Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТУРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ СЕРИАЛИ - ВРЕМЕТО НА ЖЕНИТЕ

Евдокия Борисова

web

Благодатната инвазия (ако въобще обремененото родно съзнание може да приеме този оксиморон на агресията - без агресия) на турска телевизионно-филмова продукция на българския екран датира от 2009 година. Прощъпулникът прави турският сериал "1001 нощи", оказал се понастоящем и един от най-успешните продукти въобще в жанра "телевизионна новела" (съчетал в себе си възможностите и посланията на класическите форми мелодрама, семейна сага, луксозна сага, професионален сериал, романтична драма). Още тогава се прокрадва хипотезата, която днес, в 2013 година се доказва: а именно, че турските сериали са напълно съизмерими с латино-форматите и са на път да ги изтласкат от пазара. Дори "са по-стойностни", тъй като "актьорите в тях играят естествено, близо са до нас като маниер... и няма преекспонираност." (Каримански 2009). Диалогът е вкаран в парадигмата повече на естествения разговор, отколкото на патетичните, високопарни поредици от монолози в латино-сапунките... И затова тези (латино)продукти "все повече ще изчезват", а на тяхно място ще се появяват турските - "особено ако и цените им са съпоставими" (Каримански 2009). И така турските сериали със своя по-близък и естествен спрямо нашия свят, завладяват българския ефир - единствено националната телевизия плътно държи вратите си затворени пред този, оказва се, чакан и канен гост на нашата телевизионна трапеза. Най-гостоприемният дом в момента е "Диема Фемили" (Добре дошли в дома на турските сериали), но и БТВ, Нова телевизия, Телевизия 7, БТВ Лейди. След "1001 нощи" следват "Перла", "Мелодия на сърцето", "Брак с чужденец", "Двама завинаги", "Незабравима", "Истанбулска приказка", "Времето лети", "Забраненият плод", "Листопад", "Пепел от рози", "Огледален свят", "Великолепният век". Приказката продължава. До безкрай.

Турските сериали са рецептивен феномен. Те провокират общочовешката ни чувствителност (което е интересно, като се има предвид, че българската публика е всичко друго, но не и наивно-сантиментална) и флиртуват със социалните ни и джендър-предразсъдъци. Как го правят? Като оперират с християнски културни образи (да, точно така!), със стереотипи на западния хабитус, на прогреса, напредъка, демократизацията, глобализацията, фино вплитайки ги в консервативните правила и ислямските ценности. И те се оказват провокативно и екзотично прочетени през парадигмата на Вебер - протестантската етика и духът на капитализма буквално владеят тези идилични светове на Ориента и Изтока1. Съвременната турска телевизионна мелодрама успешно налага този прагматичен модел на модернизация, икономически просперитет, социална стабилност, консерватизъм и единение (който е бил в Турция, се е убедил на практика, че той съществува), мотивирайки го посредством една изключително печеливша индустрия. Индустрия с традиции - каквато е турското кино.

Турските сериали боравят с всякакви модерни и постмодерни интертекстуални форми на репрезентация, които оперират с литературни стереотипи, с представите ни, свързани с миналото, с осъвременяването на образи, сюжети, проблематика... От директните римейки ("Малки жени" - Kucuk Kadınlar, реж. Хакан Арслан може да се схване като източен римейк на популярния американски роман на Луиза Мей Олкът "Малки жени"2 и холивудския филм "Малки жени" - Little Women, 1994, реж. Джилиън Армстронг) през перифрази ("Огнено сърце" - "Gönülçelen", реж. Джевдет Мерджан е прозрачна перифраза на "Пигмалион" на Бърнард Шоу). И още - сценарии по мотиви от романа на... (така са сътворени филмовите сценарии на "Забраненият плод" - по "Aşk-ı Memnu" на Халит Зия Ушаклъгил; "Мелодия на сърцето" - по "Dudaktan Kalbe" на Решат Нури Гюнтекин; "Листопад" - по "Yaprak Dokumu" на Решат Нури Гюнтекин; директни цитати на литературни митологеми (от типа на "Тристан и Изолда" - "Забраненият плод", реж. Хилял Сарал; "Приказките на Шехерезада" - "1001 нощи" - "Binbir gece", реж. Кудрет Сабанджъ; "Ромео и Жулиета" - "Двама завинаги" - "Menekşe ve Halil", реж. Улуч Байрактар; "Пепеляшка" - "Огледален свят" - "Adını Feriha Koydum", реж. Баръш Йош) и пр., и пр. О-западняване (вестернизация) нарича този тип репрезентации Орхан Памук; универсализация ще ги наречем ние, предвид исторически сложилите се закони и правила на жанра мелодрама.

Телевизионната сериална мелодрама разсъждава върху ценностите и правилата в обществото, проявявайки почти нездраво любопитство не само към тайните на приватния живот, но и към явните процеси, случващи се в големия човешки свят, опитвайки се едновременно и да бъде лоялна спрямо правилата на изкуството. Нейните драми и нейната философия имат женско лице.

