Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"УСТРЕМЯВАМ СЕ НАДОЛУ" В МЕДИЙНИЯ ДИСКУРС

Елка Добрева

web

“Движа се, устремявам се отвисоко надолу към земята”, “Движа се, устремявам се надолу под действието на тежестта си и земното притегляне”, “Движа се свободно надолу, в посока към земята или друго небесно тяло по силата на притеглянето” - така се тълкува в речниците основното значение на глагола падам/падна. Цялостното му лексикографско описание показва разгърната полисемантична структура, която според различните издания обхваща между 14 и 21 значения. Основното значение на глагола се представя относително еднотипно в РСБКЕ, СТР, БТР, БЕР; употребите в смисъл на “бивам победен” и “загубвам власт” навсякъде се посочват без квалифициращ маркер, а значението “наставам, настъпвам” (тип Падна чудна лятна нощ) се определя като преносно. В други случаи характеристиките се различават - например според РСБКЕ употребата на падам/падна в значение “загивам в бой” е пряка, докато СТР и БТР я отбелязват с “прен.”; значението “понижавам се” (примерно за цени) е преносно според РСБКЕ и СТР, но не и според БТР; “проявявам качество” (тип Падам малко писател) в РСБКЕ и СТР носи маркер “разг.”, а БТР посочва “прен.” и “разг.”; “случва се, става” в РСБКЕ и БТР е отбелязано само с “разг.”, а в СТР - с “прен.” и “разг.”. Цитираните речници привеждат и доста дълги списъци от фразеологизми с падам/падна - падам в капана, падам духом, падам на колене, ще ми паднеш, паднала жена, падат ми акциите, не падам по-долу, говоря каквото ми падне и др. (за разнообразната фразеологична активност на наблюдавания глагол вж. също ФР и НФР).

Повечето от отразените в речниците значения на падам/падна в изобилие се откриват в медийния дискурс. Но в средствата за масова комуникация редовно присъстват и употреби на падам/падна и на производното съществително падане, които речниците не са регистрирали, въпреки че за читателите, слушателите и зрителите те отдавна са съвсем привични.

Обобщено може да се каже, че би било изненадващо, ако в даден брой от вестник или в дадена новинарска емисия не се съобщава поне за едно падане. Например в последните месеци из медийното пространство постоянно падат най-различни неща: футболисти, колоездачи, комини, самолети, градушки, валутни курсове, рекорди, голове, печалби, визи, забрани, монополи, отбори, рейтинги, ударения и мн. др.; често се споменава падането на Желязната завеса, на Берлинската стена, на Варшавския договор, на Тодор Живков; в някои издания се твърди, че Бойко Борисов паднал на футбол, а Тодор Колев щял да пада от екран; понякога, за учудване на аудиторията, се говори и за падащи цени.

Както може да се предположи от това кратко изброяване, някои от нещата падат буквално, напр.: “При падането 46-годишният мъж е получил множество контузни рани” (ШЗ/22.07.02); “масови падания на колоездачи” (Ст/15.07.02); “Паднал е таванът и на другото помещение” (Н/31.07.02); “Паднало на пътя дърво причини тежка катастрофа” (М/19.07.02) и др. Но много по-чести и по-разнообразни са паданията впреносен смисъл, срв.: “На по-голяма височина разходът падал и затова пилотите вдигали машините” (С/3.07.02); “Топчиите” падат с 0:1” (Ст/22.03.02); “хонорарът му да не пада под 100 лв.” (ЖТ/16-23.05.02); “безработицата е паднала с 4%” (ПА/26.07.02); “падащата популярност на правителството” (К/20.04.02); “Паднаха две най-добри постижения за сезона” (М/4.06.02); “Пада забраната за внос на животни от Аржентина” (М/21.06.02); “Падна скалпът на Италия” (БНТ/29.05.02); “Десетки паднаха жертви във футболната еуфория по цял свят” (Т/02.07.02); “падането му [на царя]… засега спря” (24ч/24.05.02); “Първата черна гилотина падна върху Франция” (Т/26.06.02); “акцентът ще падне върху по-големите градове” (Т/20.06.02); “ранен гол да падне” (БНТ/16.06.02); “Ще падне работа за службите” (Т/17.05.02); “В капана пада всеки, който не е разгледал добре таблото” (24ч/26.06.02) и др.

