Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА НЯКОИ ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖАНРОВАТА ФОРМА РЕЗЮМЕ

Елка Добрева

web

1. Резюмирането е вид репродуктивна текстопораждаща дейност, насочена към кондензирано препредаване на някакво изходно съдържание. В това свое качество резюмирането представлява частна разновидност на по-общата дейност репродуктивно пресъздаване на текстов първоизточник.

1.1. Съдържателното възпроизвеждане на даден изходен текст по принцип може да се осъществи както в относително разгърнат, така и в повече или по-малко синтезиран вид. В условията на извънучилищната речевокомуникативна дейност и на разгърнато, и на сбито пресъздаване се подлагат текстове с всякаква природа - наративни (повествователни), дескриптивни (описателни), аргументативни (тип разсъждение), осведомителни (тип съобщение), апелативни (подбудителни), комбинирани. В училищната практика, и в частност в родноезиковото обучение, естествено се поставят акценти върху определени видове репродуктивни дейности.

Подробното писмено възпроизвеждане на цялостни първоизточници в часовете по български език и литература по правило се ограничава до наративни текстове чрез съставянето на подробни преразкази. Освен преразкази други писмени работи с изчерпателно препредаване на цялостни съдържания, например на описателни, осведомителни, призивни и пр. първоизточници, учениците не правят (такава е впрочем обичайната училищна практика не само у нас, но и в чужбина). А доколкото писмената форма на изпитване по т.нар. разказвателни предмети не е типична за българското средно училище, поне не във вариант на детайлно писмено възпроизвеждане на урочни съдържания по история, география, биология и др., се оказва, че и извън часовете по език и литература не се създават подробни писмени възстановки на изходен неповествователен текст. Разбира се, това не е и жизнено необходимо, тъй като и в комуникацията извън училище тази форма на репродуктивно текстопораждане никак не е разпространена.

Подробното устно възпроизвеждане на цялостни първоизточници с неповествователен характер обаче е съвсем обичайна училищна практика - „разказването“ в детайли на урочни информации по учебни предмети като история, география, физика, биология, литература и др. е общо взето основен начин за устна демонстрация на знания по време на изпитване (а някои по-старателни ученици го правят и вкъщи по време на подготовката си за училище). Така че в устната сфера на училищното образование на подробна възстановка наред с наративни се подлагат и различни други цялостни текстове.

От друга страна, подробното писмено (и устно) възпроизвеждане на пасажи с неповествователен характер е застъпено по начин, който е доста по-различен от положението при цялостните текстове. Например по-пространните текстове, които се предлагат на учениците за подробен или подборен преразказ, обикновено съдържат и части с описателен, аргументативен, осведомителен и пр. облик. Съответно в преразказите на учениците тези части често се появяват в доста детайлни възстановки. Така че в часовете по родноезиково и литературно обучение подробното препредаване на неразказни пасажи (и особено на пасажи с характер на разсъждение и на описание) така или иначе се практикува, макар и не като самостойна задача, а в рамките на подробния преразказ. Тази практика може да се оцени като напълно целесъобразна. Мотивът е ясен: както подробният преразказ е най-простата и лесна форма на преразказването, така и подробното парафразиране на ненаративни пасажи е най-простият и лесен начин за тяхното възпроизвеждане, понеже (също като подробното преразказване) се базира на близкото придържане към образеца.

1.2. По друг начин стоят нещата със създаването на кратки писмени или устни версии на (пасажи от) изходни текстове. Сбитото пресъздаване на съдържания е доста по-трудна дейност в сравнение с подробната възстановка, следваща отблизо разгръщането на образеца. В случая са нужни много по-сериозни интелектуални усилия, по-дълбоко вникване в съдържателния план на пресъздавания първоизточник, умения за отсяване на маловажните подробности, за концентриране върху главното, за извличане на обобщения на базата на различни частни данни. В този аспект създаването на устна и особено изработването на писмена редуцирана версия за даден пространен първоизточник в явен вид регистрира уменията за осъществяване на абстракции, за отвличане от единичното и случайното и за достигане до определена степен на смислово обобщение. Същевременно създаването на кратки версии изисква и сериозна работа в езиков план - в случая е нужно не просто да се намерят подходящи свои думи за парафразиране на чуждите изказвания, а да се използват езикови средства, позволяващи сбито в смислов и пестеливо във вербален аспект изразяване на съдържания. Трябва да се подчертае и обстоятелството, че докато подробното писмено възпроизвеждане на цялостни съдържания в извънучилищната практика не е никак типично, то сбитото, концентрирано предаване на информации от всякакви видове пространни текстове е изключително важен комуникативен механизъм във всички области на живота.

