се създаде „нещо“, да се произведе продукт, който преди това не е съществувал. В случая с описанието на обекти умственото напрежение е функция на два верижни процеса. Преди самия творчески акт на пораждане на текста авторът трябва да ангажира интелектуалната си енергия, за да обобщи нещата, които знае или вижда в момента за обекта, или измисля за него, да отдели тези, които са му необходими според целта на описанието, да ги систематизира, да планира последователните „ходове“ на съчиняването. Този предварителен мисловен процес е свързан с общите психични и интелектуални способности на човека - с умението му да наблюдава нещата от света, да забелязва отличителното в тях, да отделя основното от съпътстващото, важното от маловажното, необходимото от ненужното. От развитостта на всички тези умения до голяма степен зависи успехът на същинския творчески процес. Самото създаване на текста като конкретна „тъкан“ на свой ред изисква сериозно умствено напрежение за въплъщаване на мислите в оригинални езикови единици, за подходящо и съобразено с условията на общуването представяне на характерните обектови белези, за композиране на цялото.

Довеждането на продуктивната описателна дейност до резултатен финал е обвързано с няколко основни предпоставки (извън необходимостта теоретично да са усвоени общите особености на описанието като тип текст).

Изключително важно за успешното съчиняване е да се подбере подходящ обект за описание. Той трябва да бъде съобразен с възможностите на учениците да се справят с характеризирането му (напр. да им е достатъчно познат, да е подходящ за възрастта) и с прагматическите им потребности (с какъв вид описания най-често ще им се налага да боравят в настоящата си и в бъдещата всекидневна практика). В началния етап на обучението е подходящо да се подбере обект, който се възприема пряко, после такъв, който се възстановява по памет; разумно е в началото обектите да бъдат по-конкретни и да са от всекидневието, после по-абстрактни - нематериални и фантазни обекти, бъдещи събития, обекти, предполагащи динамични описания (в които описваният обект се представя като активен производител на действия, напр. буря в конкретната й проява).

Важно е, от друга страна, как ще бъде формулирана темата на съчинението. Тя недвусмислено трябва да насочва към създаване на текст описание, а не напр. към разказване на случка или към разсъждаване. Много теми обаче, и то от кръга на предпочитаните за училищна работа, могат да изкушат в друго направление. Например темата „Любимият ми музикален състав“ съдържа скрито „защо“ и може да бъде развита чрез мотивиране на тезата „любимият ми музикален състав е този и този“, а не чрез описание на самия състав - музиканти, техните инструменти, особености на изпълняваната от тях музика, известни песни и пр. Разбира се, в подобни случаи от предварителната подготовка в клас ученикът ще знае какво се очаква от него; при самостоятелна работа обаче възможността за тръгване в непредвидена от учителя посока е реална. Едно добро решение за избягване на подобна опасност е уточняването на жанра на съчинението чрез подзаглавие, напр. „.......................... (Съчинение описание)“.

Доброто формулиране на темата е от значение и във връзка с това, че един и същи обект може да бъде предмет на различни по съдържание описания, да „влиза“ в тях с различни свои особености и това зависи от избраната (чрез формулировката на темата) гледна точка към него. Например различно съдържание се очаква в съчинения описания във връзка с обекта „Коледа“ с оглед на темите „Празникът Коледа“, „Подготовка за Коледа“, „Коледен подарък“, „Коледа - първият ден от зимната ваканция“. Подходящо е отначало да се формулират по-широки теми, позволяващи всичко, което ученикът се сети да каже за обекта, да влиза в обхвата на темата, за да не се санкционират евентуалните отклонения. Постепенно темите могат да стават с по-стеснен обхват, което изисква подбор на признаци - от всички, за които детето се сеща, да подбере само някои, визирани от конкретната тема.

Третото условие за успешно съчиняване е подготовката за работа над конкретното съчинение, при което се припомнят спецификите на текст описание и съответно техниките за постигане на тези специфики, тренира се наблюдаването (или припомнянето) на обекта за отбелязване на характерните му признаци и т.н. Възможността само да се зададат на ученика обект на описание и тема, без да му се дадат никакви инструкции във връзка с тях, е напълно допустима. Това обаче следва на по-късен етап от обучението, когато учениците вече са усвоили особеностите на типа съчинение и са апробирали изпълнението му в текстове, подготвени чрез предварителен коментар върху обекта и темата.

3. Създаденият от ученика текст трябва да отговаря на предопределените от типа на текста жанрови изисквания.