"Революцията на медиите - пише в есето си "Времето на жените" Юлия Кръстева, - която се задава със складирането и възпроизводството на информация, имплицира представата за замръзнало или избухващо време според произволността на исканията..." (Кръстева 1997: 21). Линейното - progressive temp - е времето на журнализма. На историите, които се случват и разказват последователно, до безкрай. Това е времето на фекшъна (побрал представите на случващото се (fact) и измисленото (fiction) - в представите на феминизма е контекстуализирано като единно "завръщащо се, но неовладяемо време" (Кръстева 1997: 21)... Избухващо и замръзващо е то - неговата природа е женска, хистерична, това е времето и на носталгията, и на спомена, и на сънуването, и на болестните състояния на фантазията и ума... То побира в себе си цялата "множественост на женските лица и занимания" (Кръстева 1997: 21). Следователно медийното време и медийните разкази, априори подчинени на цикличността и повторяемостта (на болестното зацикляне дори), са женски по своята същност. С двойна сила това се отнася не толкова към журналистическото или публицистичното време, колкото към времето на телевизионния сериал - особено от мелодраматичен тип. Побрал в себе си множественост на женски образи и лица - млади, стари, детски; на професии и различни социални статуси (господарки и слугини, майки и баби, самотнички, девойки, съпруги), подчинени на разни моди и хабитуси...

В класическата мелодрама Дидро (1981) дефинира няколко правила на поведение (на жанра):

1. Читателят неусетно взима участие, намесва се в разговора, одобрява, порицава, възхищава се, изпада в ярост, негодува.

- Тоест, той може и се намесва по всяко време, позволява си да прекъсва сакралната нишка на времето, да го обърква и хаотизира - а какво друго вършат жените?

2. Мястото на действието е светът, в който живеем, основата на драмата е истинска... характерите са взети от самия водовъртеж на живота.

- Подобен отказ от символния ред на света (а това е "мъжкият ред", принадлежащ на Бащата) ни насочва към тотално приемане на женския семиотичен ред (на Майката) - т.е. към хаоса и емоцията срещу подредбата на логиката.

3. Хората се делят на две групи: наслаждаващи се и страдащи.

- Тенденциозното мислене (каквото е женското) схваща именно по този начин света - като място на облагодетелствани и на жертви. Средно положение животът не предлага. Мелодрамата също.

4. ...Подробностите са интересни, защото са верни, ...те карат да изпъкнат страстите и рисуват характери, според които истината е истина, лъжата - лъжа...

- Мисленето в едноплановост за човешките характери е присъщо на децата и... жените. Те се интересуват и от подробностите, които са солта на живота и на изкуството. На жените принадлежи аргументацията, на мъжете - обобщителността. Мелодрамата ненавижда трансцендентните условности и философски обобщения - тя възпроизвежда драмата на живота - разказвайки и чувствайки го - такъв, какъвто е.

5. За постъпките на персонажите се спори така, сякаш става дума за реални факти.

- И те "са" в действителност реални - дотолкова жизнеоправдани, истински, подражателни. Мелодрамата умее да събужда състраданието и вчувстването, обича споделянето. Тя е най-вярната приятелка-душеприказчица на зрителя и неговите сълзи. (Читателят на Дидро днес е зрител.)

"Времето на жените" - твърди Юлия Кръстева3 - минава напряко, но едновременно успоредно с линейното време - защото жените успяват да действат винаги според "логиката на идентификациите", те разсъждават и посредством онтологичните ценности, и спрямо държавната рационалност. Подобно е и времето на художествените сериални сюжети - като в случая особено интересни са ни турските, защото те успяват по-прецизно от всеки друг да отчетат спецификата на женската психология и "нейните символни реализации" - телесни и интерсубективни, разчитащи повече от всичко на естествеността. Естествено е, според женската телевизионно-сериална логика, историята, която се разказва, да бъде пренесена в наши дни. Днешното време по-успешно разпознава в "някогашните" обстоятелства вечните конфликти и проблеми, криволичещи по пътя към щастието. Затова сценарийният сюжет на "Листопад" например пренася историята от края на 20-те години (в романа на Решат Нури) - днес, в 2010-та. А атмосферата на "Забранена любов" (в романа на Ушаклъгил - самото начало на 20. век) възкръсва по-успешно в края на първото десетилетие на 21. век - в "Забраненият плод". Времето, нравите, отношенията са се променили... Телесни и интерсубективни символни реалности заявяват себе си.

Продуктите на западната култура в това отношение отново залитат в крайностите на сексуално-символния опит, залагайки на модели като ултра-женственост, метро-сексуалност, мачизъм, режисирано насилие. Такива са Барби и Кен, Лара Крофт, Рамбо, Зоро и пр. Техните адеквати на "живо" човешко поведение ще открием и зад напудрените, напарфюмирани, епилирани и гримирани физиономии, които ни гледат от американските сапунки, немските романтични драми, истеричните латино-експлозии... Наивно-глуповати усмихнати физиономии, разтопени от сантимент или разкривени от преекспонирана злоба лица... Нищо общо с живота. Източната мелодрама обаче успява да уталожи крайностите и сведе подобни западни илюзии до минимум. Особено по отношение на визията. И особено - спрямо вкуса си към "естествеността" на развръзките (не е задължителен хепиендът!). Не е задължително историята да приключи щастливо - печални като живота, изненадващи и разтърсващи като битието са финалите на "Двама завинаги", "Листопад", "Забраненият плод" и пр. Трябва да има сълзи, много сълзи, без да е задължително те да бъдат възмездени. Както в живота. Това е женската логика. Мелодраматичната логика.