Съвкупността от всички тези фактори обуславя и важното място на писмените речеви дейности в училище, съотнесени с кондензираното репродуктивно текстопораждане. Тези дейности се свързват със съставянето на сбити преразкази и на различни видове резюмета. Сбитият преразказ представя редуциран вариант на по-пространен наративен първоизточник, като възпроизвежда синтезирано, но достоверно и достатъчно информативно неговия сюжет. Резюмето, от своя страна, може да възпроизвежда в синтезиран вид разгърнатото съдържание на всякакви видове първоизточници - повествователни, описателни, аргументативни и пр. Най-общо казано, резюмирането е репродуктивна текстопораждаща дейност, в резултат на която възниква съкратена в смислово и повърхнинно отношение версия на даден изходен текст, представяща в кондензиран вид основните моменти от неговата тематика.

2. Резюмета се използват във всички сфери на вербалната комуникация - всекидневнобитова, медийна, научна, дидактическа, естетическа, политическа, канцеларска, официално-делова, в сферата на услугите, в условията на професионалното общуване и т.н. Широкото разпространение на тази жанрова форма се дължи на нейната висока комуникативна ефикасност - в условията на времев и пространствен дефицит резюмето е незаменим източник на информация. То предоставя на адресанта възможност набързо, с ограничен обем езикови средства и съответно за кратко време (респ. в ограничено пространство в писмената сфера) да даде информация за някакво пространно съдържание; адресатът съответно може на базата на резюмето набързо и без да се губи в подробности да се ориентира в тематиката на резюмирания текст и да прецени дали е целесъобразно да изразходва време и енергия за възприемането на пълната му версия.

2.1. По принцип резюмета могат да се правят във връзка с всякакви видове цялостни текстове, които имат относително разгърната тематична структура - разкази, студии, обзори, коментари, описания, прокламации, инструкции, новини, делови съобщения, интервюта и т.н. На резюмиране могат да бъдат подложени и относително самостойни в смислово и структурно отношение текстови части (отделни епизоди, сцени, раздели, глави, подточки и т.н.). Не могат да се пресъздадат в резюме само съвсем кратките текстове, които поначало предават някаква информация в сбит вид (напр. епиграми, лозунги, девизи, лаконични бележки, телеграми, кратки обяви или реклами и др.) или пък имат специфична жанрова структура, която би се разрушила, ако съдържателният им план се подложи на редукция (напр. повечето кратки басни, гатанки и вицове). За дидактически цели не е уместно да се използват също и лирически текстове, доколкото резюмирането на такива първоизточници не е типично в условията на извънучилищното общуване.

2.2. Според пространствената си съотнесеност с резюмирания текст резюметата биват няколко типа - напълно отделни от резюмирания първоизточник, съпровождащи го в непосредствена близост до него, включени в самия него или включени в друг текст.

2.2.1. Най-характерен представител на автономния тип са отделно публикуваните научни резюмета, които обикновено включват жанровия определител Резюме в подзаглавието си. Такива текстове се появяват в сборници с резюмета на доклади и научни съобщения, в специални броеве на списания или годишници, в постери и други материали, отразяващи работата на различни научни форуми (конгреси, конференции, симпозиуми, кръгли маси, тематични дискусии и др.). Друга често срещана разновидност на самостоятелното резюме (обикновено под наслов Съдържание) са редуцираните версии на сценарии и либрета, които се отпечатват в програмите за съответни театрални, оперни и балетни представления, постановки на мюзикъли, пантомими, спектакли „звук и светлина“ и др. Този вид резюмета изпълняват не само ролята на рекламен анонс към съответния синкретичен текст, но в типичния случай служат и като ориентир за смисловото му възприемане по време на самата постановка.

