ДЕЦАТА СПЯТ

web

Какво сияние - децата спят -
икони светли в тази вечер сива,
която пред очите ни изтрива
в студа навън премръзналия град.

Прането вкочанясало виси
върху телта и остър вятър бръсне
притичващите минувачи късни,
додето хванат някое такси.

И сякаш бесни демони въртят
харманите на зимата жестока.
Случайно ли снегът прекъсна тока,
или почувства, че децата спят.

Сега стоим без филм и новини.
Самата тишина ни ужасява.
Не е ли мракът някаква забрава
за дребните провали и вини.

На любовта за бавния разпад,
за яростта в душите наранени.
Гася свещта... И се притискаш в мене,
преди да кажа, че децата спят.