"Борбата срещу злото (а именно убийствената омраза, разрушаването на двойката, на семейството) възпроизвежда злото... в сърцевината на социалната връзка (мъж-жена)..."- продължава Ю. Кръстева (1997: 29). А хипотезата на социалния или икономическия просперитет осигурява на жените тотална изменчивост на тяхната природа - изведнъж те се сдобиват с нарцистични предимства, могат да се превърнат дори в стълбове на недемократични режими (включително и националсоциализма, и чилийската хунта!), практики, защитнички на статуквото... Примери за присъствието на подобни демонични, властни женски образи в сценарийните сюжети има безброй - в този смисъл мелодрамата и телевизионният сериал реинвестират този феминистки ресурс. Сериозни или не, примерите ни в случая (подкрепящи подобна феминистка практика, от която се ползва телевизионният сериал) са безспорни. Такива са: демоничната снаха Ферхунде от "Листопад", властната майка Фирдевс от "Забраненият плод", коварната вредителка Мукадес от "Пепел от рози", да не говорим за всесилното женско царство на султаната - Валиде султан, Хюрем, Махидебран от "Великолепният век"... Горкият Сюлейман, горките мъже... Западните примери в това отношение не закъсняват, напротив те предшестват "нашите" турски: Стефани Форестър от "Дързост и красота", Женуария (властната жена може да бъде формално и робиня) от "Робинята Изаура", Хелга от "Ало, ало"... И в пряк, и в преносен смисъл жената управлява световете на мелодрамата, сагата, сапунката, ситкома...

Успокоителното е, че източният вариант на феминизма, прокламиран в турските сериали, няма как да стигне до радикализма на "контраобществата" на феминизма. Защото това би означавало потъпкване на религиозни ценности и ментални стереотипи - да не забравяме строгите канони, които постановяват мястото на жената в мюсюлманството - прокламирани от Свещения Коран. Мярата преди всичко - пък е постановлението на турската мелодрама.

Турската телевизионна мелодрама оперира със семиотични постулати като: жените и тероризма, жените и закона (полицайката в "Опасни улици"); жените и правата на личността - социални, сексуални, политически (Фатмагюл от "Пепел от рози", женските демонстрации - от същия сериал); жените в социално-престижните, терапевтичните или "мъжките" професии (архитектката Шехерезада в "1001 нощи", психоаналитичката и лекарката в "Пепел от рози", архитектката Неджля и психоложката Оя от "Листопад") и пр. Жените могат успешно да управляват, да охраняват, да строят, съдят и лекуват този свят. Но преди всичко те го "разказват"...

Историята за Шехерезада е вечна. Това е историята на силната и дръзката, но покорна и мъдра жена, персийската Шахразад от VІІ век, покорила сърцето на жестокия Шахрияр. Такава е и истанбулската Шехерезада от ХХІ век (в сериала "1001 нощи") - модерната, силна, работеща и страдаща жена, едновременно по феминистки дръзка, но и старомодно-романтична, извървяла много трудно пътя обратно - от еманципантските времена към уютния патриархален модел, сбъднал чисто женската й мечта. През 2011-2012 година телевизия Диема Фемили излъчва за пореден път този филм, предлагайки следната заставка, имитираща дидактичните послания на древния източен епос: "Жените помнят всяка лоша дума. И преживяват спомените отново. А после, верни на любовта си, са готови на всичко." Жените са всесилни. Те наказват нерядко по-жестоко, защото го правят безпричинно, но в края на краищата въздават мъдрост и справедливост. Те са в началото и в края на рецептивната верига на посланието (на телевизионния сериен филм) - от жени за жени и към жени. А мъжете? Който има очи - нека види, който има уши - нека чуе. Мачизмът и джендър-предразсъдъците нямат място в свръхтолерантните светове на телевизионната мелодрама.4

Сценарийният сюжет на серийния филм "1001 нощи" ("Binbir gece") избира престижната рамка на староарабския епос, като експлоатира мотива за невярната годеница - това е Нил - и "преродения Шах Шахрияр" - в образа на истанбулския бизнесмен, собственик на мощен строителен холдинг "Биняпъ" Онур Аксал. Той е изпълнен не с жестокост, но с безкраен скепсис към жените, безразличен и безсърдечен е към болките на другите. Подобно на прекрасните съпруги на Шахрияр и Заман от приказката - и годеницата Нил изневерява без причина на Онур (това е аргумент на сценария, отложен в експозицията на миналото) - а особено източните мъже горчиво страдат, когато са незаслужено унижени и пренебрегнати. За да спечели максимално доверието и интереса на масовата публика, която ще възприеме на сериозно, като актуална и злободневна тази история, действието се разгръща в съвремието ни, в модерна и урбанизирана обстановка, а светът и героите му - млади, красиви, образовани5 - са едни от нас.