2.2.2. Вторият тип резюмета се разполагат в пространствена близост с представяния първоизточник и поради това се наричат паратекстови (за понятието паратекст вж. Жонет 1992: 9-10). Характерен представител на този съпроводителен тип са публикуваните заедно с резюмирания научен текст кратки версии на съдържанието му, носещи в заглавието или в подзаглавието си жанровия определител Резюме. Паратекстови резюмета, често в превод на чужд език, се публикуват към монографии, статии, студии, обзори и пр. В някои списания резюметата на отделни статии дори се публикуват на два чужди езика или пък в комбинация от родноезиков и чуждоезиков вариант. Паратекстовото научно резюме в типичния случай е доста по-кратко от научното резюме, което се публикува отделно от резюмирания труд.

Друга разновидност на паратекстовия тип са т.нар. тематични резюмета, които най-активно се използват в медийната сфера. Обичайната практика почти за всички съвременни всекидневници е на първата страница да се поместват съвсем лаконични резюмета на най-важните за броя материали. Те са предназначени да „грабнат“ вниманието на читателите и да ги предизвикат да потърсят по-нататък пълните версии на визираните новинарски съобщения, обзори, анализи, коментари, интервюта, отворени писма и пр. Същият принцип се използва и при структурирането на информационните рубрики в електронните медии. В типичния случай новинарските емисии, политическите и икономическите обзори започват с поредица от съвсем кратки тематични резюмета, в които се обявяват основните моменти от предаването. За новинарските емисии е характерно не само началното разполагане на тематични резюмета, но също и повтарянето им в края, а понякога и в средата на предаването. В тези предавания впрочем употребата на изнесени в анонс (респ. и повторени след това) тематични резюмета е ефективен начин за поставяне на т.нар. дневен ред на актуалните проблеми при формирането на общественото мнение.

2.2.3. Трета форма на съществуване на резюмето е във вид на специална резюмираща композиционна част в самия текст, чието съдържание се резюмира. Такива съставки редовно присъстват в научните текстове с по-голям обем. Монографии, студии, очерки, обзори и др. обикновено включват заключителни резюмета, които се обособяват в отделни абзаци или се оформят като самостойни точки или даже раздели, а понякога носят и соб-ствени заглавия (от типа Заключение, Обобщение и под.). Заключителни резюмета съдържат и отделни части, глави и раздели в научнопопулярни публикации и учебници. Има и уводни резюмета. Те са много характерни за композирането на медийния жанр новина, при който начално разположеното „кратко съдържание“ в синтезиран вид представя тематиката на материала, след което в основната текстова част се предлагат определено количество подробности по въпроса (вж. за структурата на новините и специално за уводната им част Дайк 1989: 256). По подобен начин се конструират и много устни разкази за конкретни случки. В тях уводното наративно резюме служи едновременно като средство за информиране на слушателите какво ще последва по-нататък, като рекламен анонс, като начин за извоюване на правото на разказване и като механизъм за проверка, доколко предстоящият разказ може да разчита на интерес (вж. по въпроса и Дайк 1989: 200 и сл.). Начално поместени наративни резюмета в изобилие се срещат и в просвещенските романи (и дори се смятат за техен специфичен белег) - във вид на обстоятелствени подзаглавия към цялата книга или към отделна глава от нея, като компоненти от основното заглавие на повествованието или като обособени тематични резюмета пред отделни глави (така е построен например романът „Робинзон Крузо“ на Д. Дефо). С подобно оформление са и някои литературни творби от по-ново време, които имитират структурата на романите от 18. в., а също и множество пътеписи и книги с приключенска тематика, предназначени предимно за детска и юношеска аудитория.