При неизменната низходяща насоченост на процеса основният интерес естествено се фокусира върху двете места, бележещи началото и края на падането с оглед на природата им и/или разстоянието между тях. Характерно е, че мисловната картина на буквалните падания включва като задължителни елементи самите позиции (предмети, места, точки), между които протича движението. Представата за тях може да се изгради на основата на общи познания и стандартизирани очаквания за нещата и в такъв случай граничните точки на падането могат да останат неназовани. Например дъждът, светкавицата, самолетът е очаквано да падат от небето към земята; колоездачът е обичайно да пада от колелото на земята; възможно е моряк да падне от борда на кораб във водата и т.н. Ако даден обект пада от място, с което е обичайно или трайно свързан, не е нужно то да се назовава - например в съобщения за падащи самолети, снаряди и други летящи неща би било странно да се споменава, че падат “от небето”, а за падащи мотоциклетисти е излишно да се казва, че падат от мотоциклет. Но ако обектът пада от място, с което не е свързан по презумпция, словесната репрезентация на падането задължително съдържа означение на това място, срв.: “Тя [Теодора Бургазлиева] падна от яхтата и нагълта вода по време на снимките за реклама на шампоани” (24ч/24.06.02).

Мястото, на което завършва падането, в типичния случай изрично се конкретизира. Уточнението може да се спести, ако за падане на обект от даден вид се говори по принцип. Тогава е възможно да се появи местоименен израз за място, напр.: ”Е, някъде се е случило и градушка да падне” (24ч/27.07.02). При говорене за частен случай обаче е очаквано мястото на падането специално да се упомене, тъй като именно то се схваща като “място на действието”, напр.: “снаряд падна в центъра на село Понор” (Ст/09.05.02); “Подпорна стена падна върху къща в Кърджали” (Н/31.07.02); “Най-много валежи са паднали в Хасковско” (Ст/30.07.02). Понякога важен елемент от картината на падането е разстоянието между двете крайни точки - то най-често се споменава в случаи, когато последиците са неочаквани или пък фатални за падащия обект, напр. “той [самолетът] паднал от 200 м височина” (Ст/30.07.02).

При паданията в метафоричен смисъл положението е по-различно. Например употребата в смисъл на “преставам да съществувам, бивам отменен” е свързана с идеята за пълно изчезване на “падащото” нещо. Картината показва низходящо движение на обект, който един вид пропада “под хоризонта” и престава да бъде видим, така че пространственото и количественото уточняване на извършваното от него движение се обезсмисля или е невъзможно - отиващият в небитието обект сякаш пада под самото пространството и се лишва от пространствени координати, срв: “когато падат ограниченията за внос на текстилни стоки” (Т/20.07.02); “ако падне имунитетът за депутати и магистрати” (24ч/17.07.02); “вече е паднала патентната защита на продукта” (К/20.04.02); “падането на Варшавския договор” (К/13.04.02); “100-те хиляди падат тази седмица” (24ч/10.06.02); “Падна и черен рекорд” (Т/02.07.02); “падна суперджакпотът от играта “Треска за злато” (BTV/30.06.02). По същия начин се говори и за поражения във военни конфликти: “падането на босненския мюсюлмански анклав” (К/13.04.02).

За метафоричните падания, които не завършват с изчезване, пространствената характеристика на низходящото движение и/или разстоянието между горната и долната му точка са в центъра на интереса. За целта се използват най-различни мерни единици - сантиметри, метри, тонове, барели, левове, проценти, места, точки, голове и др. Например падането в спортен двубой се представя чрез два основни модела. Конструкцията пада с (колко) конкретизира размера на загубата или нейното естество и обичайно, макар и незадължително, е разширена с добавката от (кого), срв.: “Светлана Кривенчева падна с 3:6, 7:6 (3), 2:6 от Ева Крейцова” (С/19.06.02); “паднахме от тях безславно с 0:8 и 0:6” (М/16.05.02); “Черноморец” пада с 1:2 от Киево” (Ст/30.07.02); “Георги Илиев падна с технически нокаут от французина Салони” (Т/04.06.02). Вторият модел фокусира вниманието върху самия факт на загубата, без да информира за количествената й стойност. Използва се и при говорене по принцип, и във връзка с конкретни загуби, срв.: “Когато отборът пада - виновни са чужденците” (Т/20.06.02); “Кариоките” приели да паднат” (Т/02.07.02); “Германиязагуби, но не падна” (Т/07.07.02); “България падна, но не загуби от мача” (Т/19.04.02). Разликата със случаите на преминаване в небитието е в това, че там съобщаването на количествени стойности е невъзможно, докато тук е принципно възможно, но не е направено.