Филмовата история е следната: Онур и Керем (приятелят от детството и съсобственик в холдинга "Биняпъ", основан от техните бащи) са инженери; Бену и Шехерезада - красиви и талантливи млади архитектки във фирмата и изключително близки приятелки, подобно на сестрите Шахразад и Дунязад от приказката. Впрочем постъпването на Шехерезада в холдинга е реалната причина за разказването на тази филмова история. Онур усеща пръста на съдбата ("тази жена е различна" - може би именно заради приказното си име и красота), за да се разочарова много скоро, а дълго след това вече да е изцяло в нейна власт...

Шехерезада отглежда сама сина си Каан, който се оказва болен от остра форма на левкемия. Единственият изход е трансплантация на костен мозък. Донорът е намерен (спасителката, естествено, е жена - чужденката Михрибан от Азърбайджан), нужни са 200 хиляди долара за операцията. Бащата на покойния съпруг отказва да ги даде, въпреки че е много богат - защото младите са престъпили волята му и са се оженили някога против съгласието му. Банките също отказват заем. Приятелите могат да съберат съвсем малко пари. Последната надежда остава фирмата, в която работи. Единият от двамата собственици й отправя "неприлично" предложение - една прекарана нощ с Онур ще осигури на Шехерезада исканата сума, - което тя ще приеме и напълно ще промени живота на младата жена. Въпросният турски сериален сюжет на "1001 нощи" дефинира сред множеството един конкретен очарователен женски образ - едновременно силен, равнопоставен и социално активен, но и прекрасен еквивалент на вечната женственост и майчинството. Но и на еманципацията. Това е образът на Шехерезада.

Съвременната социална проблематика, проектирана върху образа на жената в турските сериали, съвсем не е "като на кино", още по-малко - според описанието на турските нрави от автора на пътеписа "Константинопол " Едмондо Де Амичис: "Турската жена разполага с много юридически гаранции и по традиция - с много привилегии. Никой мъж на улицата няма да вдигне ръка на жена. Мъжът се отнася към жена си с някаква арогантна галантност. Няма мъж, който да накара жена си да работи, за да преживяват с нейните пари. Женихът дава откуп на годеницата си... В случай, че бъде изгонена или при развод, съпругът е длъжен да даде на жена си достатъчно средства... Ако не се разбира с другите жени, съпругът е длъжен да й осигури отделна къща..." (Де Амичис 2011: 154-155). Напротив - турските сериали са пълни с онеправдани героини, които се борят срещу статуквото; богати са откъм сюжети на насилието (сексуално, домашно, социално - побоища, изнасилвания) - а в джунглата на социалната дискриминация и оцеляването героините се справят с живота сами... Телевизионната мелодрама казва смело нелицеприятни истини.

Кармата на еманципантката, на просветеното работещо момиче е самò да се справя с живота. Не винаги особено успешно. Понякога - по изключение - дори с цената на това отрицателната героиня от сериалите да прокарва този идеал на модерното турско общество (такава героиня в "1001 нощи" е злата Еда, която дири отмъщение, а накрая се самоубива). В първи епизод Шехерезада търси решение на проблема с хилядите долари за операцията на Каан, споделяйки със свой верен приятел социалното си положение (Шехерезада: "Казах,... в холдинга... че съм без ангажименти, неомъжена ...и нямам деца. Знаеш ли от колко места бях отхвърлена само заради това, че имам дете. Всеки път ми казваха едно и също - "Реферансът ви е много добър, но имате малко дете. Не бихте могли да се справите с темпото ни на работа."... Здравната застраховка я направих след болестта на Каан - няма да покрие операцията. От три месеца съм към социалната агенция. Досега работих на свободна практика.").

В общество, което неистово се е устремило към модерността, еманципацията, индустриализацията и феминизма, вече се е родил и постмодерният феномен на социалната джендър-дискриминация. От нейните окови обаче мъдрата Шехерезада ще излезе с хитрост, с благородна лъжа и упорство на волята - не на последно място и с прословутия късмет в нея да се влюби "принца" Онур, който е съгрешил пред нея и трябва да изкупи греха си. Тя ще успее с женските си чарове - като в приказка, като на кино. А мелодрамата ще разказва дълго и напоително в цели 90 серии...