3.1. Съчинението като цяло трябва да се оформи като представяне на важните с оглед на темата белези и проявления на обекта. Задължително е да не се отмества аспектът на описанието, иницииран от темата. Подобен резултат може да се появи при описания, изискващи показване на обекта от някаква частна гледна точка. Такива описания са по-трудни за изпълнение от „общите“ описания, които са предназначени за опознавателна характеристика на даден обект, без акцент върху някоя конкретна страна, и в които всички признаци, намерени от автора като подходящи за включване в текста, попадат в обхвата на темата и са добре дошли. В „частните“ описания не е така - в тях се изисква не глобално представяне на обекта, а насочване на вниманието само към определена негова страна (вж. цитираните по-горе „коледни“ теми). Тук опасността може да дойде по три линии. Първата е ученикът да не разбере, че трябва да се концентрира само върху конкретен тип прояви на обекта и да го описва по начин, който би довел до общо описание. В такъв случай обикновено се казва, че темата не е „центрирана“, т.е. че авторът не е успял да направи център на съчинението си това, което се изисква от темата. Втората опасност е да се разшири необосновано обхватът на частното описание, като освен „необходимите“ признаци се включат и други, които темата не предполага (но без да се стига до общо описание като цяло, напр. ако вместо от един обектът бъде описан от два аспекта). Така в текста отново ще се появи „излишна“ информация, която сама по себе си може да е вярна за обекта, но да надхвърля целта на поставената задача. В този случай за съчинението се казва, че е недостатъчно целенасочено. Трети вид опасност идва от възможността изцяло или частично да се подменят белезите, визирани от темата и необходими за нейното разкриване, с други, неактуални за конкретната ситуация характеристики на обекта. Такъв резултат би дало напр. съчинение на тема „Последиците от смерча в село Железница“, в което вместо да се опишат щетите от природното бедствие, се коментират какво представлява смерчът като явление или усещанията на автора, докато е преживявал бедствието. Тук всъщност става подмяна на самия обект на описание. В една реална житейска ситуация такъв подход към задачата може да направи описанието напълно безпредметно. Всеки може да си представи какъв би бил резултатът, ако полицията помоли по радиото гражданите за съдействие при издирването на престъпник, но съобщи само че той е рецидивист, че е въоръжен и опасен, без да спомене нищо за отличителните белези, по които би могъл да бъде разпознат. В случаи като коментираните съчинението се квалифицира като нецеленасочено, а текстът практически не може да осъществи резултатна комуникация, защото не съответства на целта й.

3.2. Единствените обективни изисквания, на които съдържанието на съчинението следва да отговаря, са то да бъдефактическивярно (да съответства на конвенционалната представа за дадения обект) и да включва достатъчно белези на обекта (достатъчно, за да бъде той ясно обособен от други обекти и да бъде относително добре характеризиран). Извън тези общи изисквания не могат да се предявяват строги претенции към включените в текста белези по вид и брой. „Виждането“ на двама души за даден обект никога не се покрива напълно; в случая представата на ученика като автор на текста, макар и да не съвпада с представата на учителя (какво самият той би включил в изложението), е доминиращ фактор. По същата причина не следва описанието на даден ученик да се оценява изцяло при сравнение с описанието на друг. Това, че описанието на единия е по-пълно, с повече и по-умело подбрани белези, е естествено да бъде поощрено, но не е основание за негативизъм към второто. Разбира се, ако вниманието предварително е било насочено към определени характеризиращи обекта белези, може да се очаква те да бъдат включени в текста. Дори и тогава обаче е под въпрос доколко липсата на някои от тези белези е правомерно да се санкционира при изпълнени останали изисквания към текста описание. Още по-малко пък могат да се предявяват претенции към присъстващите (и липсващите) в текста характеристики, например при описание на фикционални (измислени) обекти.

