Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Илиана Кръстева

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Държавните образователни изисквания стандартизират образованието, внасят в него необходимата основа за качествата на знанията и уменията в българското училище и очертават онези общозадължителни рамки, които правят това образование ясно и целенасочено. Промени в ДОИ обикновено се правят на всеки четири години, за да отразят динамиката на процесите в обществото, науката и в частност в образованието. Тези промени обаче не бива да са механични и да се „случват“ само защото вече е „дошло времето“, т.е. минали са въпросните четири години. Според мен много по-разумно е те да се синхронизират с предстоящата структурна реформа в българското образование и така по максимално естествен начин да се впишат в нея. Концепцията за нова структура на образователната система, която бе предложена на общественото внимание в рамките на семинара „Либерална политика в средното образование“ (24-25 април, Боровец) от страна на парламентарната комисия по образование в Народното събрание, е модерна, гъвкава, съизмерима с европейските тенденции в тази област и в същото време продължава добрите традиции в българското училище. В общи линии в нея се откроява следната схема: основното образование се осъществява в два етапа (начален - 1.-4. клас включително, и прогимназиален - 5.-7. клас включително); средното образование също е двуетапно (първи гимназиален етап - 8.-10. клас включително, и втори гимназиален етап - 10.-12. клас включително). Съответно в края на всеки завършен етап (може би с изключение на началния) е необходимо да се проведат изпити за установяване на равнището на усвояване на общообразователния минимум и да се издадат съответните свидетелства. Интересното в тази схема е, че тя дава възможност на учениците според интересите и приоритетите си на различна степен от своето израстване и развитие да изберат съответното училище и съответния профил. Това може да се случи след 4., след 7. или след 10. клас. Във втория гимназиален етап (10.-12. клас) се осъществява профилирано обучение по отделни предмети, което надгражда усвоения общообразователен минимум. Етапът завършва с полагане на държавни зрелостни изпити, успехът на които дава възможност за продължаване на образованието във висше училище. Съвсем логично е тази реформа да се превърне в действителност в близките година-две и също така логично е част от нея да са новите образователни изисквания, които да се превърнат в основа на нейното осъществяване.

2. Изпитите след завършен 7. клас, даващи възможност за кандидатстване в профилирани училища, са традиция в българското образование от десетилетия. Те са необходими, за да се отсеят най-подготвените измежду множеството кандидати. В рамките на предвижданата нова структура на образователната система, според която след 7. клас ще се завършва основно образование, тези изпити ще намерят своето най-естествено място. Въпрос на внимателно обмисляне е какъв да бъде техният формат, за да се даде възможност на профилираните училища наистина да осъществят качествен, а не случаен подбор на своите кандидати. Едва ли тестовете, които проверяват по-скоро знания, а не толкова умения, трябва да се абсолютизират. Още повече че те почти нямат традиция в българското образование.

3. Отговорът на третия въпрос се съдържа в т. 1.

 

 

© Илиана Кръстева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.