Далеч сме от мисълта буквално да пренасяме женските светове от харемите на ориенталското средновековие към персонажните констелации в съвременната турска телевизионна новела. Или пък да монтираме изкуствено бунтарските западни платна на феминизма върху сложната картина на ориенталския свят. (Като че ли балканската не е дори още по-сложна?) Впечатляващо е обаче, че турските сериали (и филми въобще) преизобилстват от женски образи, фигури, характери, темпераменти в един безкрайно женски свят. Един електронен харем, очевидно съграден по аналогия - защото телевизията разказва съвременния епос за живота... Този свят не прекалява с феминистките крайности на западната женска философия на освобождението. "Свободната жена е тази, която има секс, преди да се омъжи и работа след това" - ще заяви Глория Стейнъм (вж. Lewis without year), но турската жена няма да й повярва масово и съвсем... Или пък - "Най-сигурният начин да останеш сама е като се омъжиш" (отново Стейнъм) - още по-малко... Турските концепции за феминизма, проектирани върху масовокултурните телевизионни модели, няма да се доверят изцяло нито на радикалистките, сепаратистките или суфражистките; нито на амазонистките или лесбианките; те ще останат далеч и от анархо-фемининните протести, загърбили традиционните ролеви стереотипи на жената в съвременното общество. Феминизмът по ориенталски търпи съществена корекция спрямо модерните феминистки възгледи - въпреки че някои схващания на Дана Хелър или пък Ерика Джонг се прокрадват в различни аспекти на сценарийните решения. Жените се домогват до власт, когато убиват (твърди Ерика Джонг). Крими-интригата в сериала "1001 нощ" е решена нееднозначно - отнесена, от една страна, към отмъщението (бившата годеница на Ахмед - Еда срещу вдовицата на Ахмед - Шехерезада), но и към защитата на себеуважението и идентичността, към социално-личностното утвърждаване на жената (снахата Фюсюн убива любовника си, който я е компрометирал и извел от традиционната семейна констелация). Женските отмъщения обикновено имат патриархални основания...

Секс преди брака и професия след това - изобщо не са това ключовете към успеха и щастието за турската жена. Но биха могли да бъдат. Или пък - женската солидарност е преди всичко, тя е водеща и спасителна сила в сценарийния сюжет на Шехерезадината история от 21. век. Жените ще победят мъжете с мъдрост, воля, нежност и любов. Такива са отношенията между приятелки, снахи и свекърви, господарки и слугини в сериала "1001 нощи": Шехерезада-Бену, Шехерезада-Михрибан, Бену-Мелек, Периде-Севал и пр. Оказва се, че феминизмът по турски клони повече към т.нар. "културен феминизъм", настояващ за ценността и уникалността на типично женските черти, на женската природа и култура - нежност, майчинство, красота - съчетани с деятелната активност на модерните времена.

Подобни внушения импонират твърде много на крехките представи и желания на българската публика да вижда на екран подобни образи, уви, единствено потвърждаващи собствената ни, твърде объркана представа за силната и еманципирана жена... Объркани преди 90-те и тотално разстроени след 90-те години на 20. век, когато и темата за женската еманципация у нас бе маргинализирана и излезе от обсега на обществения интерес и дневен ред. Желанието на модерната българка със сигурност е да бъде независима - и финансово, и емоционално; да прави своя избор, неподвластна на грубия и твърд (до скоро) балкански нрав на българския мъж. Ако трябва да облечем този идеал отново в масовокултурни телевизионни образи, най-много да стигнем до Кари Брадшоу - и нейната изпълнителка Сара Джесика Паркър, впрочем в момента превъплъщаваща се във филмовата роля на същата тази Глория Стейнъм... Идеалът, естествено, звучи противоречиво и в ушите на българките, и в ушите на туркините и балканките въобще: жените са започнали да работят много повече, да учат повече, да бъдат много по-активни в нови за тях сфери... И още - да бъдат финансово и сексуално независими и в резултат на това - с много по-силни позиции, както в обществото, така и в семейството.

Друг модус на женската сила и независимост - конкретно на образа на жената, която израства благодарение на страданието, търси и намира справедливост, открива и любовта - се проектира отново в турски сериал, радващ се на невероятен успех. Това е сериалът "Виновна ли е Фатмагюл" ("Fatmagülün Suçu Ne") или в български превод като "Пепел от рози". Той беше излъчван с прекъсване от няколко месеца в продължение на 2011-2012 година по БТВ. Социалната резултативност на рецепцията на тази телевизионна творба е впечатляваща. С риск да я възприемем куриозно или анекдотично, да я отдадем на масово-информационната и визуализационна лудост на съвременния човек, възприемащ света на телевизията като автентичен, а нейните жанрове като поливалентни, все пак сме склонни да й повярваме.

Красивото селско момиче Фатмагюл живее с брат си и злата си снаха в китното селце Ълдър на брега на Егея. Тя е сгодена за любимия си Мустафа, който е рибар. В селцето пристига знатната фамилия Яшаран, които празнуват годежа на техния син Селим с депутатска щерка. В нощта на годежа Селим заедно с братовчед си и двама приятели изнасилват Фатмагюл. Единствено бедният Керим - един от приятелите - не участва в зловещия акт, но и с нищо не попречва на насилниците. Скандалът тлее, за да се спасят от него, богатите Яшаран купуват мълчанието на снахата Мукадес, а бедната Фатмагюл е принудена да се ожени за Керим. Постепенно тя ще му повярва, той е практически невинен, но с усилия и търпение ще изкупи пред нея своята вина. Ще я подкрепи в решението й да застане на пътя на парите и властта - тя ще събере смелост да разкаже своята история, да заведе дело и да осъди мъчителите си. Нещо повече - ще вземе живота си в ръце - ще завърши образованието си, ще стане студентка, ще вземе шофьорска книжка и ще започне собствен бизнес. И най-важното - ще намери пътя към сърцето на любимия човек, успяла да се пребори с най-голямото препятствие - със себе си. Със страховете и предразсъдъците, с упоритото неприемане на другия, с отчаянието и резигнацията... Финалът на сериала предлага изстрадан хепиенд - героинята е в собствения си дом, до нея е любимият Керим, тя чака дете и пише книга за живота си. Главната героиня възпроизвежда мотива за самоизграждащия се човек. В нейно лице откриваме и "разказвача", проявен в пестеливите (съсредоточени в последна серия) монолози-разкази и монолози-разсъждения (Фатмагюл: "Да продължим да живеем, без да се обръщаме назад, без да се срамуваме от щастието си... Извергите да бъдат наказани... Нека този път да е последен... Всеки има един живот, само един. Никой няма право да проваля живота на друг.")