3.3. Доброто съчинение описание изисква изчерпателно (според преценката на автора) развиване на всяка отделна микротема, преди да се премине към следващата. На практика това означава, че дадена група белези, характеризиращи обекта от определена страна, трябва да се изложат пълно и окончателно и едва след това да се пристъпи към излагане на следващата група белези, представящи обекта от друга страна. В рамките на целия текст това създава постъпателна линия на описателността, развиване на темата без връщания назад и забележки напред. В съчинението описание тематичните прескоци са нежелани. За тяхното избягване е необходимо предварително добре да се обмислят аспектите, в които ще се описва обектът (т.е. да се определят подредните на общата тема микротеми) и да се планира последователността на тяхното излагане. Практически това предполага при тема „Нашето куче“ например да се реши, че първо ще се опише външният вид на животното, после - неговите навици и предпочитания, накрая - неговите малки. При съставянето на самия текст просто се следва този план, без да се „шари“ напред-назад по тематичните аспекти. Връщането към вече коментирани микротеми, за да се добавят пропуснати характеристики, продължаването отново по вече започната микротема създава лоша композиционна оформеност на съчинението и не се толерира, особено в писмен текст. Писменият текст, за разлика от устния, може да има „чернови“ вариант и вече редактиран официален вариант - „белова“. Недостатъците от посочения тип естествено трябва да останат върху черновата.

3.4. В съчинението описание е задължително осезателно да преобладават описателните микротекстове. Само тогава цялостният текст създава усещането на описателност, въплъщава представата за текстовия тип описание.

Микротекстовете са езиковите реализации на отделните микротеми и са основните структурни единици в текста. Описателните микротекстове се осъзнават като описателни, понеже се изграждат от изречения, въплъщаващи речеви актове (единични речемисловни действия) от вида описание. Във всяко такова действие е вложено съзнателното намерение на говорещия да изкаже единичен признак на даден обект. Изреченията са по вид съобщителни и се построяват чрез предикативен акт, при който за даден предмет се предава характеризираща информация, тип: Котката е ... животно. Има ... козина, ... лапи, ... очи. Обича да ... Храни се с ... и т.н. Това не значи, че в текста не могат да се въвеждат отделни речеви актове с повествователен, аргументативен и пр. характер или пък цели микротекстове с такъв характер. Такива структурни единици дори трябва да се очакват, защото децата често описват, изхождайки от дадена случка, разкриват особености на обекти, разказвайки епизод за тях, използват описанието като аргумент на своя теза (например защо харесват описвания обект) и пр. Ето защо появата на повествователни и други моменти в описанието не следва да се санкционира, ако те са единични, така че да не се разколебава общият описателен характер на текста, и, разбира се, ако са мотивирано включени. Абсолютно противопоказано за съчинението описание обаче е преминаването към преобладаващо използване на други - неописателни - техники в изложението. Най-честа слабост на ученическите описания е преминаването към техниките на повествованието. Структурни компоненти с повествователен характер могат да присъстват, но само като неосновни, добавъчни към основните описателни структурни единици. Превръщането на повествователността в основна текстопораждаща техника унищожава описателния характер на съчинението и го прави съответно съчинение повествование. Също толкова неправомерно е използването на описателна и на повествователна техника като равностойни, тъй като резултатът ще бъде съчинение, което няма да може да бъде определено нито като описание, нито като повествование. Поначало комбинирането на техниките не е несъвместимо и на практика е напълно допустимо да се пораждат текстове от „смесен“ тип1, но не и когато целта е да се създаде съчинение от „чист“ вид (в случая съчинение описание). Наблюденията са, че недостатъци като визираните са чести в ученическите текстове; те се дължат на неразбиране на поставената задача или на теоретична неусвоеност на същността на съчинението описание.

3.5. Композирането на текста не би трябвало да затрудни учениците, тъй като изисква единствено логически обосновано последователно подреждане на микротекстовете, излагащи информацията по отделните микротеми. Построяването на същинската част на описанието става чрез относително свободно подреждане на компонентите, представящи отделни аспекти на описвания обект (микротекстовете), в последователен ред. Поради приблизително еднаквата смислова и функционална тежест на тези единици за общото характеризиране на обекта техният ред не е твърдо фиксиран и допуска вариативност. общо казано, редът на вътрешнотекстовите компоненти се подчинява на замисъла на автора и следва логиката на неговото виждане за най-уместно представяне на белезите на обекта. Тази принципна композиционна толерантност на описанието следва да задържи в определени минимални граници изискванията на учителя в този аспект. Санкциите трябва да засягат само споменатите по-горе прескачания между микротемите, но не и избрания от ученика начин за линеаризирането на тези микротеми.

3.6. Целите на съчинението описание достатъчно добре се осъществяват в изложението на текста, затова е допустимо изложението да бъде единствената налична композиционна част в него. Оформянето на уводен и заключителен блок не е закон, следователно липсата му не следва да се наказва. Ако той присъства, се оценява неговата уместност, но не и самото му наличие. Не могат да се предявяват претенции и към дължината на уводната и заключителната част. Трябва да се очаква тези части поначало да бъдат кратки, например едно-две изречения.