2.2.4. Резюмето може да съществува и във вид на вметнато резюме, т.е. като съставка не на резюмирания, а на някакъв друг текст. Това вероятно е статистически най-често използваният начин за употреба на резюмето. Всякакви видове текстове могат да включват в себе си вметнати резюмета на други текстове. Например устни разговори и дискусии, лични писма, битови и художествени разкази, повести, новели, романи, научни монографии, студии, рецензии, реферати и т.н. редовно съдържат резюмета на текстове от най-разнообразни жанрове (по модела „разказ в разказа“). А някои жанрови форми поначало се изграждат на базата на включено в тях (пълно или частично) резюме на друг текст. Към тази категория спадат например анотацията, авторефератът и експозето. В тях основна информационна съставка е именно вметнатото резюме, което (в по-сбит или в по-разгърнат вид) предава елементи от съдържанието на текста, който съответно се анотира, реферира или представя (експонира) пред определена аудитория с оглед на разглеждан в него проблем. Поради факта, че цяла група жанрове разчитат за конструирането си на задължителното присъствие в тях на вметнато резюме, понякога всички те се представят в единна обща категория с резюмативен или реферативен характер или пък за практическо удобство се описват във връзка с резюмето (вж. напр. подхода у Мурдаров 1990: 38 и сл.).

3. Резюмирането на определен пространен (сегмент от) текст е свързано със задълбоченото осмисляне и разбиране на първоизточника. Иначе казано, предпоставка за изготвянето на (устно или писмено) резюме е способността от повърхнинната знакова верига на съответния (фрагмент от) текст да бъде извлечена неговата тематична структура.

3.1. Извличането на тематичната структура на текста е сложен процес, при който от множеството частни информации, съдържащи се в разгърнатата текстова повърхнина, реципиентът по пътя на абстрахирането от подробностите и обобщаването достига до някакъв по-глобален смисъл, до определено тематично ядро, което той приема за лежащо в основата на възприемания текст. Е. Агрикола описва този механизъм по следния начин: „...информациите на тематичното ядро се извличат чрез процесите на семантична концентрация (сгъстяване и абстрахиране на значения) и синтактична редукция; това се извършва посредством такива фундаментални мисловни операции като обобщаване (напр. замяна чрез родови понятия), изпускане на несъществени признаци, подбор и обобщаване на централните частни структури и т.н.“ (Агрикола 1983: 221).

Извличането на темата в процеса на рецепцията на текста се характеризира като мисловно резюмиране на текста посредством изпускане на елементи, обобщаване и конструиране на смисли с цел достигане до някакво обобщено съдържателно ядро, определяно като макропропозиция, макроструктура или макротема на съответен текст (вж. Агрикола 1983: 229; Дайк 1977: 50, 137 и др.; Дайк 1989: 42-43). „Да се възприеме съдържанието на един текст - пише Е. Агрикола, - да се разбере и да се съхрани в паметта... е равнозначно на съставянето на резюме на този текст“ (Агрикола 1983: 230). В този смисъл съставянето на устно или писмено резюме на възприемания текст е резултат от словесното изразяване на обобщения смисъл, до който възприемащият е достигнал в процеса на мисловната интерпретация на първоизточника. Това обуславя и факта, че най-важната информационна съставка на резюмето е формулировката на извлечената от резюмирания текст (или от негова автономна част) тема.

3.2. В по-разгърнатите текстове тематичната структура може да е доста сложна. Възможно е например в текста да има поредица от отделни теми, които по някаква смислова аналогия (напр. повтарящ се мотив), въз основа на формална асоциация (примерно азбучен ред на тълкувани понятия) или пък чрез съвсем механично присъединяване се подреждат една след друга - изчерпва се едната и се преминава към следващата и т.н. С такава верижна политематична структура често са личните писма, дневниковите записки, телефонните разговори, описанията на лекарства, апарати, инструменти и др. В други случаи тематичната структура може да бъде йерархично организирана. Тогава една много обща тема се разчленява в подтеми, които на свой ред могат да имат още по-частични подразделения и т.н., докато се стигне до най-малките тематични разклонения - т.нар. микротеми, представяни в минималните съставки на текста - микротекстовете. Такъв тип тематично структуриране се наблюдава в повечето справочни статии в речниците и енциклопедиите, в много литературнокритически и научни студии, икономически и политически обзори и коментари в печата, но също и в множество художествени, фолклорни и всекидневнобитови повествования. Възможно е наред с главната тема да има и второстепенни тематични линии, така че в текста да се разграничават основна тема и присъединена към нея допълнителна тема (или теми). Това е много характерно за по-обемните научни трудове, за законодателните текстове, за разгърнатите художествени повествования, за пространните технически описания на уреди, инструменти и др. (вж. по-подробно Добрева 2000; Добрева, Савова 2000: 133-136). За дидактически цели, разбира се, са подходящи (части от) текстове с по-опростена тематична структура и с относително ограничен обем - описание на лекарство, инструкция за употреба на уред, речникова статия за определено понятие, (фрагменти от) литературнокритически предговор, отделни точки или раздели от научнопопулярни или научно-дидактически публикации, новинарски съобщения и други относително кратки материали във вестниците и списанията.