Или в речи - отново на героинята Фатмагюл - пред женския митинг, организиран в нейна чест в края на дългия процес ("Нека това е за последно. Да им е за урок. И да бъде надежда за жертвите, чиито насилници са все още на свобода. Аз не бях сама. И те няма да бъдат сами. Нека това е последно." Скандирания: "Да не сме сами в борбата си!") Та до самия епилог, където отново посланията звучат с гласа на Фатмагюл (Фатмагюл: "Моят разказ и моето дело свършиха, но има дела, които все още не са свършили, други - не са започвали... Насилниците бяха наказани, но делото в Етилер още подължава, виновните са на свобода, досиетата им са чисти, делото на 14-годишната Неше продължи 10 години, накрая се призна, че е била изнасилена и че трябва да има наказание, виновниците получиха минималното наказание, в Диарбекир бе изнасилено момиче, твърди се, че не е имало насилие, тъй като не е викала по време на инцидента, обвиняемите са на свобода, делото на момичето, изнасилено в Истанбул продължава трета година..., ...Жени, момичета, деца... Такива неща се случват на Юскюдар, Бейоглу, Сиркеджи, Султанахмед, в Измир, Кайсери, Самсун, Адана, Бурса...")

Епилогът на филма вместо да затвори - отваря финала за дебати, размисли, реакции... Провокира с конкретни медийни сюжети... Събужда публичната реакция. Сам сценарийният сюжет на филма провокира подобна идея - да разкаже как е възможно да бъде събудена гражданската активност и да се прояви волята на гражданското общество в една консервативна страна, в един социум, подвластен на предразсъдъци и традиции. Да се говори и действа в посока на защита на правата и свободата на личността. При това - да говорят жените! И да се отговори категорично на абсурдния въпрос: виновна ли е жертвата? Въпрос, възможен единствено в мачистките общества, когато жертвата е жена.

Сюжети с изнасилване са често срещани в турските филми-мелодрами и сериали6. Филмът за съдбата на Фатмагюл предизвиква масови вълнения в медиите и нета, след като на 16 септември 2010 година турски телевизионен екран изобразява сцена на 4-минутно изнасилване - нещо недопустимо според нормите на цензурата и морала (Sirin 2012). Телевизионната сериална мелодрама "Пепел от рози" се превръща във феномен, защото насочва вниманието към един болезнен проблем на турското общество - насилието над жените. Прави го по безподобен начин, разказвайки красива приказка с хепиенд за едно грозно престъпление (?!) - това ексцентрично, почти патологично смиряване на бруталността с нежността, насилието със свободомислието май го може само мелодрамата. "Турция е страната, в която са убивани най-много жени заради поругана чест - коментира специалистката по тези проблеми Шюкран Йуртери. - За съжаление, много от тези престъпления остават ненаказани, защото жертвите не говорят, страхувайки се от презрението на обществото. В този смисъл смятам, че сериалът свърши добра работа. Разбира се, направи го с езика на киното, затова някои неща може да се видят преувеличени или наивно представени, но това са изискванията на киното" (Дениз 2012).

"Пепел от рози" посяга към вариация на този опасен медийно-филмов сюжет с подобни намерения: да разобличи предразсъдъците, насилието и страха. И успява, въпреки първоначалните протести в самата Турция, защото филмът представя страната в негативен план, показвайки наяве проявите на домашно насилие, реалната липса на равни права между мъжете и жените и липсата на реална обществена (повече) и институционална (по-малко) подкрепа към пострадалите от насилие. Добре дошли в съвременния свят, където общественият натиск ще се окаже по-силен и ефективен от институциите! Самата актриса Берен Саат7 се включва в дейността на женски правозащитни организации. Но тук във филма липсва ужасяваща насилствена смърт на жена, липсва героиката на умирането и възмездието. (Каквито можем да открием в класическата западна киномелодрама "Десперадо", да кажем. Изнасилената героиня тръгва по дирите на своите насилници и ги избива до един, накрая се самоубива, вместо да се предаде на полицията. Телевизионната сериална мелодрама върху същата тема обаче има коренно различни - дидактични цели и социални, не толкова естетически послания.). Тук има друга "героика" - на достойното и ангажирано гражданско женско поведение, на почитта пред силата на въздаващите справедливост институции. Модерното светско общество и правовата държава, както и силата на личното, законосъобразно противодействие се утвърждават като доброто. В което трябва всички да повярват.

Изборът на Фатмагюл няма и не може да бъде смъртта - това гласи патетично не толкова жанровата норма, колкото волята на медийната пропаганда8 - в днешна Турция жените се борят и отстояват правата си, свободата и достойнството си.

