Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕДГОВОР КЪМ "МЛАДА БЪЛГАРИЯ"

Иван Радославов

web | Култура и критика. Ч. II

Тази антология според някои няма да бъде пълна. Те ще намерят, че са направени в нея известни опущения, че са отминати имена, които все пак биха могли да влязат в един сборник, представящ българската лирика от последното десетилетие. Нещо, с което донейде и ние сме съгласни. И все пак те няма да бъдат прави. Защото това, което дава мястото на един поет в антология, която претендира да бъде истинска такава, а не един случаен сборник от стихове, то не е само качеството да бъдеш поет - да притежаваш таланта на такъв. Заедно с това трябва да си съумял да изразиш тази индивидуалност оригинално, различно от другите, които са работили с тебе. С една дума, да си една сама за себе целна и определена художествена индивидуалност. В противен случай делото на един поет не може да бъде трайно. То може да обърне вниманието на съвременниците, то може не без удоволствие да бъде процитирано, то дори може за известно време да бъде любима книга на един кръг читатели, за които всичко в изкуството се изчерпва с настроенията и емоциите, що събужда. Обаче съдбата на едно такова дело е фатално предрешена. То няма никога да стане достояние на историята, която в своята сляпа жестокост справедливо го е отрекла.

Поетите, които влизат в тази антология, имат всичкото право на това. Техният избор не е случаен. Те го заслужават именно затова, че всеки представя една определена художествена индивидуалност. Нито един не повтаря другия. Прелиствайки страниците на този сборник от поезии, при всяка нова глава вие се намирате пред един свят, който ви се открива съвършено различен от този, чиито врати току-що са се затворили пред вас. Защото всеки от тях е дошъл тук не само със своя творчески натюрел, с непосредността, искреността, топлотата на своите преживявания, настроения и идеи, но и със своеобразния начин на изразяване тази творческа индивидуалност, която остава запечатана в паметта ни с оригиналността на образите, на техниката, на формата, на стиха. И не можете до края да се уморите, шествувайки из тази великолепна градина на поезията, защото е изключено всяко повторение, всяка имитация.

Трябва веднага да се забележи обаче, че в това многообразие на художествените индивидуалности, което предлага тази антология, съще-ствува едно дълбоко вътрешно единство помежду им. То лежи в общността на художествените идеи, които са влияли върху творчеството на цялата тази революционна генерация поети, творчество, което е добило съвършено друг вид от този на предшествениците. Те предпочитат да изключат от своето дело всякакъв изкуствен патос, всяка реторика, всяка доказателна логика, всяка яснота на образа, която обикновено смесват с яснотата на делничната, на вестникарската проза. Те действуват непосредно на духа ни, въвеждайки ни в света на своите преживявания чрез средствата на една нова естетика. Това - от Траянова, който има значението на родоначалник и учител, през всички останали, дори до най-последните, най-младите, които продължават тази богата - може би единствена в българската литература - традиция, за да я завършат. Тук ние трябва да споменем думата символизъм. Защото творческото дело на тези четиринадесет поети се е размимало под знака на неговите художествени идеи и защото то беше оплодотворено от тези последните.

Българският символизъм наистина затваря последната страница на нашата литературна история въпреки всичкото трагикомично недоумение на неговите противници пред този исторически факт. Те не могат да не забележат вече, че това, което отричаха като сектантство, като плод на теоретични и доктринерски увлечения, че то се оказа именно същественото, жизненото, способното да остави трайна следа и да бъде отбелязано. И че всичко, което те издигнаха срещу му, носи печата на посредственото, на мъртвороденото, на временното и на нетрайното. Не можеше да бъде другояче. Те забравиха или по-добре никога не са подозирали, че временното и вечното са два елемента, неделими в истинското творчество на изкуството. Няма творческа индивидуалност вън от времето и пространството и само прониквайки се от художествените идеи на времето си, един поет може да постигне значение и да има право на внимание от страна на грядущите поколения. Комуто е ясно това, няма да се учудва на факта, че всички имена, които са включени тук, не само са най-ярките перли на възродителната вълна на символизма, наложил се у нас на публиката през последните години, но и тия, в които много по-бляскаво, може би, отколкото в миналото, е отразен нашият, българският творчески гений изобщо.

 

© Иван Радославов, 1912
© Издателство LiterNet, 13. 11. 2002
=============================
Публикация в ант. "Млада България", С., 1922.
Публикация в "Култура и критика. Ч. II: Прочити на традицията", съст., предг. и ред. Албена Вачева, LiterNet, 2002.