МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ '96

web

Изразходвани чувства, сетива притъпени.
Ни любов, ни омраза се пробуждат у мене.

На тавана ръждясва като вещ антикварна,
необличана дълго, мойта ризница вярна.

Росинант остарява, Санчо трупа имане.
В глухи мелници хлипат ветрове приковани.

Зад шпионки и брави, с дребни сметки заета,
паметта склерозира на духовна диета.

Запустели театри. Безпарични артисти.
Сервантес не осъмва сам над белите листи.

А залага на бинго и таланта си дави
сред безцелни интриги и пиянски забави.

В усмирителна риза аз лежа на леглото
и напразно опитвам да си спомня живота.