4. Основната цел на писменото (и устното) резюмиране е накратко и обобщено да се представи съдържанието на първоизточника, като с по-малко езикови средства, но ясно и непротиворечиво се очертае неговият тематичен обхват.

4.1. За да осъществи тази цел, резюмето трябва в синтезиран вид да пресъздава основните звена на тематичната структура на резюмирания (фрагмент от) текст - например да регистрира веригата от развивани една след друга теми, да формулира общата тема и нейните основни подтеми, да разграничава главната тема от присъединените към нея допълнителни теми и т.н. Към успешното извличане на тематичната структура и към оформянето на хипотеза относно това, кои смислови елементи са по-важни и кои са пренебрежими, могат да насочат редица ориентири в самия възприеман текст - формулировката на заглавието, съвкупността от названия на глави, части, точки и т.н., значенията на ключови думи и изрази (назоваващи основни обекти от текстовия свят и поради това често повтаряни), наличието на вътрешнотекстово тематично резюме, шрифтовите и другите графични маркировки (курсив, разредка, подчертаване, защриховане), буквени или цифрови означения на отделни части, разпределяне на информациите в основното изложение, увода и заключението, в бележки под линия и др.

4.2. По принцип резюмето може да се изготви в съвсем малък, в по-разгърнат или в относително голям обем. Големият обем може да се обуславя от големината на изходния текст, но за да бъде наистина редуциран вариант, а не просто някаква парафраза на този текст, резюмето трябва да е словесно много по-кратко и смислово много по-компресирано от него. Разбира се, преценката за достатъчна краткост, определяща максималния допустим обем за резюмето, е твърде субективна и условна. „Долната“ обемносъдържателна граница на резюмето е по-ясно определима. Ето какво казва Е. Агрикола по въпроса: „Долната граница на допустимата редукция се поставя... от разбираемостта и смислеността... Дори когато информационното ядро на даден текст или субтекст може да бъде сведено до базовата форма на една-единствена пропозиция, най-често трябва да се запази известна степен на „пълнеж“, който варира според по-нататъшните цели на употреба“ (Агрикола 1979: 67-68). На друго място същият автор предупреждава, че концентрирането на информации не може да става произволно до безкрайност, тъй като трябва да остане един съдържателен минимум, благодарение на който възникващият репродуктивен текст да бъде разбираем, единен и смислово затворен (Агрикола 1983: 230). Обобщено казано, за да изпълни успешно функцията си, резюмето трябва да съдържа в себе си такъв минимум информация, от който да може да се получи ясна представа за денотативното съдържание и прагматическата насоченост на изходния разгърнат текст. Абсолютният информационен минимум на резюмето по тази причина се ограничава до лаконичната, но изчерпателна и ясна формулировка на общата тема (респ. на веригата от отделни теми) от изходния текст.

4.3. Същевременно възникващата съкратена версия на първоизточника показва и неговата функционалносмислова доминанта - ако например първоизточникът е с преобладаваща описателна насоченост, към същата перспектива се придържа и неговото резюме и/или я посочва чрез изрични словесни означения. От необходимостта да се пресъздава доминантната ориентация на първоизточника произтича функционалносмисловата типология на резюметата - те могат да бъдат с повествователен, дескриптивен, аргументативен, информационен, апелативен или комбиниран характер.

