КРАЯТ НА МИТОВЕТЕ

web

Паяче от ъгъла, където
      слънчевият лъч ще се обеси,
не тегли отчаяно въжето,
      щом сълзата тръгва по отвеса.

В нея няма болка осъзната,
      нито тлеещ зов за съпротива.
Виж на пеперудите крилата
      въздухът полека как изпива.

Мрежите напразно ще останат
      да висят сред битието пусто -
нисък и опушен е таванът
      на провинциалното изкуство.

И в стъклата мътни се люлее
      хоризонт с подпалено ветрило.
Ние с теб сме пътници на кея,
      махащи след кораба унило.

А зад нас навсякъде е суша
      и лежат вълните вкаменени.
Полисът, вкопан в земята, слуша
      песента на морските сирени.

Преобръща тъмнината вечер
      смляната от вахти градска стража,
но не идва никой отдалече
      подвизите свои да разкаже.

И брега безпомощен владеят
      приливи от пясъци и миди.
Знаем, че Язон е спал с Медея,
      а не помним пътя за Колхида.

© Иван Манолов, 2002
© Издателство LiterNet, 07. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Иван Манолов "Криле на разпятие", Вн., 2002.