|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЯТА ДУША
web
Болка! О, кървави петна!
О, плачeщи
Знамена на нищетата!
Душата ми изгуби чистотата си.
Душата ми забрави мечтата си.
Душата ми изгуби. Душата ми забрави.
Душата ми не е светла лунна нощ.
Душата ми е тежка, горчиво-дъждовна нощ.
Душата ми е мрачна, глуха уличка
с врати, на които продажни жени махат.
Самата ми душа се превърна в продажна жена.
Душата ми е загубено предградие
със сухи, тъжни деца по улиците.
Душата ми е глухият стон на гладен народ.
Душата ми е купчина от разпарцалени трупове,
насред локва от кръв,
в която избухва граната.
Душата ми е ръждясала от кръв телена мрежа,
на която виси мъртъв войник.
Душата ми не е моята душа.
Душата ми е предадена в окървавените ръце
на жесток властелин;
който я разкъса,
разнищи я.
Душата ми е плачещите дрипи от знамето на
Мизерията.
О, плачи, плачи, плачи!
Изплачи!
Оплаквай!
Плачи диво!
Оплачи! Плачи!
О, гняв! О, разкъсващи се окови! O кипящи вълни на
погрома!
Душата ми загуби кротостта си.
Душата ми забрави своя храм.
Душата ми загуби. Душата ми забрави.
Душата ми е яростна Менада,
която с пръсти разкъсва и хвърля язва и проказа,
Душата ми е неочаквана буря [развихрила се]
внезапно в прастара гора от лъжи.
Душата ми е бунт, душата ми е погром.
Душата ми е чистилище.
Душата ми е горящ факел,
запратен в сърцата.
Душата ми е разярен щурм,
на отчаяна тълпа, която троши, изгаря,
която руши!
О, троши, троши, троши!
Потроши!
Разтроши!
Натроши!
Разрушавай! Троши! Троши! Троши!
О, светлина! О, ярка песен на пламъка!
О, подем на духа!
Душата ми изгуби унилостта си!
Душата ми е пълна с тържествени факелни шествия.
Душата ми е пълна със светещи, огненосещи ръце.
Душата ми извисяващ се пламък,
в него очите на Толстой с пронизващ поглед.
Душата ми е светлият утринен зов на петела.
Душата ми е светъл призив. -
О, свети, свети, свети!
Освети!
Свети силно!
Осветявай! Свети!
1919
© Гео Милев
© Росица Митрева де Зулли
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2020, № 5 (246)
|