НОЩНО

web

Нощ е и в черната бездна
блесва самотна звезда.
Чакам, и плача, и чезна.
Лято е, пак съм сама.

Мирис на нови вселени
носи ми бризът-гамен.
Викат очите зелени -
искат да паднат във плен.

Звънките струни отнякъде
пеят прощален сонет.
Пак съм робиня на вятъра,
пак съм печален поет.

Нощният плач на бузуки
буди душата ми луда.
Скачам и литвам наслуки
към първия срещнат Юда.

Нека пулсират във вените
южните морски окови!
Нека да бъда пак пленница
на урагани сурови!

Искам да лея вълните си
в летния небосвод .
Искам да плачат очите ми.
Искам да бъда любов!

Все едно, краят известен е -
винаги идва зора.
Лунна и дива, и песенна,
тръгва си морна нощта.

Трезво отлитат и чайките,
смело отплува бузукито.
Чезнат внезапно и майските
бризове. Идва и скуката.

Юдата тръгнал е първи,
слънцето вече блести.
Изгрев, удавен във кърви,
бърза да го роди.

Нищо, че краят е ясен,
хиляди пъти видян.
Зная магии опасни,
готвя коварен капан.

Пак ще се връща Юдата,
нощем ще стене на сън.
искам докрай да съм лудата,
влюбена вечно да съм!