"Хюриет дейли нюз" разказва историята на лекарката-психиатър Хатидже Ялджън, която живее в американския щат Флорида и осигурява терапия на своите пациентки, жертви на изнасилване, като им показва турския телевизионен сериал "Виновна ли е Фатмагюл" ("Fatmagülün Suçu Ne"). Целта на терапията е да се предпазят жените, жертви на изнасилване, от отчаяние и от омраза към всички мъже, с идеята, че по света има мъже като Керим. "Главният герой във филма, въпреки че има някаква вина, е положителен образ, който с много търпение и любов помага и закриля главната героиня Фатмагюл да преодолее ужаса от изнасилването, да го забрави и да бъде щастлива в любовта." (Терапия 2012). Според д-р Алджън нейните пациенти се чувстват по-добре, когато гледат филма и се очароват от Керим. Тя работи в клиника, която е създадена с приноса на доброволците и се фокусира върху лечение на жертви на изнасилвания в продължение на девет години, а терапията й "Fatmagül" е от година и половина и дава отлични резултати. Жертвите на изнасилване описват Керим като идеалния човек, който не съществува в реалния живот, но помага на пациентките, проследяващи всички диалози между влюбените Фатмагюл и Керим, както и сериалното действие, да се възвърнат към нормалния живот.

Фатмагюл лекува, утешава, пише книги или параграфи в конституцията9, печели по точки пред феминистките, форумките, блогърките или пред почитателките на вълшебната приказка... Шехерезада дава уроци по прагматизъм, майчинска самоотверженост, гражданско поведение, еманципация. Филм, игра, терапия, спектакъл, журналистически разказ, законодателен процес (?) - в турските сериали границите губят очертанията си...

Любовта, свободата, домът, семейството - същностните тематични топоси, спрямо които се моделира телевизионната представа за пространността на битието (сериалния живот) - конституират сюжетите на телевизионните мелодрами. Техни законодателки, съдници и изпълнителки са жените. Жените и женските образи въобще се превръщат в радетели на основната мисия на телевизионната мелодрама - утвърждаване на идеологията на щастието. В търсене на щастието като основно задължение и смисъл на човешкия живот са устремени телевизионните сериални герои... "Има само една добродетел - справедливостта, едно задължение - да бъдете щастливи, един извод - да не преувеличавате ценността на живота и да не се боите от края". Жените и мелодрамата се доверяват изцяло на Дидро.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. И тук се отваря поле за отделен, дълъг и пространен разговор, посветен на един феномен, чиято инвазия, засега почти само в интернет-пространството, тепърва предстои по родните екрани, а именно - корейските сериали и културата на Далечния Изток. [обратно]

2. Те са 6, сред тях има писателка - разказвачката Джо. Тя се бори с очакванията, които семейството й има към нея, свободна и независима е... накрая избира брака и дома. Сюжетът на турския филм е подобен - твърде близък. "Малки жени" е историята на пет сестри. Най-голямата е на двайсет години, а най-малката - на шест. След смъртта на родителите си те се борят да преодолеят проблемите, които се изпречват на пътя им. Макар понякога да се карат, те са едно цяло. И петте сестри живеят в голяма къща, която допреди смъртта си са поддържали родителите им. Сега животът на момичетата ги изправя пред различни и всевъзможни изпитания, в които се преплитат надежди, любов и решителност. Елиф Шафак споменава в книгата си "Черно мляко" (2012) за историята на един турски роман, написан от някоя си Нихал Йеинобали, но подписан като Винсънт Юинг. Той е любовен и със заглавие "Млади момичета", който се превръща в бестселър в Турция през 50-те. Популярността му се дължи на тематиката - пише за сексуалността, тялото, женското начало... и не на последно място - на хипотезата, че авторът му е американец. В 50-те времето на жените в Турция явно още не е настъпило... [обратно]

3. Нейните примери са със суфражетките и екзистенциалистките, които успяват навремето да си извоюват място в проекта на историята; днес това са глобалистките и универсалистките (вж. Кръстева 1997: 22). [обратно]

4. Нещо повече - "В турските сериали - твърди Георги Лозанов - повече може да се намери класическа драматургия. Неслучайно те стъпват върху романи. Когато човек гледа някои от тях, понякога дори няма усещане за телевизионна еднодневка. (...) ... мюсюлманската култура ... е много по-традиционна, отколкото европейската. Модерната наша култура се храни от прекрачването на табута, от минаването през тях - отгоре, отдолу, отвсякъде. Табутата на европееца са изтощени, върху тях са правени какви ли не пируети. В ценностен план нищо вече не ни изглежда драматично. В мюсюлманския свят прекрачването все още изглежда такова. В един турски сериал наистина вярваш, че любовта е любов. Страхът от родителите наистина е страх." (Лозанов 2009). [обратно]

5. Това е един от съвременните източни стереотипи - култът към образоваността - на който изключително активно залагат съвременните телевизионни турски филмови послания. Предубедено ще търсим в това решение политически, културен, рекламен манипулативен подтекст. Нека да се доверим на историята. На входа на Медресе Улуг в Бухара съществува надпис, датиран от 1420 година, който гласи: "Образованието е право на всички мюсюлмански мъже и жени". Не историята обаче, а именно телевизията днес ще ни накара да повярваме в този, различен от собствените ни стереотипи и представи, културен модус на образованата източна жена. [обратно]