При съставянето на резюмета в извънучилищни условия в тях обикновено се съдържат и кратки изрази с метатекстова природа от типа: „Статията е посветена на...“, „Инструкцията съдържа предупреждението, че...“, „В материала се съобщава...“, „Защитава се тезата, че...“ и др. под. Такива изрази експлицитно посочват жанра и/или функционалносмисловата доминанта на резюмирания първоизточник. Срещат се както в абсолютното начало, така и във вътрешността на резюмето под формата на свързващи звена между отделните му компоненти.

4.4. Това, че в резюмето се включват ограничено количество коментарни изрази (също както в текстовете интерпретации), няма да го превърне в интерпретативен текст, ако се съхранява основното му предназначение накратко да препредава смисъла на съответен първоизточник. Така множество резюмета, дори и когато носят названието Резюме, съдържат в себе си метатекстови съставки, които по същество ги поставят на прехода между (чисто) репродуктивните и (чисто) интерпретативните текстове, но не ги причисляват към текстовете интерпретации, защото въпросните преходни форми остават с подчертана репродуктивна ориентация и това ги „задържа“ в групата на репродуктивните текстове.

С оглед на казаното би било нереалистично към съставяните в училище резюмета винаги да се предявява изискването за задължително придържане към „чисто“ резюмиране, без употреба на каквито и да било коментарни изрази (подобно изискване би могло да се разглежда само като една частна дидактическа задача). Освен това следва да се припомни, че много често резюмето функционира не като автономен текст, а като резюмираща композиционна част или пък като вметнато резюме в състава на някакъв интерпретативен текст (литературнокритическа статия, анотация, рецензия и пр.). В такива случаи резюмето попада в метатекстово обкръжение, така че това е негова съвсем естествена „среда“. Разбира се, когато в учебни условия се постави задача за съставяне на резюме, предназначено да функционира като самостойна форма, съвсем нормално е да се изисква спазване на жанровата специфика. Това означава, че количеството на метатекстовите съставки в резюмето трябва да се контролира внимателно, за да не се стигне до превръщане на резюмирания текст в обект на интерпретация.

5. Съставянето на резюмета като самостойни текстове, от една страна, и като части от текстове, от друга, има своите специфики. Когато резюмето е предназначено за самостоятелно функциониране, то се оформя като цялост само за себе си; когато обаче трябва да бъде част от текст (например от съобщение, анотация, реферат, отговор на въпрос, статия върху литературна тема и т.н.), неговият строеж естествено се нагажда към изискванията на съответния по-голям текст.

Но независимо от формата на съществуване - като отделен текст или като резюмативна текстова съставка - във вътрешната си постройка резюмето следва едни и същи основни правила. Компонентите, които го съставят, се строят (предимно) с пълноструктурни изречения, с предпочитание към сегашни форми на глагола. Преходите между отделните му съставки трябва да бъдат плавни и мотивирани - без скокове и разриви в смисловия поток. Принадлежността на отделните части на резюмето към компактно смислово цяло се сигнализира чрез експлицитни повърхнинни връзки между тях.

Не бива да се забравя, че резюмето по принцип е предназначено за адресат, който от него ще се осведоми за съдържанието на резюмирания първоизточник. Затова съставките на резюмето трябва да са съдържателно пълноценни не само всяка за себе си, но да позволяват и безпроблемното извличане на общ за цялото резюме смисъл.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

Агрикола 1979 - E. Agricola. Textstruktur, Textanalyse, Informationskern. Leipzig.

Агрикола 1983 - E. Agricola. Textlinguistik. In: Kleine Enzyklopaedie Deutsche Sprache. Leipzig.

Ван Дайк 1977 - Т. А. van Dijk. Text and Context. New York.

Ван Дайк 1989 - Т. А. ван Дайк. Язык, познание, коммуникация. Москва.

Добрева 2000 - Е. Добрева. Бележки за тематичността на езиковия текст. В: Тенденции в обучението по български език. София.

Добрева, Савова 2000 - Е. Добрева, И. Савова. Текстолингвистика. Уводен курс. Шумен.

Мурдаров 1990 - В. Мурдаров. Начини за употреба на словото. София.

 

 

  © Елка Добрева, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 10. 10. 2002

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 5-6, 2001.