3.7. „Воденето“ на описанието може да бъде както обективно - без специално изявяване на автора, така и субективно - с ярко афиширане на авторовото присъствие. В първия случай авторът описва обекта от позицията на страничен наблюдател, без да се включва като фигура в текстовия свят; изложението е издържано изцяло в третолични форми. Във втория случай авторът е част от текстовия свят, описваните белези на обекта се представят пречупени през личното му сетивно възприятие; авторското присъствие се изявява чрез употребата на глаголни и местоименни форми в първо лице (... харесвам..., привлича ме ..., за мен е ... и др. под.). Изборът на обективен или на субективен тип описание е въпрос на лично предпочитание, но се влияе от вида на описвания обект, от това, дали се прави конкретно или генерично описание, от поставени допълнителни задачи. Генеричните (типовите) описания обикновено са неутрални, а конкретните - отворени към субективно интерпретиране; описанията с претенции за научност предполагат обективно изложение, а тези от „художествен“ тип често, макар и невинаги, са свързани със субективен вид изложение. Изборът на ученика за метода на описване трябва да се уважава, освен ако не влиза в драстично противоречие с конвенционалните норми (например водене на „научно“ описание в аз-форма) или с формулираната тема. Някои теми чрез формулировката си задават субективен начин на изграждане на текстовия свят, например „Моят домашен любимец“. Училищните съчинения описания обикновено визират личния свят на детето, позовават се на личния му опит, затова по-често те са субективни описания.

3.8. Основни изисквания към езиковото структуриране на съчинението описание са целесъобразност при подбора на лексикалните средства и поддържане на стиловата хомогенност на изложението. Изборът на езиковите средства трябва да бъде съобразен със спецификата на описвания обект и с функционалната насоченост на съчинението. Подбирането на лексикални единици за оформянето на основния словесен пласт на текста (думи от конкретни тематични и функционални групи) не би следвало да представлява особена бариера, тъй като става въпрос все пак за съчиняване на роден език. Друг е проблемът обаче с намирането на най-подходящите с оглед на конкретния случай елементи. Изходна цел на описващия винаги следва да бъде да създаде у възприемащия колкото е възможно по-ясна представа за това, което описва. Характерните белези на обекта следователно трябва да се обозначат конкретно, точно и вярно; допустими са натрупвания на синонимни изрази, за да се постигне по-„близко“ и „живо“ изображение. Препоръчителни са техниките на сравняването, особено когато се отнася до непознати или малко познати обекти (например при описание на измислен обект). Изискването за целесъобразност засяга и стиловата маркираност на подбираните езикови единици. Специалната ориентираност на съчинението към художествен тип описание например предполага в него употреба на словесни елементи с маркер „поетичност“, на различни тропи и фигури.

Втори важен момент при лексикалното изграждане на съчинението е да не се нарушава хомогенността на стилистичния контекст - да не се употребяват елементи, които принадлежат към друг, различен от основния за изложението стилов регистър. Такива елементи „стърчат“ над общия фон и създават „грапавини“ в изложението, внасят дисхармония в общото „звучене“. Такъв ефект биха породили например поетизми или думи с книжна отсянка в битов тип описание, битовизми, професионализми или терминологични изрази в художествен тип описание и пр. Не изглежда адекватно например описание на дете за преживяна безсънна нощ, в което се чете: „... До съмване не затворихме очи. Сестричката ми получи пилороспазми и рида цяла нощ. Сигурно беше консумирала нещо развалено в детската градина. Наложи се да викаме медицински екип...“

Общо погледнато, изграждането на езиковата повърхнина на текста като принцип не е лесно за учениците поради изцяло творческия характер на дейността. Успешното справяне със задачата зависи много от натрупания опит и знания на всеки отделен ученик. От друга страна, самата езикова повърхнина „говори“ много за ученика - за обема на общия му познавателен фонд, за развитостта на асоциативното мислене, за богатството на речника, за умението да подбира необходимите изразни средства, да ги комбинира подходящо и т.н. В този аспект полето за работа както при редактирането на конкретното съчинение, така и в по-дългосрочен план е много широко.