Когато пространствената метафора на падането онагледява отрицателната динамика на цени, валутни и борсови курсове, индекси, коефициенти, рейтинги, температури, налягания, настроения, нива и др., количественото характеризиране на намаляващите стойности в типичния случай е много съществено. Срещат се няколко модела:

а) С конструкцията пада до/на/под (колко) се посочва мястото, до което е стигнал падащият обект, без да се визира позицията, от която е започнало движението. Така се налага внушението, че най-важна е именно достигната долна граница, срв.: “цената на дините падна на 50 стотинки” (ШЗ/08.07.02); “данъкът върху печалбата ще падне на 15%” (М/07.06.02); “до 160 лв./тон падна цената на житото” (24ч/10.06.02); “коефициентът на престъпност за 2001 г. пада до 1844 на 100 000” (Т/18.06.02); “Зелените пари ще продължат да падат до 115 йени за долар” (168ч/12.07.02); “доларът падна отново под 2 лева” (168ч/12.07.02); “съотношението между външния дълг и БВП ще падне под 60 на сто” (Т/22.06.02); “настроениетона Бобан видимо падна под нулата” (Т/04.06.02) и мн. др. Моделът се използва и в случаи, когато границата на падането се посочва описателно, напр.: “ако рейтингът на едно предаване падне под договорените параметри” (К/27-30.04.02); “да регламентират курса на долара, ако той падне под дадено ниво” (Д/25.07.02); японските държавни ценни книжа “паднаха в класацията под държавните облигации на Ботсвана” (168ч/19.07.02).

б) По схемата пада с (колко) се посочва изминатото разстояние, без да се споменава нито началната, нито крайната точка на падането. Така акцентът се поставя върху величината на осъщественото низходящо движение, срв.: “цената на свинското е паднала с 3,9%, на рибата - с 2,2, на кашкавала - с 2,8 на сто” (Т/11.07.02); “левовата равностойност на наемите е паднала с 8-9%” (Т/04.06.02); “Рейтингът на парламента е паднал с осем пункта” (Д/15.07.02); “температурите падат със 7-9 градуса” (24ч/24.06.02). Конструкцията може да се усложни с добавка на повече от, още, близо, само и пр., да се опрости чрез отпадане на с или пък да се появи във вариант пада двойно/наполовина/х пъти, напр.: “цените са паднали само с 0,8%” (Т/04.06.02); “Dow Jones падна с над процент” (Д/15.07.02); “курсът падна с повече от 70 пункта” (М/07.06.02); “Доларът ще падне с още една трета” (Т/02.07.02); “продукцията [“Кралят на скорпионите”] пада с цели две места” (М/17.05.02); “1,35 процента паднаха акциите на TF1” (Т/02.07.02); “визите за Русия падат двойно” (24ч/06.03.02); “25 пъти падна таксата” (Ст/30.07.02).

в) Конструкцията пада от (колко) до/на (колко) осигурява отлична ориентация за реципиента, защотопредставя параметрите на падането чрез посочване на началната и на крайната му точка, срв.: “бюджетът от 35-40 млн. марки тогава е паднал на 15-17 млн.” (Т/04.06.02); “такса смет да падне от 4 на 2,5 промила” (24ч/04.02.02); “Дарик” пада от второ на четвърто място” (К/13-19.04.02); “котировките паднаха от 617 до 550 лв.” (К/20-26.04.02) и др.

г) Комбинация от данните за размера на изминатото разстояние и за достигнатата долна граница предлага друг експлицитен модел - пада с (колко) до (колко). Той също е много информативен и не изисква от реципиента особени интелектуални усилия, като същевременно му осигурява възможност, ако желае, да изчисли стойността и на началната горна граница, срв.: “на борсата копирната компания падна с 25% до $ 6,10 за акция” (168ч/5.07.02).