6. Ще ги срещнем в: "Чучулигата", "Тополчице моя", "Мелодия на сърцето", "Забраненият плод", "Ифет", "Листопад", "Любов и наказание", в "1001 нощи" има "неприлично предложение", следва неговото осъществяване и пр., и пр. Ако се доверим на Орхан Памук - това е поради преизобилието на страст, репресията на ислямските морални норми и любовта към секса у турския човек. [обратно]

7. Заради ролята си на Фатмагюл в "Пепел от рози" актрисата Берен Саат е поставена на първо място в зрителска класация за 2012 година на най-харесваните лица от сериали в Турция. За нея гласуват над един милион зрители (Вижте 2012). [обратно]

8. А тя, пропагандата, поема и най-неочаквани други посоки. Например: Високият рейтинг на сериалите в Турция въобще е използван, за да се предадат от малкия екран различни послания към обществото. Все по-ангажирани със социални проблеми се очаква да станат те, особено след изявеното желание на държавата да ги използва, за да популяризира редица обществено значими теми. Нов проект на Министерството на околната среда и градоустройството предвижда темата за необходимостта от изграждане на устойчиви на земетресения сгради в Турция да бъде засегната в изключително популярните сериали, съобщава в. "Заман". Представители на министерството ще се срещнат с продуцентите и сценаристите на успешни турски сериали, за да обсъдят тази възможност. Лошото строителство в Турция е смятано за основен фактор за високия брой жертви при земетресения в тази сеизмично активна страна. Турското здравно министерство пък ще се възползва от популярността на турските телевизионни сериали, но за да повиши ефективността в борбата срещу затлъстяването - като се лансират от телевизионния екран стройните фигури на кинозвездите. Проект предвижда да бъдат изготвени кратки сериали на тази тема, като за автори са поканени много известни турски сценаристи, а се предвижда също да бъдат ангажирани и популярни актьори, познати на милиони зрители от екрана. Кампанията с телевизионните сериали ще има за цел също да се бори с ранното пристрастяване към цигарите и алкохола (Земетресенията 2012). [обратно]

9. При оформянето на чл. 4 от конституцията стрелбата на жандармерията и смъртта на Мустафа били обсъждани в турския парламент като пример за определяне границите на използваната от държавата сила. При съставянето на текста депутатът от Партията на националистическото движение Фарук Бал казал: "Сцената с убийството на Мустафа прилича на самоубийство. Той бяга към смъртта си. Жандармите можеха да го задържат, но не го задържаха. Мустафа знае, че ще бъде убит, може да спре, но не спира. Той предизвиква жандармите, а те в преследването и стрелбата използват несъразмерна сила и преминават границата. Тук трябва да намерим средния път и мярката." (Сандулова 2012). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Вижте 2012: Вижте сватбения албум на Фатмагюл и Керим. // 24 часа, 25.05.2012 <http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1391329> (03.03.2013).

Де Амичис 2011: Де Амичис, Едмондо. Истанбул. София, 2011.

Дениз 2012: Дениз, Нахиде. Възходът на Фатмагюл. // Преса Daily, 15.10.2012 <http://pressadaily.bg/publication/4405>

Дидро 1981: Дидро, Дени. Похвално слово за Ричардсън. // Дидро, Дени. Естетика и теория на изкуството. София 1981.

Земетресенията 2012: Земетресенията влизат в турските сериали. // iNews, 16.07.2012 <http://inews.bg> (03.03.2013).

Каримански 2009: Каримански, Любомир. Не чакайте скоро добър български сериал, В: Тема, 2009, брой 38 (413), 28-04 Октомври 2009.

Кръстева 1997: Кръстева, Юлия. Времето на жените. // Времето на жените. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1997.

Лозанов 2009: Лозанов, Георги. "Все още си представяме турчина като заптие". // Тема, 2009, брой 38 (413), 28-04.10.2009.

Сандулова 2012: Сандулова, Росица. Гледайте този динамичен сериал с чудесна актьорска игра и ще разберете! "Пепел от рози" вдъхновява новата конституция на Турция. // 24 часа, 05.06.2012 <http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1408431> (03.03.2013).

Терапия 2012: Терапия за жертви на изнасилвания с турския телевизионен сериал. // Пепел от рози. Блог, 13.05.2012 <http://pepel-ot-rozi-serial.blogspot.com/2012/05/blog-post_13.html> (03.03.2013).

Lewis without year: Lewis, Jone Johnson. Gloria Steinem Quotes. // About Women's History, without year <http://womenshistory.about.com/cs/quotes/a/qu_g_steinem.htm> (03.03.2013).

Sirin 2012: Sirin, Veli. Turkish Women Victims of "Permitted" Rape. // Gatestone Institute, 25.01.2012 <http://www.gatestoneinstitute.org/2773/turkish-women-permitted-rape> (03.03.2013).

 

 

© Евдокия Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2013, № 3 (160)