25-ИЯТ КАДЪР

web

На твоята поява реагира
дори гърбът на моето кожухче
А можех да изскоча
от месарницата на илюзиите
можех да те спра
с кръвясали от избора очи
без да знам, че ти си следващата жертва

3авинаги на крачка си пред мен
Неволен спринт, но знайно е,
че вторият не ще успее никога.
Фаталната 100-метрова отсечка.
Лириците ще кажат: Орфей и Евридика.
Безпомощно е. Сняг навян до дъното световно.
Насън висулките крещят и пеят.
Насън са булевардите разгънати като баяни.
Насън те следвам тайно и опипом
тъй както, впрочем, беше и наяве,
за да стигна до тържището печално.
Не ме отвеждай там!
Не се страхувам от вкостените измами
а от несрещата
А Елсинор е тъй далеко
и не вярва на сълзи и александрийски ямби
че по-добре да млъкна
О тази твоя преднина в незнайното
Поне да можех да те замрежя сред сенките в стената
В сламката пред заешката устна
В квас за пет, в мливо - за седем...
Черна, черна пролет и далечна.
Насън раздират ме трептежите следовни.
Не е ни вик ни глас ни вопъл
а кръг от паметни приумици
Скоро ще задрънкаме ченгелно
на бавния прозорец
Никой няма да ни чуе
Само ти и аз
Вердикт от тийн-наречие
Привлечена ръка над пропастта от ръж
Обръщане със гняв назад