3.9. Типична граматична характеристика на съчинението описание е използването на глаголни форми в сегашно абсолютно време в изявително наклонение. Абсолютната сегашност е съотносима с всяко време на изказване; сегашните форми в случая поставят обекта на описанието като че ли „извън времето“, правят описанието валидно за всяко време. По принцип не е изключено оформянето на изложението в бъдеще и в минало несвършено време - при описване на „неща“ от бъдещето или миналото. Обичайно е поддържането на един темпорален план в цялото съчинение, особено при описване в плана на абсолютната сегашност.

Неправомерно би било обаче единността на темпоралния план в цялото съчинение да се поставя като канонично изискване, тъй като понякога самият подход към обекта налага оформянето на различни темпорални планове. Възможно е например минал темпорален план да се използва за оформяне на увода и/или заключението, като образува рамка на същинското описание в сегашно време - например ако повод за описанието дава случка от миналото и то започне така: „За първи път видях бездомното коте, когато бяхме на село при чичо ми. То изглеждаше беззащитно и жално мяукаше. Реших да го взема и да се грижа за него. Много скоро то стана наш домашен любимец. Козината му е ...“ (тук се продължава с актуално описание в плана на сегашността). Друг път описание, водено като цяло в плана на миналото, може да бъде „затворено“ със заключение в сегашен план в аспекта на абсолютната обобщителност, тип: „... Да гледаш тази тъй красива природа, обагрена с цветовете на дъгата, е просто чудесно. Пролетта навява спокойствие и стопля сърцата на хората.“ Възможни са и други конкретни комбинации. Затова препоръката всъщност следва да бъде, че в един темпорален план (сегашен, минал, бъдещ) трябва да е издържано същинското описание. Веднъж избраният план вече трябва да се следва в цялото изложение - именно в изложението са недопустими смесвания на плановете, именно тук нищо не мотивира преходите от едно време към друго. В случаи от типа на визираните, когато се осъществява „игра“ с времената в различните композиционни части, трябва да се следи за целесъобразността въобще на оформянето на различни планове, за „техническото“ изпълнение на това оформление и за начина на осъществяване на преходите. Преценката следва да се прави за всяко отделно съчинение.

4. Накрая има смисъл разсъжденията върху съчинението описание да се изведат на една по-обхватна плоскост.

Описателното представяне на „неща“ от действителността е речева дейност с широко приложение извън училище. Битово описване на наблюдавани предмети и явления, на изпитвани по някакъв повод чувства, на желани бъдещи придобивки, на изпълними и неизпълними мечти и т.н. е нещо естествено във всекидневието. Затова описанието като продуктивна текстопораждаща дейност получава значително място в образователния дискурс. Контролираното от специалист (от учителя) практикуване на тази дейност има като положителен резултат това, че насочва вниманието към характерните признаци на обектите, упражнява осмислянето на детайлите и на съотношенията между по-важни и по-периферни свойства, че активизира асоциативното мислене, поощрява търсенето на подходящи и разнообразни езикови средства и по този начин стимулира обогатяването на личния словесен запас на детето. Не по-малко важно е и обстоятелството, че се насърчава индивидуалната творческа изява и се тренира умението за съставяне на неголеми монологични текстове, с което се подготвят условията за продуциране на по-дълги и по-сложни като техника словесни продукти в горните класове. Някои типове описания, например тези по въображение, позволяват, от друга страна, да се надникне по-непосредствено в света на детето, което дава ценни преимущества в индивидуалната работа с малкия човек и е основа за прилагането на по-подходящи психологически и други подходи във всяка педагогическа дейност.

Успешното усвояване на продуктивното описване има още една важна дидактическа цел: подпомагането на учениците в осъществяването на репродуктивно възпроизвеждане на съдържанието на други текстове описания. Такива текстове съставят учебната канава на редица „разказвателни“ предмети - природознание, биология, география, отчасти химия, физика. Дейността по запомнянето и препредаването на съдържанието на съответните уроци, които стават все по-сложни с нарастването на възрастта, получава несъмнена опора от натрупания личен опит за съставяне на описателни текстове (със споменатото тренирано внимание към детайлите, към важното и характерното). Разбира се, влиянията в коментирания аспект са двупосочни - и репродуктивната дейност, от своя страна, обогатява опита и шлифова уменията за осъществяване на продуктивни дескриптивни действия. В резултат се получава онова взаимно функционално допълване и стимулиране, което е желано и ценено във всеки дидактически процес.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Те се отнасят към друг училищен вид съчинения, които не са предмет на коментар тук. [обратно]

 

 

© Ивелина Савова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 5-6
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2002, № 10 (35)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 5-6.