НА СТАРИЯ МОРЯК

web

На С.

Да, прав си приятелю, прав си, моряко,
животът ни сякаш е див ураган,
малцина успяват да яхнат вълната
и своя живот да изпият без свян.

И малко са тези, които разбират
цената безмерна на малкия миг.
Така е, моряко, така си умират -
докрай не прозрели великата истина!

Русалка съм аз и разбирам моряците,
живея живота им, сякаш е мой.
На сушата нека остават глупаците -
морето е нашият истински бой!

Морето - единствена вихрена истина
бушува край нас и в сърцата ни огнени.
И то като нас е навеки орисано
да бъде само, но да бъде свободно.

Наивните нека живеят в оковите
на своите низки житейски дела.
На сушата всичко различно е коренно,
на сушата лека е всяка борба.

Така е, моряко, цената си знаем,
със истински бури се борим във нас.
Така е, дори и когато играем
играта на своя житейски хазарт.

Ще пея, моряко, на твоята маса,
ще пия от черното вино за теб.
А после - къс звън и кристалната чаша
ще бъде подобно разбито сърце.

Ще слушам как плаче горчиво бузуки.
Да видя сълза във очите ти няма!
Ти гордо ще гледаш пияните луди,
сънуващи в кръчмата морската пяна.

Завиждат - ти знаеш - защото не могат
живот като твоя да имат и миг.
Очите им светят, и плачат, и молят,
но късно е вече да гонят вълни.

Ще тръгнем след малко със тебе по пътя
към синята бездна със вкус на живот.
Завиждащи погледи блясват зад ъгъла.
Морето е наше во веки веков.

Ти знаеш единствен какво е животът
и здраво държиш го в ръцете си силни.
И няма да пуснеш ти никъде котва -
свободата убиеш ли - ще потънеш завинаги.