д) Не се посочват данни нито за горната, нито за долната позиция, нито за разстоянието между тях. Вниманието се съсредоточава върху самия факт на падането, понеже параметрите му не се знаят, преценяват се като маловажни или пък нарочно се премълчават в конкретното изречение или въобще в целия текст, за да се изтъкнат низходящата посока на движението и неговата устремност, срв.: “…цените [на МобилТел] със сигурност ще паднат. С колко точно, е трудно да се каже, но тарифите ще са по-ниски” (Т/30.04.02); “Пада рейтингът на правителството, президента, парламента” (BTV/14.07.02); “Пазарите ще продължават да падат” (Д/25.07.02); “Сделката с “Булгартабак” трябва да се отложи с около 6 месеца, защото цената драстично пада” (Т/11.-7.02); “пада възрастта на новооткритите случаи с ХИВ” (А/19-25.06.02) и др.

Теоретично биха могли да съществуват поне още два модела - пада от (колко) и пада с (колко) от (колко) до (колко). В действителност моделът, посочващ само началната точка на падането - тип “Доларът падна от ниво 2 лв.”, трудно би намерил практически полезна реализация, тъй като е с нищожна информативност. Чрез него се означава едно предходно, вече старо състояние на нещата, но не се казва нищо съществено за самото падане. Вероятно затова в наблюдавания за целите на настоящото изследване корпус от 50 броя на различни вестници и по 3 новинарски предавания на БНТ и BTV въпросният модел не е регистриран нито веднъж при общо над 400 отбелязани употреби на падам/падна/падане. Не е регистриран и разгърнатият модел, в който данните за горната и долната граница се допълват с данни за разстоянието между тях. Една възможна негова реализация би изглеждала примерно така: “Щатската валута падна с около 1,5 йени от 117,58 до 115,96”. Моделът показва явна смислова излишественост, като поднася една и съща информация по два начина. И все пак причината за избягването му по всяка вероятност е в неговата формална тромавост, а не в информационната му редуднатност, защото в изследвания корпус се срещат няколко случая с дублирано съобщаване на данни чрез конструкция с падам/падна, контактно комбинирана с конструкция със синонимен глагол, напр.: “щатската валута отслабна с около 1,5 йени и от 117,58 падна до 115,96” (Д/25.07.02).

Моделите от (а) до (д) се срещат много често в медийния дискурс - общо около 230 пъти в изследвания корпус, макар че не са еднакво разпространени. Двата най-информативни модела - (в) и (г) - са най-слабо застъпени. Тяхната употреба е многократно по-рядка от употребата на останалите три - модел (г) например е регистриран в изследвания корпус само в единични случаи, а реализациите на модел (в) не надхвърлят 20. Обяснението на този странен факт може да се търси в обстоятелството, че когато се говори за падане, е редно наистина да има значително преместване в посока надолу. При посочване на точни данни за горната и за долната точка на движението реципиентът добива съвсем ясна представа за размера на изминатото разстояние и може да отсъди дали става дума за истинско падане или просто за леко придвижване надолу. Така тези два модела се оказват удобни за описване на падания само когато съответните числови данни не противоречат на представата, която носителите на българския език имат за количеството низходящо движение, обозначимо като падане. Иначе казано, двата модела предлагат възможност употребите на падам/падна/падане да се диагностицират от реципиента като заразени или незаразени с хиперболичност. В тази светлина относително по-рядкото регистриране на коментираните експлицитни модели вече не изглежда кой знае колко странно. И обратно, тъкмо липсата на експлицитност по отношение на точните параметри на падането при останалите модели ги прави изключително удобни за целите на хиперболизирането - една от най-обичайните реторически техники за постигане на елемент на сензационност, който ефикасно привлича вниманието на реципиента.

Присъщата на падам/падна и падане сема “устременост надолу” по начало създава впечатление за рязкост, необратимост, фаталност на движението и насища включващите ги изрази с “естествена” драматичност, която им осигурява добър прием в медийния дискурс поради подчертания му афинитет към негативното, катастрофичното и деструктивното (по принципа, че за медиите най-добрата новина е лошата новина). Освен това посоката на движението при падане - отгоре надолу, от високо към ниско - е трайно заредена с отрицателна социокултурна конотация, дължаща се на плюсовата характеристика на позицията горе и минусовата стойност на позицията долу. (Любопитно е впрочем, че дори и самата обвързаност на падането с фундаменталната опозиция горе - долу е обект на внимание в медиите, срв.: “Човек осмисля своето съществуване в пространствени категории - да си горе е добре, да си паднал долу - не е…” - ШЗ/22.07.02.) Конструкциите с падам/падна/падане се отличават и с друга особеност, която ги прави предпочитани в много случаи на пряко или преносно говорене за низходящи движения - чрез тези конструкции устремното преместване от по-горна до по-долна позиция се представя като произтичащо сякаш от самосебе си, без връзка с активен вършител (срв. “намалиха цената на бензина” и “цената на бензина падна”; “свалиха правителството” и “правителството падна”; “отборът бе победен” и “отбрът падна” и т.н.). Възможността за деперсонализиране на процесите, за оставяне на реалните им вършители в анонимност е ценна за медийното конструиране на сегменти от действителността най-вече с поражданите внушения за стремеж към фактологичност, обективност, достоверност, безпристрастност. Сериозен плюс за честата употреба на конструкциите с падам/падна/падане прибавят и неразривно свързаните с тях елементи на устност, разговорност, всекидневност, които са специално търсени в речта на съвременните средства за масова комуникация.

