Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

или опит за разбиване коравата четириъгълност на една приказка

Димитър С. Спасов

web

Бяха изминали сто години от дългото й безсъние.

А тревожните дни обладаваха столетната самотност. Сънят беше неин враг.

Това беше нейната жертва за любовта - дълъг тревожен обет - не сключвай дълго клепачите, защото той няма да дойде.

Не спи, не сънувай, не мигвай!

Чакай го столетно будна, бъди бодра след дългите години безсъние.

Хиляди нощи, изминали в борба с прекрасните презрени сънища, а после дълги зелени кактуси, бодящи очите.

Една тъжна, повседневна, изнурителна ведрост, низ от мрачни нощи на лунно съжаление.

Звездите падаха, носейки със себе си идващото щастие. А този, когото тя призоваваше, все още чакаше в жестокото небе.

99 години, изпълнени с мъчително бдение.

Небето беше загубило своите звезди, с изключение на онази, тоято трябваше да падне с идващото щастие.

Но кой щеше да даде и последното, което има - то се беше свило около нея в решетъчна спирала.

- Пусни я, небе! Пусни ми звездата и той ще дойде!
Нека си отдъхнат безсънните очи на дерзаното ми щастие.
100 години самота.

Небето осиромашя.

Той дойде.

Целуна я.

Тя бавно заспа в безметежно щастие и мълчание.

А защо пристигна, ти, тогава, принце? Да донесеш любов или сън?

Май че всичко бе безмислено. Сега той бе самотен.

Дълъг сън след стогодишно очакване.

Дали някой беше излишен?

Една спяща, любяща, кървяща ръка.

Вретеното, което бе взел със себе си, не помогна.

Тя не се събуди, неподвижна.

Любовта в съня беше по-силна.

А защо трябваше да го обича наяве, та нали тогава някога щеше да го загуби.

А беше по-добре той да бъде вечен!

Сънувай своя сън,
                  моя малка
                              принцесо!!!

 

 

© Димитър С. Спасов, 2002
© Издателство LiterNet, 30. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.