НЕИЗБЕЖНИ СЕЗОНИ

web

Луната днес е скоба, а утре ще е точка.
И жалко е, че няма в сезоните отсрочка.
До вчера беше лято, но август вече мина.
Приготвя листопадът най-тихата лавина.
Уж стъпваме на пръсти, а тя към нас се свлича.
Коси тревите ниско на вятъра бръснича.

Денят е все по-кратък за съдбоносни рани
и свикваме с каквото от чувствата остане.
Отронени трошици, разхвърляни парченца.
Из парка тичат сутрин прошарени момченца.
Залъгват се, но няма в сезоните отсрочка.
Луната - още скоба - ще стане скоро точка.

Душата се бунтува, не ще да остарее,
ала хладнеят бързо смълчаните алеи.
Тревогата нараства след всяка обиколка.
И влюбването даже е само нова болка -
съвсем нездравословно и не съвсем навреме.

Критично в нас се вглеждат децата ни големи.
Вървят по наште стъпки, заемат ни местата.
Ах, как кръжат прощално на птиците ятата.
Животът не предвижда в сезоните отсрочка.
Луната беше скоба. Сега е вече точка.