Благодарение на всичко това информациите за буквални падания, подвластни на закона за гравитацията, както и за процеси, които нямат нищо общо със земното .или на друго небесно тяло) притегляне, но успешно могат да бъдат онагледени чрез метафората на падането, се оказват “снабдени” с качества, стоящи много високо в скалата на новинарските стойности. Така може да се обясни забележителната фреквентност на падам/падна/падане в най-разнообразни зони на медийния дискурс - в новинарски съобщения по всякакви теми, в спортни репортажи, в борсови и валутни коментари, в метеорологични бюлетини, в интервюта и анализи, в редакционни и авторски статии, в полицейски хроники, в читателски писма, в анотации на книги и филми, в критични бележки, във фейлетони и т.н., дори в кръстословици (срв. “Свободно движение надолу” = “падане” в кръстословица от Т/02.07.02). Щрихи от картини на падания присъстват в заглавия, в уводни части, в заключителни пасажи, в изложения, в тематични анонси и резюмета - понякога многократно в границите на един и същ материал, с често редуване на преки и преносни употреби или с конкуренция на две и повече метафорични значения в отделни фрагменти от текста. Почти сигурно е, че ако в заглавието или в тематичния анонс присъства падам/падна/падане, в следващите части от текста употребата на израза ще се поднови поне още веднъж или пък ще бъде подкрепена от някакъв синонимен (за конкретния пряк или преносен смисъл) израз - сривам се, спадам, пропадам, провалям се, продънвам се, понижавам се, снижавам се, поевтинявам, намалявам, отслабвам, отстъпвам, скачам/слизам/поемам/политам/плъзгам се надолу, отскачам назад, свивам се, достигам дъното, отпадам и др.

Това кратко проучване няма претенциите систематично да представи всички факти, свързани с медийното присъствие на падам/падна/падане. Но приведените наблюдения, независимо от своята частичност и ограниченост, все пак достатъчно ясно очертават разнообразните манипулативни възможности на конструкциите, носещисемата “устремявам се надолу”. С увереност може да се твърди, че и в печатните, и в електронните средства за масова комуникация метафората на падането засега се радва на голяма популярност. Въпреки впечатлението за известно предозиране (особено по страниците на вестниците) и въпреки реалната опасност от постепенно износване фреквентността на тази метафора в българския медиен дискурс едва ли скоро ще падне.

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ:

БЕР - Български етимологичен речник, т. 4. София, 1995

БТР - Български тълковен речник. София, 1994

НФР - Нов фразеологичен речник на българския език. София, 1993

РСБКЕ - Речник на съвременния български книжовен език, т. 2. София, 1957

СТР - Съвременен тълковен речник на българския език. Велико Търново, 1994

ФР - Фразеологичен речник на българския език, т. 2. София, 1975

 

ИЗТОЧНИЦИ НА ЕКСЦЕРПИРАН МАТЕРИАЛ:

А - в. “Азбуки”; БНТ - Българска национална телевизия; Д - в. “Дневник”;

ЖТ - в. “Жълт труд”; К - в. “Капитал”; М - в. “Монитор”; Н - в. “Новинар”;

ПА - в. “Про&Анти”; С - в. “Сега”; Ст - в. “Стандарт”; Т - в. “Труд”;

ШЗ - в. “Шуменска заря”; 24ч - в. “24 часа”; 168ч - в. “168 часа”; BТV - БиТиВи

 

 

  © Елка Добрева, 2002
© Издателство LiterNet, 23. 11. 2002

=============================
Първо издание, електронно.